„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.122 (DiemaFamily) какво ще се случи

В епизод 121 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зейнеп не е на себе си след смъртта на Мехди, а Баръш се притеснява за нея, но тя не го допуска до себе си.

НА КРАТКО какво се случи в епизод 122 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 23 юни 2022 по Diema Family:

Благодарение на Емине, Зейнеп излиза от вкъщи и отива на работа.

Нермин съобщава на Султан, Сакине и Али Раза, че е решила да повери компанията си на Зейнеп, но има нужда от тяхната помощ.

В офиса Зейнеп и Баръш се карата и тя напуска кантората.

Нермин предлага на приятелките си да отворят ресторант, а Али Раза се присъединява към тях, като партньор..

След като си тръгна от офиса, Зейнеп попада в инцидент, от който я спасява непозната жена.

Действието на новия епизод започва сутринта в дома на Баръш, където Али Раза, докато се чуди, дали племенниците му ще закусват, му се обажда Султан, която му казва, че Нермин ги е поканила на ресторант, защото искала да говори нещо с тях.

В същото време виждаме, че Баръш е готов за работа и се чуди, дали да се обади на Зейнеп или не, но все пак решава да ѝ звънне.

В същото време камерата се премества в стаята на Зейнеп, която е събудена от звука на телефона си. Тя поглежда, кой ѝ звънни и връща телефона си обратно, без да вдигне на Баръш.

В стаята влиза Емине, която като вижда, че приятелката ѝ е будна ѝ казва, че няма да я остави цял ден да прекара в леглото. Зейнеп я моли да я остави сама… Емине ѝ обещава, че ще я остави сама, но след като се измие и нахрани…

Емине успява да я изкара от вкъщи и двете отиват в офиса, където Баръш е ядосан от сутринта и си го изкарва на служителите си.

По покана на Нермин, Султан, Сакине и Али Риза пристигат в ресторанта.

-Кажете ни, какво искате да ни кажете, защото като влязох, сърцето ми започна да бие като лудо - пита майката на Емине, умирайки от любопитство.
- Когато влязох тук, и моето сърце биеше като лудо. Кълна се, че сърцето ми биеше по същия начин - заявява чичото на Баръш. -Няма за какво да се притеснявате, ще си говорим за хубави неща - уверява ги Нермин. -
Мислих много през изминалата нощ. Ние оцеляхме и видяхме всичко. Никой от нас не знае кой пръв ще срещне смъртта.
-Пази Боже, госпожо Нермин, но това е вярно - съгласява се Сакине.

-Ето защо реших да предам компанията на Зейнеп – казва Нермин.

-Госпожо Нермин, добре ли обмислихте това? - Султан пита. - Зейнеп си има работа.

-Да, тя си има работа, но ние все пак ще я убедим. Имам нужда от вашата помощ. Колкото и да си говорим, Зейнеп не спира да се обвинява. Тя е попаднала в този водовъртеж и ще остане там. Трябва да ѝ възложим тази работа, за да поеме отговорност и излезе от този водовъртеж, и да се изправи на собствените си крака. Всички познаваме добре Зейнеп. Тя мисли много повече за другите, отколкото за себе си. Благодарение на нас тя ще се измъкне от това състояние. Когато се съсредоточи върху управлението на собствения си бизнес, отношенията ѝ с Баръш ще станат много по-стабилни – обяснява Нермин.

-Госпожо Нермин, добре го казахте, много е красиво – казва Сакине. -Но най-голямата мечта на Зейнеп беше да стане адвокат. Дали, ще иска да напусне работата си сега?

-Тя няма да си тръгне, сама ще реши какво иска - отговаря Нермин. -Това е нейно решение, но, разбира се, ние ще я убедим. Внимателно, без натиск. Ще я убедим, че и ние се нуждаем от нея.

-Г-жо Нермин, в името на бъдещето на нашите деца подкрепям всичко, което казахте - казва Али Риза и добавя - Вярвам, че и аз принадлежа към вашето семейство.

-Добре е, че измислихте този план. Зейнеп ще бъде заета, няма да има време да мисли за лоши неща. Тя ще се почувства много по-добре - казва Султан

-Добре, но г-н Баръш... ще се съгласи ли? - пита Сакине.

-Какво общо има Баръш с това? Това е решение на Зейнеп - заявява Али Раза.

-Много ви благодаря, г-н Али Раза. Затова ви помолих за помощ - казва Нермин.

-Не се притеснявайте за нищо, аз ще се погрижа за това. Познавам сърцето на Баръш. И той иска Зейнеп да е щастлива, да е спокойна – казва Али Раза.

-Нека, сега да поговорим за нас. Говорим за това, че децата ни трябва да бъдат твърди, да вървят по своя път, но какво да кажем за нас? Ние самите попаднахме във вихъра на събитията и напълно забравихме за себе си. Ако не можем да осъществим собствените си мечти, как можем да кажем на децата си да намерят себе си, да осъществят собствените си мечти. Нима нямаме своите мечти? Имаме ги!. Момичета, защо фирмата ни за кетъринг още не работи? Сега имаме парите, имаме всичко. Така че нека да открием нашата заведение– предлага Нермин.

-Заведение? - пита изненадана Сакине.

-Да. Например, един хубав ресторант. Всички остаряваме. Защо не осъществим мечтите си, докато здравето ни го позволява? Състоянието на Нух и Джемиле е ясно, те са сам. Бенал е сама, без подкрепа, с бебе на ръце. Мисля, че можем да ги подкрепим – заявява Нермин.

-Госпожо Нермин, колко красиво сте го измислили. Всички ще бъдем заедно, ще си помагаме – ентусиазиран е Султан, а Али Раза им казва, че и той ще се включи и ще бъдат партньори.

Действието се пренася в адвокатската кантора. Зейнеп влиза в кабинета на Баръш.

-Аз дойдох, ти зает ли си? – пита Зейнеп. Виждайки я Баръш се усмихва и ѝ казва, че толкова много работа се е насъбрала, че се чуди как ще я свърши и си е мислил, че тя няма да дойде.

Зейнеп му отговаря, че Емине я е накарала да дойде, днес в офиса, за да се разсее. Но не иска да се възползва от неговото добро отношение към нея, защото в края на краищата, той е неин шеф.

-Ха, аз твой шеф, Зейнеп?! – изненадан е Баръш от думите ѝ.

-Добре ще ти отговоря, като твой шеф. След като си толкова уморена, не е трябвало да идваш – казва Баръш, а след това я пита, защо не му е отговорила, когато сутринта ѝ е звънял. Зейнеп му отговаря, че не е искала да го направи, защото не е била в състояние да разговаря с него, и ако не е била Емине е нямало да стане от леглото, но след това решила, че ще е добре ако дойде в кантората.

-След като ти е отнело толкова усилия да дойдеш тук, аз като твой шеф трябва да те компенсирам, нали така? Давам ти безсрочен отпуск – казва Баръш, чието ужасно настроение отново се връща.

-Баръш, какво правиш? Това не е необходимо? – опитва се да възрази Зейнеп, но Баръш дава нареждане на секретарката си да оформи документите на Зейнеп, защото тя излиза в отпуск.

-Свалям това бреме от гърба ти, няма да ти се налага да идваш на работа – казва Баръш.

-Добре, но не съм казала, че съм дошла тук насила – отвръща Зейнеп.

-Каза, че не искаш да те използват. Затова не искам да бъда шефът, който те използва - казва Баръш.

-Слушай, ти ме обиждаш! Престани, моля те! - казва момичето.

-Ще спра, Зейнеп. Къде точно да спра в живота ти, Зайнеп? Кажи ми, моля ти. Не си единствената, която се е уморила от всичко това! Разбираш ли? Човекът, с когото не можех да се съревновавам, докато беше жив, няма да мога да се съревновавам и след смъртта му. Искаш да преживееш скръбта си сама. Не искаш да хванеш ръката, която ти подавам. Разбирам това, но тогава има ли смисъл от нашата връзка? Ако си дошла тук само да работиш и виждаш в мен само шефа си... Няма нужда да идваш повече тук, Зейнеп – откровен е Баръш.

При тези думи Зейнеп внезапно напуска кабинета на Баръш и адвокатската кантора.

Зейнеп се качва в колата си и на улицата едва не блъска двама минувачи. Мъжете са ядосани, крещят и се карат със Зейнеп. Непозната жена се притичва на помощ на Зейнеп. Тя прогонва мъжете, след което се качва в колата на Зейнеп.

-Не разбирам, появиха се изведнъж на пътя - обяснява разтреперена Зейнеп. - Натиснах спирачката, но закъснях.

-Това, което си направила е нормалното, но пресича ли човек улицата, без да се оглежда наляво и надясно? Трепериш цялата, ако искаш, мога да карам. Или нека спрем някъде тук. Бързаш ли? – пита я непозната жена.

-Добре съм - уверява я Зейнеп. - А и не бързам за никъде. Просто се разхождам безцелно, днес имам лош ден. Малко се изгубих.

-Разбирам, това се случва понякога. Но има и някаква полза от това - запознахме се. Да отидем някъде, да пийнем по нещо. Междувременно ще се успокоиш – предлага непозната.

-Добре, така или иначе нямам планове – отговаря Зейнеп.

Двете момичета сядат на терасата на заведението с гледка към Босфора, където Зейнеп се запозна с Мехди.

-Между другото, още не съм имала възможност да ти се представя -заявява Зейнеп. - Аз съм Зейнеп.

-А аз съм Несрин, за мен е удоволствие - отговаря жената.

Зейнеп насочва погледа си върху съседната маса. Това е мястото, на което седнаха с Мехди, когато се запознаха за първи път.

-Хей, къде се отнесе? Какво гледаш? - пита Несрин.

-Ами, аз гледах в миналото - отговаря тя.

-Имаш ли спомени, свързани с това място? Поне хубави ли са? – пита Несрин.

-Отначало бяха добри, но после станаха тъмни. Не мога да кажа, че са хубави – отговаря Зейнеп.

-Трябваше да ми кажеш, и тогава нямаше да избера точно това място. Ами сега? – пита Несрин.

-Сега и миналото, и настоящето са забулени в мрак. Не мога да видя нищо – отговаря Зейнеп.

-Виж, ти, избегна инцидент и се уплаши много. Но това беше само инцидент, ще го забравиш като другите неща, които са ти се случвали. Аз вярвам, че подобни срещи не се случват случайно. Ако в този момент сме се озовали на пътя една на друга, сигурно в това има някакъв знак. Но ние дойдохме тук, за да подишаме. Ако миналото ти спира дъха, нека да се махнем оттук веднага – предлага Несрин.

-Не, добре съм. Добре съм – отвръща Зейнеп.

-Не се притеснявай от мен, моля те. Ако се чувстваш зле, това е нормално. Слушай, аз ще карам колата и двете ще отидем на брега. Тук не можеш да дишаш, а и морският въздух ще ти се отрази добре – предлага Несрин.

-Няма нужда, така или иначе отнех много от времето ти. Наистина няма нужда от това – казва Зейнеп.

-Ти винаги ли си такава? Винаги ли първо мислиш за другите? – пита Несрин.