„Ти разкажи, Черно море“, еп.191, (Diema Family) - какво ще се случи...

В епизод 190 на „Ти разкажи, Черно море“ Асие и Мустафа се сдобряват, но Мустафа продължава да спи в офиса. Ферхат открадва коня на Хазан и я тормози. Нефес и Тахир са щастливи заедно. Тахир ѝ обещава, че оттук нататък нещата ще бъдат още по-хубави.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 191 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 27 ноември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.

Ферхат връща коня на Хазан, а Тарик заплашва Ферхат. Той е много ядосан, че Ферхат постоянно е около Хазан.

Ферхат казва на Фикрет, че е откраднал коня на Хазан, за да я накара да съжалява за думите си. Фикрет се съмнява, че това е причината.

Тахир и Нефес избират креватче за бебето.

Тарик се обажда на Мерджан и я вика в едно кафене. Какво ще си кажат двамата?

Всичко за „Ти разкажи, Черно море“

Конярят Давид моли Хазан да се върне у дома, като обещава, че ще намери коня. Хазан е сигурна, че знае кой е откраднал коня ѝ и по каква причина. Давид я уверява, че г-н Ферхат не би направил такова нещо. Той е смел и умен човек. В този момент Ферхат връща коня обратно във фермата. Хазан иска обяснение какво означава тази глупава шега.

Ферхат отговаря:

- Исках да разбереш какво означава, когато си изоставен от някого, за когото си мислиш, че никога няма да те остави. Дори ако това е твоят кон. Исках да разбереш какво е чувството да бъдеш внезапно изоставен. Дали някой е отвлечен, изгубен, а може би го няма, няма значение. Знаеш ли какво остава след това? Голяма празнота, която не можеш да запълниш. Оставя страх и още въпроси, на които не можете да намериш отговор.

През нощта Тахир получава съобщение на телефона си от Мустафа, който го моли да отвори вратата. Тахир излиза на двора. Мустафа му разказва, че двамата с Асие са си писали хубави съобщения и тогава тя изведнъж си е спомнила за развода. Мустафа се притеснява, че Асие е променила решението си да се помири с него, и моли Тахир да го пусне в къщата. Тахир отказва на брат си, като му напомня, че само Асие може да го пусне в къщата.

Тарик пристига във фермата и вижда Ферхат близо до Хазан:

- Вижте кой е тук: любимият ми брат Ферхат. Не се ли срамуваш? За втори път те виждам близо до Хазан. Ако не знаех, че си безкрайно влюбен в Зейнеп, щях да стана подозрителен. Макар че ти не си от мъжете, които се влюбват в момичето, което брат ти обича. Но в твоите очи аз съм такъв, нали?

- Разбира се, че си, и си го доказал с действията си.

- Толкова добре те разбирам, Ферхат! Наистина разбирам. Чух, че любимият ти баща е починал. Нека Аллах да прости греховете му. Наистина съжалявам. Въпреки че не изглеждаш много тъжен.

- Тарик, преди да съм направил нещо непоправимо, махай се оттук.

- Какъв психопат, а? Нима можеш да убиеш жена си, която е бременна в деветия месец. Честно казано, дори не бих си помислил за това.

- Тарик, няма да те предупреждавам повече.

- Какво ще направиш, Ферхат? Ще ме убиеш? Макар че аз се страхувам от смъртта, но ти не се страхуваш, нали? В края на краищата си роден от мъртва жена. Смъртта не те плаши, нали? Точно както във филма: един мъж изпаднал в ярост, когато си помислил, че жена му му е изневерила, и я обесил със собствените си ръце, когато тя била бременна в деветия месец. От една страна, жената се е борила със смъртта, но от друга страна е родила бебе. И тогава между краката ѝ се появи едно дете - Ферхат. Шокираща история, нали Хазан? Щеше да е хубаво, ако продължението на историята беше добро, но не беше. Не е ли така? Да, ние не знаем дали любимата ти майка е изневерявала на баща ти, или не. В края на краищата тя вече не е жива. Ако Зейнеп ти е изневерила, тя също е мъртва. Тя те е предала.

Тарик поглежда Хазан:

- Каква жалка история, наистина, любов моя!

Хазан изкрещява, че тя не е негова любов и ще е добре Тарик да бъде вкаран в лудница.

Тарик изисква от Ферхат да стои далеч от Хазан.

- Какво ще се случи, ако не те послушам?

- Ще те убия, Ферхат. Кълна се, че ще го направя. Кълна се в трупа на Зейнеп.

Ферхат се усмихва и с рязко движение на главата си удря Тарик в носа.

На сутринта на масата Тахир казва, че Мустафа е дошъл през нощта. Асие се чуди какво е искал. Тахир отговаря, че Асие знае най-добре:

- Не знам какво си му написала там, но той веднага дотича. Но тъй като сега е в нелегалност, не го пуснах в къщата.

Тахир води децата на училище. Хазан моли Тахир да каже на приятеля си Ферхат да не прави повече такива глупости. Тахир пита какво се е случило, но Хазан, позовавайки се на факта, че урокът е започнал, се прибира в училището.

Нефес предполага, че между Хазан и Ферхат се зараждат чувства.

Фикрет забелязва притеснения вид на Ферхат и го моли да разкаже какво се е случило. Ферхат признава, че не знае откъде да започне. Фикрет го съветва да започне отначало: -Думите като водата намират своя път. Тогава ще си стигнал до правилното място.

Ферхат казва на Фикрет, че е откраднал коня на Хазан, за да я накара да съжалява за думите си. Фикрет се съмнява, че това е причината.

Ферхат е възмутен:

- За какво друго е това?

- Не знам, ти ми кажи.

- Няма друга причина.

- Хазан е на мушката на Генджо и на онзи маниак Тарик. И не само тя самата, а и по-малката ѝ сестра и дори майка ѝ.

- Да, точно така. Знам само толкова, колкото ми е казал Тахир. Разбира се, има и нещо, което съм видял.

- Когато Тарик отвлече Хазан, защо го последва? За да отмъстиш за Зейнеп? Вече не можеш да се разплатиш със Зейнеп.

- Защо чичо?

- Понеже задаваш този въпрос, явно не знаеш. Време е, сине. Време. Всичко, което виждаш около себе си, не е това, което си мислиш, че е. Ако беше така, морската вода, която си загребал с дланта си, щеше да е синя. Не само хората около теб изглеждат различни, но и когато се вгледаш в себе си. Но с времето всичко става по-ясно.

Тарик се слиза за закуска. Генджо го пита къде е бил снощи. Тарик му казва, че Ферхат е откраднал един кон, за да се изтъкне пред Хазан, а после е върнал коня.

Генджо нарежда на Хулия да донесе хапчетата на Нюлюфер, а след това се обажда на Джемил и предлага децата им да се срещнат и да се опознаят по-добре. На Джемил не му харесва идеята, но Генджо го уверява, че Тарик ще заведе Мерджан на многолюдно място. Те просто ще пият чай и ще разговарят. Джемил дава съгласието си. След като прекратява разговора,

Генджо нарежда на сина си да се обади на Мерджан веднага и да я покани на чай. Тарик отива в стаята си. Генджо принуждава Нюлюфер да вземе хапчетата и я предупреждава, че оттук нататък лично ще следи за лечението ѝ. Всичко това е за нейно добро.

Тарик се обажда на Мерджан:

- Да.

- Аз съм Тарик. Трябва да пием чай.

- Добре, къде?

- Там, където се пие чай.

- Добре, ще се срещнем в центъра.

- Бъди там след половин час.

- Добре.

Тахир и Нефес пристигат в един магазин, за да си изберат детско креватче. Нефес пита за цената на едно от креватчетата. След като чува, че то струва 3000 лири, Нефес се възмущава. Тахир не се интересува от цената и ако Нефес хареса креватчето, той е готов да го купи. Нефес възмутено напомня на съпруга си, че той не бере пари от дърветата, а наскоро корабът им е потънал и застрахователната компания не им е платила нищо. Тахир, за да не спори, предлага да отидат и да видят количката.

Тарик води Мерджан в чайната. Към Тарик се приближава продавач на цветя и му предлага да купи цветя за неговата дама. Тарик прогонва продавача и след това пита Мерджан защо се е съгласила да се омъжи за него.

- Ако си мислиш, че разполагам с богатства и пари, знай, че в нашия мрачен замък има една жена, която мисли същото. И сега тя взема много лекарства и седи безучастно. Не изпитва никакво удоволствие от храната или дрехите. Разбираш ли?

- Слава Богу, че не се нуждая от пари. Татко изкарва добри пари.

- Наистина? Тогава защо се омъжваш за мен?

- Те смятат, че така е правилно да постъпя. А ти защо се жениш?

- Така е редно.

- Това е хубаво. Имаме общ език.

Младите хора пият чая си мълчаливо. След като изпиват чая си, Тарик изпитва облекчение, че вече могат да се върнат по домовете си, и се надява, че няма да се налага да се срещат постоянно в чайната. Мерджан се ядосва:

- Слушай, недей да постъпваш с мен така, както не можа да постъпиш с баща си. Аз също не съм във възторг от теб. Просто така искат. Ние ще се оженим. Аз ще бъда една от десетките жени, които ще бъдат затворени в четири стени със съпруг, когото не обича. А ти ще бъдеш един от десетките хиляди мъже, които няма да искат да се приберат у дома, след като не сме могли да живеят живота, който са искали. Ние нямахме смелостта или късмета да го направим. Щом случаят е такъв, тогава нека да сведем глави и да си отидем тихо. И не се отнасяйте към мен като в онази поговорка: "Който не може да пребие магарето си, ще пребие съпругата си". Но ако все пак го направиш, не ме интересува.

Като му пожелава приятен апетит, Мерджан напуска чайната и отново среща щастливите Нефес и Тахир.