„Откраднати мечти“, еп.135 (NOVA) - какво ще се случи...

В епизод 134 на турския сериал „Откраднати мечти“ Левент разбира, че в резултат от катастрофата, Мелис няма да може да има деца, но той не знае, колко коварна може да е тя, за да постигне целта си!

НА КРАТКО какво се случва в епизод 135 на сериала „Откраднати мечти“, който може да гледате на 9 ноември 2022 по NOVA от 17:00 часа

Сафие получава обаждане от познат собственик на магазин, който ѝ съобщава, че е намерил портфейла на Айше. Доган обаче, в желанието си да защити любимата си, реагира бързо и отново спасява Айше от гнева на майка ѝ.

Трагедията, която се предполага, че е сполетяла Мелис, разтърсва всички членове на семейството. Те са съсипани от мисълта, че Мелис няма да може да има деца.

Хюля, която иска да си върне обичта на съпруга си, използва темата за майчинството. Бахадър я уверява, че силата на любовта им винаги е компенсирала липсата на деца. Междувременно Мелис се завръща в резиденцията и играе разстроена още от вратата, като демонстративно показва нежност и загриженост за Йомер.

Мерием подслушва разговора с Текин, в който мъжът признава, че е поръчал да се предизвика произшествие с намерението да убие Левент.

-Какво каза докторът? - Улвийе се обръща към сина си, който излиза от кабинета на лекаря. -Наистина ли няма надежда? -За съжаление, мамо. Нищо не може да се направи. Той каза, че трябва да подкрепим Мелис, за да приеме ситуацията – отговаря Левент.

-Ах, бедната Мелис!

-Всичко е по моя вина. Аз съм тази, която ѝ отне възможността да стане майка.-Сине, как можеше да знаеш, че това ще се случи?-Не трябваше да ѝ позволявам да тръгне с мен – обвинява се Левент.

Една медицинска сестра се приближава до Левент и Улвийе.

-Кой ще остане с пациента? - пита тя. -Аз, отговаря Улвийе.

-Не, ще остана - казва твърдо Левент. - Това е най-малкото, което мога да направя. Нека знае, че съм с нея. Моля, запишете името ми.

Действието се връща в имението.

-Бахадър, защо не отговаряш? - пита Хюля, застанала до съпруга си и прислужницата. - Аслъ, какво става? -Аслъ трябва да... - мъжът заговаря, но Аслъ го прекъсва: -Госпожо Хюля, ще отговоря, ако ми позволите. Между мен и г-н Бахадър... Стана недоразумение по между ни. Г-н Бахадър смята, че не съм добър служител, продължава Асли. -Наистина ли мислиш така, Бахадър? - пита Хюля. -Момичето се справя само. Все още не съм я виждал да прави нещо нередно.

-Предполагам, че е защото съм забравила, че е алергичен към джинджифил. -Наистина ли това е причината? - пита развеселена Хюля. -Да, разгневих се заради нейната небрежност, потвърждава Бахадър. -Преувеличаваш. Всеки може да сгреши. Доколкото знам, Аслъ работи тук, откакто се помни. Майка ѝ и леля ѝ са работили дълго за това имение. Ако я отпратиш, ще покажем неблагодарността си.

-Аслъ, ти няма да ходиш никъде!- решава Хуля и слага ръка на рамото на съпруга си. -Бахадър, напоследък работиш много. Нормално е да си напрегнат. Но не можем да уволним никого заради това. -Прав си, Хюля. Нека бъде, както казваш. Ще бъда в стаята си - Мъжът си тръгва.

-Благодаря ви, госпожо Хюля - казва Аслъ и отива в кухнята. -Все повече ще страдаш, че не си си тръгнала оттук сега – казва си Хюля.

Действието се пренася в къщата на Текин. Мерием се разхожда напред-назад в стаята си. Тя размишлява върху събитията от днешния ден и най-вече върху странната реакция на Текин, когато разбра, че Мелис е била в колата на Левент. Тя се обажда на приятелката си.

-Айше, ще ти кажа нещо, но не питай нищо, обявява тя. -Кажи ми какво стана? - пита Айше. -Изглежда, че катастрофата с Левент е дело на Текин. -Как е възможно това? Откъде знаеш това?

-Не знам, просто го усещам. Знам, че когато става дума за Левент, той е готов на всичко. Това се върти в главата ми постоянно и не може да спре. Не мога повече да бъда до този човек. Не мога да дишам. Когато си помисля, че Текин се е опитал да нарани Левент, не спирам да се измъчвам. Сякаш ме убива с всяко свое движение. Не мога повече да издържам, полудявам!

Мерием, не мисли повече за това. Успокой се и после ще поговорим отново.

Може би си прав, ще се опитам да се успокоя.

Доган влиза в кухнята, където е Айше. -Откъде знаеш, че съм била навън? - попита момичето. -Видях ви. Вие седяхте в кафенето.

-Тогава защо ми писа, вместо да кажеш на мама? Защо се опитваше да ме защитиш?

-Изглежда, че още не си разбрала колко много те обичам, Айше! - На входа на кухнята се появява Мина и се вслушва в разговора вътре. -Когато човек наистина обича някого, целият му свят се срива, когато този човек е тъжен. Искам да знаеш, че не трябва да се натъжаваш и да страдаш.

Действието се пренася в болницата. Левент влиза в стаята на Мелис. В ръцете си държи поднос, на който освен храна има и червена роза. Жената е заспала. Той слага подноса на масата, отива до леглото и прошепва: -Можеш ли да ми простиш? Отнех ти възможността да станеш майка. Може ли да се прости подобно нещо?

Левент си тръгва. Когато Мелис се събужда, тя се усмихва широко при вида на червената роза.

Действието прескача на следващия ден. Мелис се връща у дома. Пред домашните тя се преструва на много грижовна към Йомер, за да задълбочи скръбта по нейната трагедия. Скоро Хюля влиза в стаята на сестра си и ѝ носи храна.

-Преживяла си най-лошото нещо, което една жена може да преживее, казва Хуля. -Трябва да помислиш какво може да направиш. Ти си способна да обичаш осиновено дете, нали? Защо ме гледаш така? Няма значение, няма да те измъчвам повече. Поне изпий този липов чай, ще ти се отрази добре.

Хюля подава на сестра си чаша чай, след което се замисля: "Има нещо странно в това. Мелис отново е замислила нещо. Името ми да не е Хюля, ако не го разбера."

Действието се премества в кухнята на имението. Аслъ е много отпаднала. Тя иска да си налее вода. Стъклото се изплъзва от ръката ѝ и се разбива при на парчета на пода. Момичето се поклаща на краката си. Тя щеше да падне, ако не беше Яшар, който току-що беше влязъл в стаята и я хвана.

-Какво правиш? Пусни ме - казва Аслъ, като се преструва, че е добре.

-Не прави резки движения. Седни. Навсякъде има парчета стъкло, може да се порежеш. Все още тии се гади, изтощена сте. Трябва да отидеш на лекар.

-Добре съм, не преувеличавай. -Ти си бледа като вар. -Сигурно съм се простудила. -Затова ли ходи на лекар? Гледай си работата, Яшар!

Левент пристига в компанията. Мерием го спира в коридора и го пита за състоянието му. -Защо се интересуваш от това? - отговаря той с въпрос.

-Защото... защото се притеснявам за теб.

-Не се притеснявай, защото зад всеки твой въпрос и зад всяка твоя дума се крие лъжа. Макар и късно, аз те опознах.

Джемил забелязва Левент и го кани да поговорят в кабинета му.

-Гневът, който изпитвам към Мерием, просто ме парализира - обявява Левент, след като двамата сядат на бюрото.-Братко, твоят гняв може да нанесе много щети, твърди Джемил. - Ти тъкмо се възстановяваш от инцидента, сега нямаш нужда от нови проблеми. Успокой се малко. -Можеш ли да предположиш защо се случи всичко това? Бях разстроен от Мерием, затова се случи инцидентът. По време на катастрофата бях толкова ядосан, колкото и сега.

-Какво те доведе до това състояние, Левент?

-Мерием. Все още не мога да я изтръгна от сърцето си. Въпреки всичко, което е направила, аз все още не мога да го направя. От една страна, гневът към Мерием, а от друга - разкаянието, което изпитвам към Мелис. Не знам какво да правя.

-Добре, но защо съвестта ти те гризе толкова много? - Джемил не разбира. - Имали сте инцидент заедно, но Мелис вече е добре. Тя се е възстановява. Левент, криеш ли нещо от мен? -Толкова ли се вижда?

-Хайде, братко, аз те слушам. Ако не искаш да кажеш, това не е проблем, разбирам те. Между другото, свързах се със застрахователната компания и поисках от нея доклад във връзка с неработещите спирачки. Този въпрос не ми дава мира. -Джемил, инцидентът няма нищо общо със спирачките. Този инцидент се случи заради мен. Само заради мен.

На телефона на Левент пристига съобщение. Това е съвместна снимка на Йомер и Мелис.

-Как ще живея с тази вина? - пита се наум Левент.

Междувременно Мерием иска да влезе в кабинета на съпруга си. Натиска дръжката на вратата и я отваря, но спира рязко, защото чува развълнувания глас на Текин, който в момента говори по телефона.

-Съжалявам, че ти се доверих и те наех! – крещи Текин. -Не успя да изпълниш най-простата задача! Един мъж стои пред мен! Ти трябваше да го убиеш, а аз да отида на погребението му!