Актьори

Интервю с Емили Берингтън за сезон 2 на сериала „ХОРА“

0/5

Интервю с Емили Берингтън за сезон 2 на сериала „ХОРА“

В какво заварваме Ниска в сезон 2 на сериала „Хора“?

Изминали са няколко месеца, след като тя е изчезнала заедно с кода за съзнанието на синтовете. Тя е отишла в Берлин, където е имала време да помисли какво да прави с него.

 

Защо е отишла в Германия?

Искала е да отиде на място, най-близко достъпно със самолет – синтовете не се чувстват добре, пътувайки по въздуха, заради охраната на летищата и металните детектори. Трябваше ни място, до което тя би могла да стигне с влак и където има място под земята, в което да се скрие.

 

Представата на Ниска за добро и зло се различаваше много от тази на повечето останали хора. Продължава ли тя да бъде войнствено настроена към хората или е смекчила отношението си?

В края на сериал едно тя най-после срещна добри хора. Джордж [Уилиам Хърт], например, оказа голямо влияние върху нея, защото дотогава тя смяташе, че хората са лоши, а синтовете – добри. Джордж не представляваше заплаха за нея. Въпреки че това не смекчи отношението й, то разклати в известна степен черно-бялата й представа за света. Тя е малко смутена от това. Лесно е, когато си мислиш, че знаеш точно как стоят нещата, но сега, когато се чувства разколебана, това й причинява страдание.

 

Тя има сериозна връзка с човек още в началото на сезон 2…

Връзката е наистина сериозна. Тя е в състояние да се довери напълно на друг човек, а това не е лесно за нея. Това не би се случило никога в началото на първия сериал.

 

Промени ли се отношението Ви към Ниска поради тази причина?

Да, трябваше да направя някои значителни промени в отношението си към нея. Чудесното в завръщането за втори сериал се състои в това, че трябва да направиш нещо с образ, който познаваш много добре, но който е претърпял развитие. Това носи истинско удовлетворение. Съществуваше изкушението да се завърна буквално към образа й от сериал едно, но нашият режисьор Люис Арнолд непрекъснато ми напомняше, че тя е претърпяла сериозни промени, въпреки че дълбоко в себе си е същото същество. Тя продължава да бъде упорита и крехка, да бъде боец, готов да се защитава, когато се наложи.

 

Освен това, е червенокоса…

Понякога! Тя беше лесно разпознаваема в края на сезон едно и може би имаше голям късмет, че изобщо успя да се измъкне от страната.

 

В какво отношение се промени изпълнението Ви тази година?

Много е трудно да направиш силно впечатление и да покажеш силни чувства, когато си толкова сдържан физически, затова ние често упражняваме сцените без физическата страна. Това ни дава възможност да постигнем ефекта, който сцената трябва да постигне, без да се безпокоим за това какво правят ръцете ни, след което включваме движението. Знаете, че [режисьорът по движението] Дан О’Нийл ще се появи и ще Ви посъветва какво трябва да правите. Не трябва да се поддавате на изкушението да покажете на зрителите как се чувствате. Просто трябва да се вживеете, което във всеки случай представлява голяма част от актьорското изпълнение – „Хора“ направи от мен много по-добър актьор!

 

Лесно ли Ви беше да влезете отново в ролята на синт?

Бях много притеснена от това. Бях се вече поупражнявала да го правя у дома и завръщането към ролята ми се стори трудно, но след това ние с Дан, с новите и със старите синтове прекарахме една седмица в Училището за синтове. Върнахме се към основните положения, все едно че всички се заемахме с това за първи път. Аз бях много мотивирана, защото смятах, че трябва да бъде много добра в ролята си, след като съм го правила преди. Към момента на започване на снимките всички бяхме възвърнали увереността си.

 

Как минаха снимките в Берлин?

Чудесно. Не бях ходила там преди това, но ние прекарахме няколко наистина чудесни вечери навън, които смятам, че биха били възможни само в Берлин. Снимахме много на обществени места, а хората там бяха толкова учтиви и мили да ни правят път, какъвто не винаги е случаят, когато снимаш на оживена лондонска улица.

 

Как вижда Ниска своето бъдеще?

Това е много труден въпрос – не мисля, че тя знае какво я очаква в бъдеще, защото тя не иска да бъде човек и да се приспособи, но и не иска да се крие. Тя не вярва много в това, че хората ще приемат синтовете като равни, така че тя няма представа за целта на живота си и за това каква би могла да бъде нейната самоличност. Тя мисли много по този въпрос в сериал две.

 

Неизбежно ли беше тя да даде кода или нещо се е случило през изминалите няколко месеца?

Случило се е нещо, което й е помогнало да вземе окончателното решение. Има един момент, в който тя преминава от състоянието на разбито същество, което не е сигурно какъв е правилният ход, към вземането на решение. Дали тя щеше да даде кода сега или след 100 години, не мисля, че би била доволна, след като не знае какво ще се случи.

 

Дали Ниска, в качеството си на защитник на съзнателността на синтовете, си дава напълно сметка за това какви биха били последствията, когато това започне да се случва по света?

Не, не мисля че тя си дава сметка какво може да означава това, което е част от проблема й с вземането на решение. Тя не може да види какви ще бъдат последствията, но тя не харесва и сегашното положение. Дали неизвестността, скокът в тъмното, не е за предпочитане?

 

Работите отново с Катрин Паркинсон в театър  West End върху Dead Funny.

Готова съм да работя с нея цял живот. Тя е толкова весела, беше толкова забавно да правим нещо съвършено различно – нашите образи в пиесата нямат нищо общо с героите от „Хора“. Прекарваме си страхотно.

Още за Хора

16:25
26.05.2017
Специализирано предаване за хора с увреден слух
21:10
26.05.2017
Престъпления на фокус с Тамрон Хол: Епизод 2 (Deadline: Crime with Tamron Hall: Taunting Evil) Беки Сю къса с агресивния си приятел и се премества да живее у роднина, като иска да промени живота си. Когато тя внезапно изчезва, някои хора започват да се съ
05:00
27.05.2017
За островите и хората - Нова Каледония: земята на хората

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg