На 21 февруари от 18:00 ч Нова телевизия ще излъчи първия епизод от новия телевизионен проект на Мартин Карбовски "Емигранти"
Приемането ни в ЕС беше важен момент от официалната история на България. Но освен голямата, официална история на един народ има и множество други - лични и вероятно много по-истински истории. Истории, които няма да влязат в Официалната история. Част от тях са и историите на повече от 800 000 българи (официално), които в годините на „прехода” емигрираха извън страната, водени от една единствена причина – да оцелеят физически. Както те така и техните семейства тук, в България, за които парите от чужбина са жизнено важен, а понякога и единствен доход. Пари, които впрочем са в рамките на милиарди всяка година и на практика са повече от всички чуждестранни инвестиции накуп. Икономическите емигранти издържаха (и все още издържат) не само семействата си. Те в по-голяма степен, отколкото сме склонни да си признаем, издържат държавата, която се е отрекла от тях.
Това са хора, които историята ще забрави. Защото тя, историята, обича победителите. Тези хора не са победители. Те са специалисти по друго: по бране на портокали и маслини, чистене на къщи и гледане на парализирани баби или малки деца. Те вършат мръсната работа на Европа. Въпреки че едва ли ще ви го кажат на глас, голяма част от тези хора се чувстват прекарани. Чувстват се прекарани, защото са прекарани. Те не са „бели хора”, нито тук, нито там. Те са чужденци, както в държавата, където работят, така и в България, където - ако решат да се върнат - просто ще трябва да започват отначало. Ако имат късмет, те ще си дойдат през лятото за две-три седмици, да се видят с роднините, да се похвалят - с апартамента, който уж са си купили, с уж новата кола и с децата, които вече ходят на училище и даже са отличници. Само дето тези деца трудно говорят български и вероятно след време България за тях ще се превърне просто в една по-евтина ваканционна дестинация…
Ето това са те - винаги оцеляващи, никога мечтаещи.
Българските емигранти не за пръв път са тема на телевизионно предаване. Но „Емигранти” с Мартин Карбовски е различно от всичко показвано - не само заради авторите си.
През есента на 2008-ма година екипът посети на два пъти Испания, Италия, Австрия, Швейцария, Гърция и Великобритания. Заснехме откривател на сребърно съкровище; човек, който живее по гробищата; бивша компаньонка, която днес е собственик на хотел; наша поетеса, която има издадена книга в чужбина; българка, принудена да се омъжи за индиец; заможна емигрантка с къща на Женевското езеро; може би единствената законно женена българска лесбийка; обикновена чистачка на богаташки къщи; организатор на „концерти” и „турнета” в чужбина; мечтателен жиголо; няколко български учителки на селскостопанска работа; както и някои VIP емигранти.
Срещнахме се с представители на цялата емигрантска палитра: със законни и с незаконни емигранти; с успели и неуспели; с градска и със селска емиграция; с представители на битова, сексуална и социална емиграция. Изследвахме митовете на емигрантите: за трудолюбието, солидарността, родолюбието, гостоприемството, за сръбския и българския ресторант, за лютеницата, луканката и ракията, за красивите жени и браковете с чужденци, за авто- и другите мафии, за парите, които се изкарват и за парите, които се пращат в България. Снимахме семейства, които са „там” само за да съберат стаж за европенсия (600-800 евро), която ще харчат в България, както и младежи, които казват, че ще се влачат по корем, но няма да се върнат. Срещнахме емигранти, които изпитват носталгия, но не са се връщали от 1992-ра, както и такива, които псуват държавата, но се прибират на всеки три месеца.
Разбрахме, че емиграцията не е авантюристично преживяване, а реална социална и житейска алтернатива на българите - такава, каквато те не виждат в страната си. Но това не е така само за „заминаващите”, а и за „оставащите”. Защото почти всеки, който е „там” праща пари на тези, които е оставил „тук” - сумите се движат между 50 и 400 евро на месец. Реални пари, които влизат най-често нелегално в България и които помагат на много майки и бащи да оцеляват с пенсиите си от по стотина лева.
Точно тези хора са другите герои на „Емигранти” - защото на всеки заснет в чужбина, отговаря български респондент - обикновено майка или баща, дъщеря или баба. Точно това отличава проекта от другите емигрантски телевизионни формати – „Емигранти” свързва българите навън с близките им в страната. И този похват ражда най-емоционалните моменти в предаването - сълзите на хора, които не са се виждали от години; болката на баби, които не говорят езика на внуците си; мъката на майки, които не искат да приемат истината - те няма да се върнат!
от geri petrowa • 30.09.2009