„Ти разкажи, Черно море“, еп.177, (Diema Family) - какво ще се случи...

В епизод 176 на „Ти разкажи, Черно море“ Ще каже ли Мелек в съда, че Генджо я е изнасилил? В Трабзон пристига Зейнеп, която Генджо е изнасилил и пребил преди 15 години. Какво ще направи Генджо, когато познае момичето?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 177 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 7 ноември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.

Мелек и Нюлюфер се връщат в къщата на Генджо.

Междувременно ще се запознаем със два нови персонажа Зейнеп и Ферхат.

Какво свързва Зейнеп и Ферхат с Генджо? Каква е тяхната история?

Ще може ли Зейнеп да заведе дело срещу Генджо за изнасилване?

• Всичко за „Ти разкажи, Черно море“

Една жена идва при Фикрет и му казва, че г-н Юрден е починал тази сутрин.

Жената моли Фикрет да съобщи на Ферхат за смъртта на баща му.

Фикрет набира номера на Ферхат, но телефонът му е изключен.

Зейнеп открива в гората медальона си, в който има две снимки: нейната и на Ферхат.

Момичето си спомня как Генджо я е принудил под дулото на пистолет си да напише писмо до любимия си:

"Мой Ферхат! Моя любов! Всъщност ти пиша, защото нямам смелостта да ти го кажа в очите. Мечтата да създам семейство с теб е просто прекрасна. Но си мисля, че не мога да прекарам целия си живот с човек, който е момче за поръчки на господин Генджо. Искам да живея, без да мръзна, без да гладувам и без да се страхувам. Искам да живея, без да мисля дали е скъпо или евтино, когато купувам нещо. Ти си добър човек, но това не е достатъчно на този свят. Простете ми. Забрави ме. Зейнеп."

Истанбул.

Ферхат пристига в местния бар, където е редовен клиент. Самоувереният мъж за пореден път доказва на познатия барман, че може да свали всяка жена за пет минути. Към Ферхат се приближава богато момиче и му се представя - Мюге. Ферхат "любезно" отблъсква момичето, като ѝ обяснява, че е дошла в бара с гаджето си. Момичето се връща на масата си със стиснати устни.

Фикрет получава съобщение, че телефонният номер на абоната "Ферхат" е отново на линия. Фикрет набира номера. Ферхат едновременно отговаря на обаждането и предизвиква скандал в бара. Фикрет успява да съобщи на мъжа, че баща му е починал.

Ферхат продължава да се кара и отговаря, че няма баща. Ферхат е отведен в полицейския участък.

Трабзон.

Зейнеп вижда разни вещи в двора на една къща. Момичето решава да вземе със себе си чифт дрехи и маратонки.

Нефес се притеснява, че в света има много малтретирани жени и това не може да се премълчава. Нефес решава да направи видеоклипове и да ги пусне в социалните мрежи. Тахир подкрепя идеята на съпругата си.

Действието се пренася с няколко дни напред.

Нефес поставя камера пред Зейнеп. Момичето започва разказа си:

"Казвам се Зейнеп. Нямам фамилия, тъй като семейството ми ме изостави. Още на 17-годишна възраст родих син от чудовище, което ме облада насила". Нефес пита за името на чудовището. Зейнеп отговаря: "Генджо Томар."

Ферхат окачва Генджо с главата надолу.

- Избрах място за твоята бесилка с лице към гробището. Така че последното нещо, което ще видиш, дори и да увиснеш с главата надолу, ще бъде гробът на Зейнеп.

Ферхат пристига в дома на Фикрет и го пита той ли го е измъкнал от ареста. Фикрет смята, че няма значение кой е освободил Ферхат, важното е, че той е в Трабзон и трябва да изпълни последния си дълг към баща си.

- Този човек не е бил мой баща. Дойдох, защото си помислих, че сте го погребали.

- Не, той те чакаше. Чакаше всеки ден от живота си. Жив или мъртъв, чакаше те.

- Не ме интересува това.

- Така ли е? Изминал си целия този път, за да ми го кажеш. Кой знае, може би има нещо друго, което те тегли насам.

- Отдавна съм затворил картата на Трабзон.

- Казваш това, в което искаш да вярваш, сине. Ти си упорит. Много твърдоглав. Но все още не си отговорил на въпроса: Защо си дошъл тук? Ще го погребем днес следобед. Може би искаш да знаеш.

Фикрет се усмихва доволно, докато колата на Ферхат се отдалечава, и си мисли:

"Ти дойде, синко. Дошъл си. Дори и да не си го признаваш."

Тахир и Нефес водят Хазан, Милек и Нилюфер в къщата на баба им. В този момент Зейнеп излиза от двора на Ханифе.

Виждайки хората, Зейнеп се втурва в гората, но Тахир успява да я настигне.

Провежда се погребението на бащата на Ферхат. Фикрет лично погребва приятеля си. Ферхат наблюдава погребението на баща си отстрани.

Тахир води Зейнеп в къщата на Ханифе.

Милек дава на момичето чаша вода. Тахир осъзнава, че момичето не изглежда като човек, който се промъква в чужди къщи и краде. Зейнеп обяснява, че просто е била гладна, и моли за разрешение да си тръгне.

Нефес се чуди дали Зейнеп има къде да отиде. Момичето с наведена глава мълчи. Тахир разбира, че Зейнеп бяга от някого, и я моли да му разкаже какво ѝ се е случило.

Зейнеп разказва:

"Бях на 16 години. Имах любим. Ходехме заедно в едно училище и мечтаехме за много неща. Трябваше да отидем в един и същи университет. Той искаше да стане ветеринарен лекар, а след това искахме да се оженим. Имаше един мъж, който го отгледа. Този мръсник ме изнасили и след това ме продаде. И аз все още бягам от този човек, защото е много опасен. Той ме търси навсякъде".

Нефес моли Тахир да се обади на Есма. Тахир и Нефес завеждат Зейнеп в къщата на дядо Осман, който посреща топло нещастното момиче.

Генджо пристига в къщата на Ханифе. Хазан настоява доведеният ѝ баща да напусне къщата им. Ханифе излиза с пушката.

Генджо игнорира доведената си дъщеря, а Ханифе нарежда на Нилюфер и Милек да се върнат вкъщи. Хазан я уверява, че няма да остави майка си и сестра си да отидат в бърлогата му.

Милек решава да не пречи на доведения си баща и се качва в колата. Нюлюфер следва най-малката си дъщеря.

Ферхат посещава Фикрет и се чуди откъде познава покойния му баща.

Фикрет му казва, че покойникът е бил негов съкилийник в затвора.

Ферхат пита с усмивка:

- Е, щом е така, значи знаеш какво е направил приятелят ти.

- Знам е. Но важното е не това, което аз знам, а това, което ти не знаеш. Фикрет подава на Ферхат ключа от къщата на мъртвия си баща:

- Вземи го и реши какво да правиш с него.

- Аз знам какво ще направя. Ще отида и ще целуна ръцете на човека, който ме е отгледал.

- Генджо?

- Познаваш ли Генджо?

- Не ме ли чуваш, момче? Не е важно какво знам аз, а какво не знаеш ти. Дали пък не е така?

- Чичо, какво искаш да кажеш? Кажи го вече.

- Има време, сине, има време. Всичко си има време.

Ферхат е на път да си тръгне. Фикрет настоява Ферхат да вземе ключа. Вземи това. Това са само ключове. Както подсказва името, те отварят врати.

Нефес и Тахир разказват на дядо Осман какво се е случило със Зейнеп и се надяват, че Есма може да ѝ помогне. В този момент Есма се прибира вкъщи и се възмущава на адвоката на Генжо, че я е ядосал.

Зейнеп като чува името на Генджо, започва да ридае: "Дано Бог го накаже".

Нефес и Тахир разбират, че Зейнеп бяга от Генджо.

Есма обяснява на Зейнеп, че може да започне дело за изнасилване, но трябват убедителни доказателства. Минали са години и сега ще е трудно да се докаже нещо.

Нефес моли Зейнеп да разкаже подробно историята си. Може би ще успее да намери нещо, за което да се хване. Зейнеп продължава разказа си:

"Забременях от този гадняр. Имах син. Нарекох го Умут. Когато беше на 2 години, не осъзнах какво се случва, той стана напълно син. Държаха ме затворена някъде насила. Исках лекар, молех ги, но не ме послушаха. Той умря в ръцете ми. Имаше къдрава коса, винаги беше до мен. Понякога ми се искаше да се самоубия. Единственото, за което мислех, беше, че никога повече няма да мога да вдъхна аромата му".

Зейнеп изважда кърпичката, в която грижливо е запазила кичур от косата на сина си. Със сълзи на очи Зейнеп вдишва аромата на косата. Есма се досеща, че момичето държи кичур от косата на починалото си дете, и я уверява, че един кичур ще е достатъчен, за да докаже вината на Генджо.