„Наследство“ еп.287: „Лельо, няма ли да помолиш чичо да остане?!“

В епизод 286 на турския сериал „Наследство“ Яман търси знак, че Сехер все още го обича. Той намира писмо от нея, в което тя признава чувствата си към него. Яман е изпълнен с надежда и решава да ги потърси. Яман пристига в градчето, където сега живеят Сехер и Юсуф...

НА КРАТКО какво се случва в епизод 287 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 20 май 2024 по NOVA

Сехер е изправена пред поредица от знаци, които я карат да вярва, че Яман я е открил. Фикрет се опитва да я убеди, че това са просто съвпадения, но Сехер е обзета от паника.

В крайна сметка Сехер се оказва права – Яман застава срещу нея.

Как ще реагира Юсуф виждайки чичо си?

Ще се съгласи ли Сехер да се върне при него?

В същото време в полицейския участък пристига комисар Дойгу.

Дойгу и Али не се харесват още в първият миг, в който се виждат!

Ще се сблъскат ли Али и Дойгу?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер пристига в заведението на Фикрет и там на една от масите намира букет от бели маргаритки. Камерата отново ни показва Яман, който продължава да я следи. Сехер пита Ирфан на кой е букета. Той ѝ отговаря, че сутринта един клиент, който е пил кафе и явно го е забравил. Притеснена Сехер пита, дали е видял как е изглеждал, а той ѝ отговаря, че не е обърнал внимание. Сехер си спомня, че Яман знае, че тя много харесва маргаритки. Притеснена Сехер казва, че ще излезе, за да се разходи.

Сехер стига до брега и си мисли, че всичко тава са съвпадения и не е възможно Яман да ги е намерил. Сехер опитва да се успокой, когато на отсрещното заведение вижда още един знак. Терасата на заведението е окичена с полярни звезди, приличащи на звездите от сватбената украса на сватбата им с Яман.

Камерата ни показва Яман, който наблюдава тайно Сехер.

-Той е тук! Той е тук! – повтаря си притеснена Сехер и се оглежда, но Яман се е скрил добре и тя не може да го види. Тя отново си спомня всички знаци, които видя до тук и притеснена се хваща за главата и е сигурна, че Яман ги е намерил.

Тичешком Сехер отива при Фикрет и през сълзи му разказва за всеки знак, който е видяла напоследък, но Фикрет отхвърля всичко това, като ѝ казва, че това е просто съвпадение.

-Ти, не си ли помисли, че това просто може да са само съвпаденията? Човекът, който толкова време те търси, нима ще играе такава игри? Той веднага ще застене пред теб, а и най-вече за човекът, който ти ми разказа, няма да чака ѝ секунда! – казва уверен Фикрет. - Той няма да ти разреши да избягаш отново! Или не съм прав?

-Ти си прав, но съвпаденията са много!

-Да, нещата, които си видяла за теб имат сантиментален смисъл и затова са привлекли вниманието ти, нали така? Този символ на плажа, всеки може да го нарисува… Маргаритките, който ти обичаш, в този регион има още много като теб, които ги харесват. А декора от полярни звезди, какво си мислиш, че никой тук не ги харесва ли? Ние ги купуваме, за да привлечем туристите!

-Наистина е така!

-Този които те търси не е Яман, а твоят страх!

Предположението на Фикрет, че всичко може да е съвпадение, първоначално успокоява Сехер, но след това тя получава още един знак.

Сехер отива в бижутерийния магазин, където е продала медальона, който сестра ѝ даде преди да почине. Сехер ходи всеки ден, за да провери дали са го купили или не, и сега вижда, че го няма.

Собственикът на магазина ѝ казва, че е оставил племенника си и той е продал медальона ѝ. Той я моли да го извини, защото ѝ е казвал, че ще го продаде, но всъщност не е имал намерение да го направи, но племенникът му не е знаел и го е продал.

Разстроена и разплакана Сехер се връща в заведението.

Бурджу я вижда и я пита, дали е добре. Сехер ѝ казва, че медальона, който е заложила е, преди малко е разбрала, че е бил продаден. Бурджу също е изненадана, че са го продали и казва, че Фикрет може да разбере, кой го е купил и да уговори новият собственик да го откупят. Сехер отговаря, че ще говори с Фикрет.

Сехер тръгва да разчиства масите, когато на една от тях намира, чаша кафе и красива кутия.

Сехер отваря кутията и в нея вижда медальона си. Сехер е объркана и тогава вижда Яман.

Първоначално тя си мисли, че ѝ се привижда, но осъзнава, че Яман наистина стои пред нея.

Притеснена и разплакана Сехер тичайки напуска заведението, а Яман тръгва след нея. Сехер стига до брега. Яман се приближава зад нея и с несигурна ръка я докосва по рамото. Сехер се обръща и го пита ядосана:

-Защо дойде? Ние, никога ли, няма да се отървем от теб? Нима не ми каза, че ако искам да си тръгна, трябва да те убия? Нали ти ми постави в ръцете пистолета? Нима аз не стрелях в теб? Аз стрелях! Какво още трябва да направя, за да се отърва от теб? - Яман я гледа влюбено и ѝ отговаря:

-Ти се обади в бърза помощ… Ти си тази, която не се отказа от мен!

-Аз се обадих, защото не съм убийца като теб! Аз не можех да оставя труп след себе си и да продължавам да живея, все едно нищо не е станало!

-Ти не можеш да бъдеш моя убиец, защото с нас, с мен каквото и да се случи… „Аз до последният си дъх ще вървя до теб, никога няма да се откажа от теб!“ – цитира Яман последните думи от писмото на Сехер. -Така ми беше написала ти на мен в онова писмо.

-Това писмо не беше написано за теб! Писмото за човека, който го бях написала, не беше лъжец и убиец! Този човек заедно със сестра ми умря за мен! Той умря, чуваш ли ме? И няма никаква истина в тези думи! – плаче Сехер. -Ако сега пред мен стои някакъв човек, то това е убиецът на сестра ми! Аз не те обичам! Аз те мразя! – Яман мълчи. Сехер повтаря, че го мрази.

В този момент Юсуф се прибира с чичо си Фикрет и вижда чичо си и леля си край брега.

-Чичо! Чичо! Чичо! – крещи щастлив Юсуф и моли Фикрет да спре. Юсуф щастлив, крещейки „Чичо!“ се втурва и го прегръща силно. Сехер скришом избърсва сълзите си.

-Моят любим чичо! Чичо, ти много ми липсваше! – повтаря Юсуф и двамата с Яман не може да се нарадват, че отново са заедно.

Фикрет хванал за ръка дъщеричката си идва при тях, но се спират на разстояние от тях.

-Чичо, ти няма да си тръгнеш, нали? Ние повече няма да се разделяме? – пита Юсуф. -Ти много ми липсваше! Моля те, нека повече да не се разделяме! - Яман мълчи. -Чичо, моля те, не ни оставяй повече! Не ни оставяй! – моли се през сълзи Юсуф.

-Аз няма да ви оставя, юначе! Няма да се разделим! - казва Яман като отново прегръща и целува племенника си.

Юсуф хваща за лъка чичо си, а след това подава ръка и на леля си. Сехер се колебае, но хваща подадената от Юсуф ръка. На лицето на Юсуф грейва усмивка.

Действието прескача. Яман и Юсуф седят на една от масите в градината в заведението на Фикрет и си говорят, а Сехер притеснена ги наблюдава от вътре. Фикрет забелязва и застава до нея.

-Той ни намери! Той съсипа всичко, което се опитвахме да изградим тук! – казва Сехер.

-Какво мислиш сега да правиш? Ще се предадеш ли? – пита Фикрет. Сехер мълчи.

В същото време отвънка Юсуф обяснява на чичо си, че тук е много хубаво, че ходят на плаж, че си има приятелка… Той обича и къщата, в която живеят, нищо, че е малка.

Сехер излиза отвънка. Юсуф я вижда и ѝ казва, че иска да ѝ каже нещо:

-Лельо знаеш ли, че всяка вечер се молех чичо да се върне при нас? Когато те питах за чичо, ти все се разстройваше и аз си мълчах, за да не се разстройваш! Аз плачех, когато ти заспиваше и винаги сънувах чичо! Аз не искам повече да съм без чичо и без теб също! Моля ви, нека да бъдем отново заедно като преди и да не се разделяме, моля ви! Чичо с нас ще дойде вкъщи, нали лельо? Като в старите добри времена, няма да се разделяме, нали? – Сехер мълчи, а Юсуф пита чичо си: -Чичо, ти ще дойдеш ли с нас? Яман мълчи като гледа Сехер.

-Лельо, няма ли да помолиш чичо да остане? – Сехер мълчи. -Моля те!

-Добре миличък! - съгласна е Сехер. -Нека да бъде така както ти искаш!

-Чичо, ти чу ли, ние винаги ще бъдем заедно! – Юсуф радостен прегръща чичо си.

В същото време в полицейският участък, временно, пристига още един комисар Дойгу. Али не я харесва и казва на шефа си, че не може да работи с нея, защото имат различни позиции и мнения. Дойгу е на същото мнение, но шефът им казва, че темата е закрита и трябва да се научат да работят заедно. Колегите на Али също не са очаровани, че ще трябва да работят с нея. Кара я защитава, като казва, че тя може да е малко рязка и строга, но като тях обича работата си.

-Да ти може и да си прави – казва Али. -Но, каквото и да си говорим Дойгу е част от нашият екип, дори да е временно, затова не трябва да се държите лошо с нея!

Кара предлага да ѝ направят малко посрещане. Купуват цветя и торта. Дойгу идва в стаята. Кара ѝ подава букета цветя, а Али става от бюрото си и казва като ѝ подава ръка: -Ние започнахме лошо, но нека да се запознаем отново!

Дойгу взема букета от Кара и го запраща в коша.

-Добре като искате да се запознаем да се запознаем! Аз съм Дойгу и се придържам към принципи и правила! За мен най-важна е работата ми! Аз не обичам да говоря напразно и да си губя времето! И тези, които не работят ще се сблъскат с мен! Аз не съм дошла, за да съм близка с вас, не ми е нужна семейна атмосфера! Аз съм тук, за да работя и като я приключа ще се върна в Анкара!

Ибо разбира от колегите си в Анкара, че Дойгу е безчувствен човек и на много от колегите си там е съсипала кариерата.