Кажете ми нещо за „ХОРА“, къде се развива действието?
Действието в „ХОРА“ се развива в паралелна реалност, в добре познатия свят на Лондон, като първата Ви среща със семейство Хокинс е в момента, в който те купуват „синт“-а Анита. „Синт“-овете са високоразвити прислужници-роботи, които са много подобни на хората по външен вид; те са най-новият желан продукт или задължителна техническа придобивка за едно семейство.
Паралелна реалност? Като такава ли ще я разпознаят зрителите?
Да, светът на „ХОРА“ би могъл да бъде днес или утре. За зрителя той трябва да бъде добре разпознаваем. В този смисъл „ХОРА“ не е обичайната научна фантастика, той е заснет в една много земна реалност.
Какво представлява Анита и кое в тази роля Ви привлече?
Бях привлечена от образа на Анита, защото обичам предизвикателствата. Тя е много сложен, многопластов образ, но очевидно също и образ, който не е човешки. Прочетох сценария и го харесах. След като прочетох първите три части, исках да продължа да чета нататък. Не бях чела нищо подобно и никога преди това не съм имала случай, в който темата за изкуствения интелект да се разглежда по този начин. Така че, това беше наистина нещо ново за мен и то породи много въпроси и много интересни теми.
Анита е загадка и предизвикателство: нейният образ крие много пластове, които се разкриват в течение на сериала. Предизвикателството се изразяваше в това да съумееш да набележиш посоката на развитието й, разкривайки малко по малко нейната същност и мотивация.
Как реагира семейството в началото на появата на Анита?
Бих казала, че в началото всеки от членовете на семейството има различна представа за Анита, която при всеки от тях се променя по различен начин и поради различни причини. Някои от взаимоотношенията се развиват по неочакван начин.
При първата си среща с Анита не можете са кажете дали тя представлява заплаха за семейството, какво е нейното отношение и какво се случва. Но, нещата не са такива, каквито изглеждат и те може да не отговарят на първоначалните Ви очаквания. Лора, например, отначало се чувства доста застрашена от присъствието й. Тя никога не е искала да има такова нещо в дома си и винаги е казвала, че няма да си вземе такова нещо, но при завръщането си установява, че съпругът ѝ е направил непланирана покупка, вземайки Анита, и я е довел у дома без нейното съгласие.
Мисля, че тя се чувства така, сякаш мястото ѝ в семейството е присвоено от Анита, която е перфектна във всички домакински работи – готвене, чистене, гледане на Софи, което я кара да изпитва голяма доза недоверие и страх.
Как Лора преживява бързото привързване на Софи към Анита?
Мисля, че фактът че Софи се сприятелява с Анита, че се чувства добре в нейно присъствие и се привързва толкова бързо към нея тревожи Лора и я кара да се чувства пренебрегната и малко застрашена в семейството си. Мисля, че фактът, че тя не се доверява или поне не се доверява напълно на Анита в началото поражда у нея известна параноя по отношение на присъствието на Анита в дома.
Изглежда, че при Анита има нещо съвсем различно, как това се проявява в началото?
Ами, при първата си среща с Анита всъщност никой не подозира, че при нея има нещо различно, но впоследствие някои членове на семейството и по-специално, Лора и Мати, забелязват у нея някои странни неща. Нейното поведение е малко по-различно от поведението на другите „синт“-овете, тя изглежда малко по-съобразителна.
Разкажете ни за това какво е да си „синт“, какво предполага това?
Ние имахме един прекрасен режисьор, отговарящ за езика на тялото – Дан О’Нийл, който ни инструктираше от самото начало. Преди да започнем снимките, преминахме няколко седмици т.нар. „Синт школа“. Той и Крис Фрай (нашият продуцент) искаха „синт“-овете да придобият общ език на движение на тялото, затова всички актьори, изпълняващи ролята на „синт“-ове, преминаха през тази школа.
По принцип, „синт“-овете са машини и за всичко, което правят, използват електрическо захранване или батерия, затова всичките им движения трябва да бъдат пестеливи. Като актриса, аз трябваше да намеря начин да правя нещата по начин, твърде противоположен на този, по който обикновено ги правят хората. Така че, всъщност изучавахме всички основни неща – как да стоим прави, как да седим седнали, кака да ходим, как да се завиваме. Неща, които изглеждат толкова лесни, но всъщност трябва да ограничиш физическите си действия и да ги извършиш по най-икономичния начин. Това е доста трудно на практика, когато осъзнаеш колко много физически тикове имаш, които трябва да бъдат премахнати.
Присъстваше ли Дан на снимачната площадка при всяка сцена?
Слава Богу, Дан беше там всеки ден! Той ни правеше бележки от рода на “краката ти не са успоредни” или “лявата ти ръка се движи неспокойно на кадъра”, така че, да, ние наистина имахме нужда от него.
Какъв беше ефектът върху прическата, грима и стайлинга? Повече време ли отнемаха прическата и грима, отколкото при обикновените роли?
Нашият гримьор създаде прическите и грима, които според мен изглеждат страхотно на всички „синт“-ове. Целта на „синт“-овете е да бъдат съвършени, което предполага особен блясък на кожата и безукорна прическа и грим. Така че, да, те отнемаха малко повече време и трябваше да бъдат поддържани в течение на деня, но мисля че се получи добре.
Имахте доста драматични подводни сцени, какво беше преживяването за Вас?
Никога по-рано не ми се е налагало да се снимам под вода, така че това беше истинско предизвикателство, но същевременно беше и доста забавно. Сцените бяха заснети в Пайнууд – там имат страхотен екип.
Имах тренировъчен период предишната седмица, за да свикна с водата и да се науча да издишвам през регулатора. Отведоха ме на дъното на резервоара и ми свалиха маската и регулатора, трябваше да поплувам малко наоколо, след което да си взема обратно регулатора, да си поставя маската, да я почистя и да се издигна на повърхността. Но, след това трябваше да мога да направя всичко това и освен това – да играя. Наистина беше удоволствие за мен, но докато част от мен изпитваше удоволствие, другата част беше на ръба на паниката.
Екипът е великолепен и ти създава увереността, че си в безопасност и че ако има признаци че си изпаднал в беда, те ще се отзоват веднага и твоят инструктор по гмуркане ще се погрижи за теб.
Колко близко се намираме до света, който виждаме в „ХОРА“?
Намираме се само на крачка разстояние от настоящия момент. Имам предвид технологията на айфоните и сири, с която вече разполагаме; ние се обаждаме в кол-центъра или задаваме въпрос по телефона си; не е необходимо да разговаряте с човек, говорите на машина. Намираме се само на крачка от това да си представим как имаме прислужници-хуманоиди или роботи, които вършат цялата работа, с която не искаме да се занимаваме повече. Аз мисля, че в някои части на света положението е вече такова, че по-голямата част от работната сила е заменена от машини, така че наистина не сме далече от това време.
Мислите ли, че филмът ни казва нещо за това какво е нашето отношение и какви са нашите връзки с технологиите, които използваме?
Определено мисля че той показва доста неща във връзка с отношението ни към технологиите, които използваме – както зависимостта ни от тях, така и двузначното ни отношение към тях. Аз изпитвам към телефона си чувство на любов и омраза в същото време. Аз съм напълно зависима от него, но също така мразя тази зависимост.
В света на „ХОРА“ ще видите страховете и предразсъдъците на хората по отношение на технологиите и ползата и евентуалните отрицателни последици от това животът ни да бъде улеснен по някакъв начин. Но, както знаете, когато печелим едно, губим друго.
В съвременната епоха на интернет ние сме толкова повече свързани със света и въпреки това сме по-изолирани: ние разговаряме по-малко със семейството и приятелите си, ние имаме по-малко истински контакти и мисля, че филмът разглежда всички тези теми.
