Всичко за „Ти разкажи, Черно море“
В епизод 206 на „Ти разкажи, Черно море“ Докато Тарик и Мерджан се наслаждават на огъня, който гори около тях, Ферхат и Хазан, от действието на огъня, който се е настанил в сърцата им, си дават обещание. Генджо, който винаги е знаел как да намери изход от всяка ситуация, вече няма изход и стъпка по стъпка се приближава към края си, който заслужава.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 207, ФИНАЛ на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 19 декември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Ферхат е влюбен в Хазан, но не знае как да ѝ предложи брак и моли Тахир и Али за съвет.
Тарик разбира, че баща му е прерязал вените си и умрял в затвора. Как ще реагира?
Есма казва на Али, че е бременна, а той е толкова щастлив, че припада.
Тахир и Нефес разбират, че Нефес е приета да учи за адвокат в университета в Истанбул.
Всичко за „Ти разкажи, Черно море“
Тарик се връща вкъщи и казва на Мерджан, че съдът все още не е взел решение за баща му. Мерджан разказва, че е посетила родителите си и им е разказала за преместването им в Истанбул. Тарик смята, че не бива да отлагат преместването.
Нефес и Тахир се връщат вкъщи и разказват, че бабата Ханифе се е опитала да убие Генджо. Асие се притеснява, че сега възрастната жена ще бъде изпратена в затвора. Нефес успокоява Асие, като обяснява, че е говорила с Есма. Есма я уверява, че Ханифе е действала под влияние на ефекта и е малко вероятно да бъде наказана за това.
Вечерта Ферхат се обажда на Тахир и го моли да дойде при него. Тахир разбира, че приятелят му иска да говори за Хазан. Ферхат се обажда и на Али и го моли да дойде.
Тахир и Али идват при Ферхат. Ферхат не знае как да започне разговора. Тахир се досеща, че Ферхат се е влюбил в Хазан и не знае как да ѝ признае чувствата си. Ферхат мисли да отиде да помоли Хазан да се омъжи за него. Тахир уверява приятеля си, че всички наоколо, освен Али, вече са се досетили за чувствата му към Хазан и може би вече пробват рокля за сватба.
- Ако това е, което сърцето ти желае, тогава отиди и говори с нея.
Есма е вкъщи и преглежда работните си документи. Изведнъж в ума ѝ се появява мисълта, че Али сега се забавлява с други жени. Есма се обажда на Хазан и пита за адреса на къщата на Фикрет. Хазан не осъзнава какво се е случило. Есма обяснява, че Ферхат се е обадил на Али. Сега те са сами в къщата. Определено са замислили нещо. Хазан смята, че това е невъзможно, но все пак в съзнанието ѝ се заражда червейчето на съмнението. Хазан обещава да дойде в дома на Есма и заедно да заминат за къщата на Фикрет.
Тахир и Али се прибират вкъщи. Ферхат със смях казва, че е трябвало веднага да му кажат, че съпругите им са им разрешили да излязат само за един час. Али ги уверява, че може да седи колкото си иска, и моли Ферхат да сложи чай.
Есма и Хазан пристигат в дома на Ферхат, но се колебаят дали да почукат на вратата. В това време мъжете седят във всекидневната и пият чай. Изведнъж откъм улицата се чува шум. Ферхат и Али изваждат пистолетите си и отварят рязко вратата. В дълбочината на двора се виждат две фигури. Али им нарежда да вдигнат ръце и да се обърнат с лице към тях. Хазан и Есма вдигат ръце и се обръщат. Али и Ферхат поглеждат изненадано към Есма и Хазан.
Тарик и Мерджан са се настанили удобно в хола и пият чай. В този момент Тарик получава обаждане от полицията с тъжната новина. Мерджан пита какво се е случило.
- Баща ми... Баща ми е починал.
Тарик поглежда объркано съпругата си и след това мълчаливо излиза от къщата. Мерджан го следва.
Мерджан излиза на двора и премята наметало през раменете на съпруга си. Тарик избърсва една сълза и ѝ казва:
- Чистоплътният, луд по реда човек си преряза вените. Със стъкло, в затворническата тоалетна, а после се свлякъл в канализацията. Когато разбрал, че не може да излезе от затвора, разбрал и че не може да остане там. Мерджан, знаеш ли защо плача? Не защото го загубих. А защото дори не го открих.
Мерджан се притиска до съпруга си.
Али довежда Есма у дома. Ферхат пита Хазан какво означава посещението. Хазан обяснява, че не е искала Есма да взема такси през нощта. Тя дори не е знаела адреса на къщата. Ферхат, смеейки се, го уверява, че вярва на Хазан. Ферхат придърпва Хазан към себе си и несигурно ѝ предлага брак. Хазан пита доколко това е възможно да се разбере, че той ѝ предлага брак. Ферхат пита Хазан дали ще се омъжи за него и момичето отговаря: "Да".
Тахир се прибира у дома. Нефес разказва, че когато е облякла мантията на Есма, много ѝ е харесала. Нефес разказва, че от дете е искала да стане адвокат, но сега не е сигурна дали ще успее. Тахир моли съпругата си да погледне "назад" и да си спомни какво е постигнала през това време. Тахир е убеден, че Нефес ще успее.
Тарик измива тялото на баща си, а след това откарва ковчега му на гробището. Тарик и Мерджан са единствените, които са дошли да изпратят Генджо в последния му път. Гробарите спускат ковчега в гроба. Тарик освобождава гробарите и като хвърля последната свещ в гроба, лично го погребва.
Хазан казва на майка си и баба си, че Ферхат ѝ е предложил брак.
Тарик и Мерджан пристигат в къщата на баба Ханифе. Вратите се отварят от Хазан. Тарик моли да повика г-жа Нилюфер:
- Г-жа Нилюфер! Баща ми почина и тъй като вие сте негова съпруга, 2⁄3 от наследството остава за вас. След няколко дни ще стане известна точната сума на наследството. Можете да го използвате, както желаете. Тръгваме си.
Тарик подава ръка на Мерджан. Държейки се за ръце, двойката си тръгва.
Али казва на Тахир, че Генджо се е самоубил в затвора. Тахир не иска да говори лошо за мъртвеца, затова вярва, че Бог ще се отнесе с него справедливо.
Мерджан и Тарик се сбогуват с родителите си. Тюркан позволява на Тарик да ѝ целуне ръка и със сълзи на очи изпровожда децата.
Есма се приближава до Али:
- Али, ще ти кажа нещо. От няколко дни се колебая, което ме кара да се ядосвам и да се притеснявам.
- Разбира се, след това има и това посещение през нощта.
- Знам причината.
- Каква е причината?
- Бременна съм!
Али поглежда съпругата си с глупаво изражение и казва: "Добре" и припада.
Есма пристига в къщата на Калели и казва на Ася и Нефес, че е бременна. Момичетата поздравяват Есма и питат как Али е приел новината. Есма им казва, че Али е припаднала. Есма признава, че се страхува да каже на татко Осман за бременността си. Смущава се от това. Асие иронично предлага Есма и Али да напуснат Трабзон за известно време, а след раждането да се върнат и да кажат на татко Осман, че бебето им е донесено от щъркел. Асие не разбира от какво има да се срамува.
Вечерта приятелското семейство Калели се събира на вечеря. Татко Осман сяда начело на масата. Али пита Есма дали може да сподели щастливата новина със семейството. Есма моли го моли да мълчи, но Али не може да замълчи. Скачайки от стола, Али изкрещява, че ще става баща. Мъжете от Калили скачат от местата си с викове и започват да пеят. Нефес моли мъжете да се успокоят, като им напомня, че в къщата спят малки деца.
Тахир е на лаптопа си и разглежда резултатите от приемните изпити за адвокати в Истанбулския университет. Нефес е нервна. Тахир отива на уебсайта и съобщава на съпругата си, че е приета. Нефес е щастлива.
Семейство Калели се сбогува с Нефес, Тахир и децата, които заминават за Истанбул. Нефес благодари на всеки член на семейство Калели и на татко Осман. След като натоварват вещите си в багажника, Нефес и Тахир го затварят едновременно. Тахир и Нефес си спомнят, че историята им е започнала именно с този багажник.
След като получават благословията на роднините си, Тахир и Нефес и децата им заминават за Истанбул.
По пътя към Истанбул Нефес си спомня мислено как е започнал нейният път към щастието:
"Не знаех къде отиваме, криейки се със сина ми в багажника на Тахир. Сега синът ми е до мен. Дъщеря ми е в ръцете ми, а любимият ми мъж седи отпред. Връщаме се обратно. Преживях много. Знам, че оттук нататък ще ни се случват само красиви неща, защото съм научила нещо. Човекът, който не е загубил надежда и вяра, в крайна сметка побеждава. Само вяра, надежда и постоянство са това, от което се нуждаем. Научих и още нещо. Истинската любов не означава да обичаш много един човек. Тя означава много да вярваш в него или нея. Ако паднеш, паднеш 100 000 пъти, ще се изправиш, преди още да са ти протегнали ръка. Ще се справите. Това е, когато човек може да хване протегнатата ръка и никога да не я пусне. Истинската любов е доверие. Доверието към себе си, към човека и към себе си, когато сте около него. Благодаря на Бога. Благодаря на Бога. Слава на Бога."
