Преплетени съдби, еп. 4 (Diema Family)– какво ще се случи…

НА КРАТКО какво се случва в еп. 4 на турския сериал „Преплетени съдби“, който може да гледате от 22:00 часа на 4 януари 2024 по Diema Family.

Дженет Текин умира и оставя писмо, в което обвинява съпруга си Йълмаз за смъртта ѝ. Йълмаз е арестуван и вкаран в ареста.

Зейнеп говори с дъщерите на Дженет, Бирсен и Фериде, за да разбере дали знаят нещо, което може да помогне за делото.

Бирсен признава на сестра си, че е видяла баща им в деня, когато майка им е починала и мисли, че той може да е виновен за смъртта ѝ. Какво ще ѝ каже Фериде?

Прокурорът разпитва Йълмаз, който твърди, че Дженет е била болна и е починала от естествена смърт.

Зейнеп представя пред прокурора свидетел, който е видял как Йълмаз тормози Дженет.

Зейнеп казва на прокурора, че се нуждае от време, за да намери и разпита сина на Джанет, Халил.

Всички са шокирани, когато примирилата се със съдбата си Дженет оставя писмо и обвинява съпруга си за смъртта ѝ. Но най-голямата изненада и разочарование изпитва Йълмаз. Целта на Зейнеп е да намери някой, който да потвърди написаното в писмото. Затова тя иска да говори с Бирсен, Фериде и Халил.

След като Йълмаз е вкаран в ареста, Зейнеп сяда да поговори с Бирсен и Фериде.

-Какво ще стане сега? – интересува се Фериде.

-Утре прокурорът ще се запознае с показанията на баща ви, и ако сметне за необходимо ще повика и вас. Разбрах, че имате и брат?! – пита Зейнеп.

Фериде отговаря, че Халил е малкият им брат, но те не общуват с него.

-Разбирам, но ще ви посъветвам, ако знаете нещо да не го криете, иначе и вие ще бъдете виновни – предупреждава ги Зейнеп.

Бирсен си мълчи, а Фериде защитава баща си и твърди, че той е обичал майка им до смъртта ѝ, която починала, защото била болна.

-Да, но майка ви твърди, че той я е убил със своята любов. Но, добре, утре ще разбере, кое е истина и кое лъжа ще се видим в съда! – казва Зейнеп и си тръгва.

Действието прескача Зейнеп се прибира вкъщи, където я посрещат майка ѝ и баща ѝ. Майка ѝ казва, че се е притеснила, когато така бързо е тръгнала. Зейнеп обяснява, че Йълмаз Текин е арестуван и много ядосан се е нахвърли на нея. Баща ѝ казва, че след като я е нападнал със сигурност нещо крие.

-Дъще, моля те не поемай такива дела, ти самата казваш, че той се е нахвърлил на теб – притеснява се майката на Зейнеп.

-Мамо, Дженет Текин ме избра, а не аз нея! Не знам, дали е съвпадение или не, но чувствам, че има друга причина, заради която тя ми довери своята тайна.

Действието прескача на сутринта. Бирсен и Фериде са в полицейското управление. Бирсен пита, дали Къванч ще дойде тук или направо ще дойде в прокуратурата. Фериде ѝ отговаря, че мъжа ѝ няма да дойде, защото е все още в Измир.

-Да беше ни изпратил някой, да ни посъветва какво да правим – казва Бирсен.

-А ние не знаем ли сами какво да правим – сопва ѝ се Фериде.

-Татко така каза, затова…

-Не мисли за това, няма да ни е нужен!

Бирсен казва на сестра си, че цяла нощ е мислила над думите на адвокатката, че ако знаят нещо да не го крият, за да си нямат проблеми. Ядосана Фериде я пита, какво знае толково, че да го крие. Плачейки Бирсен припомня на сестра си, колко много баща им е тормозел и биел майка им.

-Всичко е минало! Нима сега това има значение?! – пита Фериде.

-Нима мама просто така се разболя?

-Боже мой, нима всички жени, които ги бият се разболяват! А и убийството това е съвсем друго нещо! - опитва се да защити баща си Фериде.

-Искаш ли да ти каже нещо?! Аз ходи през деня, когато мама почина, занесох ѝ закуска, но татко не ме пусна, и беше много странен.

-Как така странен?

-Изглеждаше така все едно се беше бил с някой, а очите му бяха червени. Той ми каза да не идвам, докато не ме повика! Аз исках да вляза, а той затвори вратата пред лицето му. Ами ако той силно я е ударил?!

-Замълчи! Замълчи!

-Аз ти казвам, това което видях.

-Како, това е сериозно дело и ако те кажеш тези глупости, то татко ще го вкарат в затвора, а след това ще страдаме, защото ще сме опозорени, дали за това, че е убил мама или за това, че на тази възраст е в затвора!

Бирсен пита Фериде какво ще правят. Фериде ѝ отговаря, че ще кажат истината, че майка им в последно време е много боледувала, а също така е имала проблеми със сърцето, бедната не е издържала и умряла.

Бирсен я пита, дали да не кажат на Халил. Фериде ѝ забранява да го прави.

Дженер изпраща на Зейнеп кола. Зейнеп ядосана му се обажда и го пита, защо го е направил, а Дженер ѝ отговаря, че това е стандартна процедура за служителите в адвокатската кантора, който нямат автомобили. Зейнеп му благодари.

Колата се оказва същата, която след като човека на Джанер паркира на паркинга, Халил я откри и потроши.

Зейнеп е много изненадана, когато отива на паркинга и вижда, че колата е цялата потрошена. Тя намира двеста лири и бележка закачена на чистачката, на което пише: “Сега разбра ли”.

В същото време Йълмаз е заведен при прокурора. Ядосан той пита Фериде, къде е мъжа ѝ. Тя му обяснява, че той все още не се е върнал от Измир, но тя му е казала за всичко.

-Ти, не го ли попита, какво да кажа пред прокурора?

-Попитах го! – лъже Фериде. -Той каза, че няма за какво да се притесняваш! Твоят най-голям коз е в ръката ти.

-Що за коз?

-Акта за смъртта на мама, нали е у теб, там е написано от какво е починала!

Прокурорът вика Йълмаз, който казва пред него, че отдавна са чакала жена му да почине, защото е била много болна.

-Добре, ами защо жена ти е написала това и те обвинила? - пита прокурора.

-Защото тя ще умре, а аз ще остана! А и всеки ден пише много хапчета, мисля, че не беше с всичкия си, кой нормален ще напише това! - казва Йълмаз.

В същото време Халил се прибира в дома си, където го чака съседката, чието дете Халил спаси от пияния му баща. Тя е направила халва за помен на майка му. Жената му обяснява, че мъжът ѝ не винаги е такъв, но онзи ден синът ѝ се изплашил и затова е отишъл при него. Халил ѝ казва, че когато имат нужда, вратата на дома му винаги е отворен за тях, но предупреждава жената, че ако чака мъжът ѝ да спре да я тормози, по-добре да се откаже, защото той няма да се поправи, дори и след смъртта ѝ.

Междувременно Зейнеп пристига при прокурора в момента, в който разпитът на Йълмаз е свършил. Зейнеп не е сама тя води медицинската сестра, която се е грижила в болницата за Дженет. Йълмаз поглежда със злоба и ненанвис Зейнеп. Фериде казва на баща си, че жената със Зейнеп се е грижела за майка ѝ в боницата.

Свидетелката на Зейнеп разказва на прокурора, че се е грижила за Дженет в болницата и станала свидетел как Йълмъз лошо се е отнасял с жена си, че я заплашвал, че ще я убие. Зейнеп казва, че е опитала да говори с дъщерите на Дженет, но те нищо не са ѝ казали, но в момента издирва Халил, синът на Дженет, който не е бил в добри отношения с баща си и се надява той да разкаже как баща му се е отнасял с майка му. Зейнеп добавя, че се нуждае от време.

-Добре, нека вземат показания на жената, а след това ще видим – казва прокурора.

При Халил пристига приятелката му от клуба Фунда. Влизайки тя го пита, кога за последно е почиствал и се шегува, че майка му трябва хубаво да го набие за това.

-Мама, никога не ме е удряла!

-Не е късно да те напляска!

-Късно е… Вчера… ние погребахме мама!

Фунда изказва съболезнованията си и го пита, дали е била в тежко състояние, дали са чакали…

-Само един човек чакаше смъртта… Това беше самата тя! Майка ми цял живот чакаше смъртта си – казва с болка в гласа си Халил и казва на Фунда, че ще отиде да си полегне в другата стая, а тя като си тръгне да затвори врата.

Халил поляга и си спомня как като деца са празнували рождения ден на майка им.

Действието се връща назад. Дженет тъжна и замислена лежи на леглото си, когато в стаята влизат Берсен, Фериде и Халил с торта. Дженет веднага скача и пита децата, откъде са взели пари за тази хубава торта.

-Продавах бутилки! – отговаря малкия Халил.

Тримата молят майка си да си намисли желание е духне свещичката.

-Искам вие да сте щастливи! – казва Дженет и прегръща децата си, а след това духва свещитчката.

Действието се връща в наши дни.

-Виждаш ли, мамо, сега няма да имаш повече рождени дни! – говори си сам Халил и въздиша тежко.

Действието прескача на следващия ден. Йълмаз е освободен и с дъщеря си Фериде се прибира към къщи.

-Съдията ми наложи пробация я! И какво сега съм като половин затворник, ще ходя да се разписвам… При това за глупост! Бил съм казал, че ще я убия!

Фериде му казва да не се ядосва с това с подписите, защото това е просто една процедура.

Йълмаз ядосан пита дъщеря си, къде се губи мъжът ѝ, защо не му се е обадил. Фериде се оправдава, че нещата са съвпаднали. Йълмаз се ядосва, че един път се е нуждаел от помощта на зет си, а той точно тогава се е оказал зает. Фериде му казва, че ще му намери друг адвокат, който ще движи само неговия случай.

-Да… Всичко ми идва в повече! Ти видя ли адвокатката на майка си?! Троп, троп… припка с токчетата, подмина ни и си замина… Беше с измислената си свидетелка. Знаеш ли, искам някой на моята страна, някой нормален, който да ме защити! Ти, очаквала ли си това от мълчаливата си майка?! А, адвокатката ѝ е много зла! Не мислех, че ще доведе болногледачката?! Видях я в началото, но не я познах!

-Но, кака я позна. Много се страхувам, че адвокатката ще завърти ума и на сестра ми!

-Как?

-Седна при нас и ни разпитваше! Каза ако знаем нещо да го кажем, даже пита за Халил.

Йълмаз я пита, какво са казали те. Фериде му отвръща, че не би позволила на сестра си да говори, но след като адвокатката си тръгнала сестра ѝ се разколебала. Фериде му казва, че като са мили майка им, Бирсен е видяла, че на гърдите на майка ѝ е имало синина.

-Мили Боже, напомня ми за Настрадин Ходжа!

Фериде му казва, че сестра ѝ е казала, че в деня, в който майка ѝ е починала той не е пуснал Бирсен вкъщи, но тя е била сигурна, че ако е бил ядосан е щял да посегне на майка им.

Йълмаз не казва нищо, само казва на Фериде да отбие, защото иска да слезе.

-Татко, ние сме много близо!

-Искам да повървя, да подишам въздух! А, ти отиди и говори с мъжа си, направи нещо! Носиш ли пари? Онези ги похарчих за вратата, нищо не ми остана!

-Има малко пари, но…

-Виж, ей там има банкомат! Ходи и изтегли! – сочи ѝ той с пръст.

Фериде отива на банкомата, но мъжът ѝ е блокирал картите.

Фериде се връща и казва на баща си, че банкомата е глътнал картата ѝ, но му дава всичките пари, които има в себе си.

Слизайки от колата и вървейки Йълмъз си спомня, как след като се е събудил от пиянския си запой е намерил жена си мъртва, пребита от него.