С какво турските сериали привличат така силно българските зрители? Най-често срещаният отговор е: със запазените семейни ценности, с почитта към традициите, към възрастните и към религията... Доколко това е така решава да провери Мартин Карбовски в поредния епизод на „Емигранти”. Главните герои ни пренасят в истински турски сериал - не само с имената си, но и с разсъжденията, емоциите и действията си. Любов, вярност, почит, страдание и сълзи - всички компоненти са налице.
Исмаил и Ахмед са двама българи, избягали от кризата в България. Двамата делят една квартира с още пет човека. Твърдят, че живеят добре и не им липсва нищо.
Отишли са в Париж, за да работят и да издържат семействата си. Исмаил е от Варна, на 37 години и до миналата година има работа, с която успява да издържа семейството си. След като е съкратен и остава без работа решава да тръгне за Франция. Работи в Париж по строежите, понякога намира работа и на частно – поставя бойлери, мивки, душ-кабини... Надницата му е 120 евро на ден и за по-малко от пет месеца е успял да спести около 2500 евро. Изпраща пари през банка на съпругата си в България, която също работи. Не смята да остава във Франция повече от две години.
В българските емигрантски семейства разпадът е често срещано явление. Не е така при гурбетчийте с турско самосъзнание, които могат да са спокойни жените си – те чакат мъвете си така, както едно време се чакаше голямата любов от казармата. Има и друга голяма разлика – те си помагат като едно племе в чужбина, докато зад граница българите най-често се пазят точно от българи.
Бедни, но честни, българските турци знаят какво искат да постигнат в чужбина и казват просто: „Стига ми да си гледам семейството и децата!” Едно трябва да признаем със срам и съжаление – те са с по-запазен морал от нас. При тях няма да чуете ругатни към общата ни родина – по-скоро мълчаливо си гледат работата – да оцеляват, да правят деца, да си гледат семействата и да са сплотени. При българските турци няма да видите лакомия у бедните, развала у младите или неуважението към старите. Към това може да прибавите и сякаш нелогичното уважение и търпение към България, която по навик се държи като мащеха и с тях. По това си приличаме – и българи, и турци сме еднакво прогонени и осиротели откъм държавност.
26-годишният Ахмед е от с. Пет могили. До миналата година работи в пътното строителство в София, но остава в без работа. Много от мъжете в селото му работят във Франция и той решава да замине, защото не успява да издържа съпругата си и малките си деца.
В момента работи като общ работник по строежите, получава по 70 евро на ден, вече е спестил 2500 евро и си е купил кола. Мечтата на Ахмед е да не е много богат – просто иска да си гледа семейството, да има малко джобни пари и това му стига: „Много пари удоволствие не правят!” Работейки зад граница той успява да издържа семейството си. Съпругата му Рейхание се грижи за децата и не работи. Синът му вече е проходил и майката на Ахмед е убедена, че внукът ѝ няма да познае баща си.
Рейхание не е виждала съпруга си от пет месеца и тъгува за него, но не я е страх, че ще си намери друга жена там: „Аз му се доверявам!” Ахмед смята, че изобщо не е опознал Франция и твърди, че никога не си е имал работа с французойки. „Ние сме дошли тук да спестим някой лев!” – казва той. – „Например днес работя за сто евро - ще хвана една жена, ще я докарам тук и ще ѝ дам сто евро. За какво ми е? Утре какво ще ям? Нищо! Днес съм работил само за една жена!” Исмаил също не се притеснява, че семейството му ще се разбие: „Зависи от семейството – от мъжа и жената!... Защо да изневерявам на жена си? Защо да харча пари по чужди жени?” И двамата не смятат, че емигрантсвото е женска работа и не биха искали жените им да работят там. „Кой трябва да гледа смейството – жената или мъжа!?” – казва Исмаил. „Ние за какво сме мъже!” – допълва Ахмед.
„Жив и здрав да си, майко!” – казва майката на Ахмед. – „Да работиш за децата си! И не мисли за нищо! Ние сме тук – не се тревожи за тях!”
„Емигранти”, понеделник, 15 март 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия
