„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.137 (DiemaFamily) какво ще се случи

В епизод 136 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Истината за Несрин излиза наяве. Султан и Али Раза се женят. Гюлбин обвинява майка си, че заради нея преди 20 години е избягала от вкъщи!

НА КРАТКО какво се случи в епизод 137 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 14 юли 2022 по Diema Family:

Гюлбин се съгласява да остане да пренощува в дома на Нермин.

Нермин не може да повярва, че Екрем и Тарък са планирали всичко.

На следващият ден се оказва, че Гюлбин е изчезнала от къщата.

Зейнеп и Баръш тръгват да я търсят.

Зейнеп и Баръш намират Гюлбин.

Нермин прехвърля дяловете си в ресторанта на Сакине, а Али Раза на Султан.

Саваш и Баръш са във всекидневната на къщата си.

-Ако Текин и Мелтем проговорят за Гюлбин, какво ще стане? Възможно ли е да я измъкнем от затвора? - пита Саваш.

-Тази вечер ще бъдат разпитани и утре ще разберем това, когато видим техните показания. Добре, че Гюлбин не се е подписвала никъде, това може да помогне - обявява Баръш.

В същото време Джемиле разказва на Нух, за това което се е случило тази вечер и му казва, че сега е техен ред да помогнат на тези хора, които винаги са били до тях.

Зейнеп моли Гюлбин да остане тази вечер у тях, защото къщата им е най-сигурното място за нея, и не иска да я залови полицията.

Нермин седи на терасата на къщата си. С разсеяни очи се взира в нощта. Навън излиза Емине.

-Нермин, скъпа, хладно е - казва момичето. - Да ти донеса ли нещо?

-Не ми е студено, мила, благодаря ти - отговаря тя.

-Ако искаш да останеш сама, няма да те безпокоя. Но ако искаш да поговориш с някого...

-Както искаш, Емине - отвръща Нермин и момичето сяда на мястото срещу нея.- Питаш ме как се чувствам - добре или зле, но аз не знам. Този Тарък... Той ме държеше за ръка.

-Какво? – изненадана е Емине.

-Да, той флиртуваше с мен. Какво щеше да стане, ако му се бях поддала? Не знам, може би щеше да направи повече. Може би щях да се привържа към него. Щях да създам неприятности не само на себе си, но и на Зейнеп. Какво щях само да направя?

-Наистина не мога да повярвам, какво са направили тези хора. Те са планирали всичко. Г-н Екрем... Това, което не успя да вземе със заплахи, реши да го отнеме с помощта на други хора. Или още по-лошо - да разбие сърцето и гордостта ви. Невероятно е, не мога да повярвам колко лоши хора са!

-Не мога да се позная! Екрем беше мъжът, когото нарекох мой съпруг. Бяхме заедно дълги години, а аз така и не го опознах. Какво ли не ми причини. Той ме ограби, измами ме и накрая изпрати този Тарък. Заслужавам ли всичко това? Означава ли, че съм слаба? Ето как изглеждам, Емине, като човек, който лесно може да бъде измамен. Аз съм на такава възраст и лесно се подлъгах. Много ме боли, Емине – казва Нермин.

-Не говорете така! – отвръща Емине.

-Не, наистина. Това е слабост!

-Не, това не е слабост. Престани да се обвиняваш. Всеки може да стане обект на този план. Преживяваме трудни времена, объркани сме, продължава Емине. - Откъде можеш да знаеш? Никой от нас не можеше. Слава Богу, че ги хванаха, сега можеше да е друго. Гюлбин е вътре, а състоянието на Зейнеп и леля Сакине се вижда с просто око. Моля те, мисли позитивно. Нека това бъде последното ни изпитание. Наистина сте много важни за мен.

-Ти също си много важна за мен – отвръща Нермин.

-Моля те, не ме натъжавай повече така - Емине прегръща майката на приятелката си.

Действието прескача на следващия ден, Султан пита приятелката си, кога е станала и приготвила толкова неща, а Сакине ѝ отговаря, че е направила всичко, което обича Гюлбин.

Сакине притеснена пита приятелката си, дали дъщеря ѝ ще остане при тях, а Султан ѝ отговаря да мисли позитивно, защото Гюлбин ако не е искала да остане отдавна да си е заминала.

Саваш, Баръш и Али Риза пристигат в къщата на Нермин. Щом прекрачват прага, Зейнеп се спуска надолу по стълбите и разтревожена им казва, че сестра ѝ я няма.

-Какво, как? - пита Емине.

-Изпрати ми съобщение, не знам - Зейнеп прочита съдържанието на SMS:

Зейнеп, прости ми, но не мога да се върна в живота ти, сякаш нищо не се е случило. Мислих много, няма да ми повярваш, каквото и да направя. И не мога да те прегърна, сякаш нищо не се е случило. Знам, че в живота ви няма място за мен. Най-добре ще е да се върна там, откъдето съм дошла.

-Откъде е дошла? - пита Саваш.

-Тя иска да замине за Германия! - отговаря Зейнеп. - Трябва да открия сестра си!

-Хайде, да вървим - казва Барис и заедно със Зейнеп излизат от къщата.

В същото време виждаме Гюлбин да пътува в такси. Момичето отваря прозореца, сякаш иска да изсуши със струята въздух мокрите си от сълзи очи. Изведнъж телефонът ѝ започва да звъни, вижда, че е Зейнеп и отхвърля обаждането, но малко по-късно получава съобщение от сестра си:

Знам, че отиваш на летището. Не напускай отново дома си. Не ни причинявай това.

Гюлбин отговаря:

Зейнеп, аз съм на тридесет и пет години. Не знам за какво да се хвана в живота си, но е време да започна отнякъде. Не знам коя съм. Не съм нито дъщеря на Сакине, нито сестра на Зейнеп. Дори да споделя живота си с вас, винаги ще бъда чужда. Невъзможно е да се поправи това, както да се върне времето. Ако можехме да продължим живота си, сякаш нищо не се е случило... Но това е невъзможно. Не съм във вашите мечти, нито в един от моментите, за които разказвате. Без Текин, преди гневът и разочарованието да ме погълнат, трябва да започна всичко отначало. Прощавам ти, Зейнеп. И ти ми прости. Със сигурност ще се срещнем отново, но дотогава съм принуден да намеря и приема себе си. На непознато място, с всичките си въпроси в главата си, на които нямам отговори, прости ми, не мога да го направя. Ще започна всичко отначало на познато за мен място. Днес напускам Турция, не мисли за мен, моля те. Надявам се, че ще бъдеш много щастлива в новия си живот.

Камерата показва Баръш и Зейнеп в колата.

-Тя наистина заминава за Германия! – изплашена е Зейнеп, дочитайки съобщението. -Баръш, какво ще правим? Освен това може да я арестуват на летището.

-Не, скъпа, никой няма да я арестува - заявява Баръш. -Дойдох да ти го кажа, но не успях. Текин е поел цялата вина, той не е разкрил самоличността на сестра ти. Сега полицията издирва Несрин Карахан. Сестра ти е в безопасност, запази спокойствие.

Скоро Баръш настига таксито, в което е Гюлбин, и го спира. Сестрите слизат от колите.

-Казах, че няма да те оставя - напомня Зейнеп.

-Защо правиш това? - пита Гюлбин.

- Како, намерих те, няма да те изгубя отново. Много добре знам какво означава да израснеш без сестра. Това не е нищо хубаво. А мама? Умолявам те, не карай мама отново да изпита болката от загубата на детето си.

-Виж, Зейнеп, вече не изпитвам гняв към теб, кълна се. Но не мога да остана тук. Там имам собствен живот, а тук нямам нищо -заявява Гюлбин.

-Имаш, како - възразява Зейнеп. - Имаш работа и семейство. Ние сме тук. Моля, не ни изоставяй отново. Хайде да се върнем у дома.

-Вече е твърде късно. Ако се върна, ще ме арестуват. Не вярвам на Мелтем и Текин, те ще хвърлят цялата вина върху мен – отговаря Гюлбин.

-Не, те дори не споменаха името ти - заявява Баръш. - Текин не те е издал. -Какво говориш, човекът никога не е поемал отговорност, камо ли вина - казва Гюлбин.

-Виж, в договорите няма твои подписи, а само техни. Фалшивите паспорти също са тяхно дело. Полицията не те търси, Гюлбин. Дори да се случи нещо, Зейнеп и аз ще те защитим. Моля те, довери ни се. – казва Баръш.

И тримата се качват в колата на Баръш. След известно време те вече са в дома на Нермин.

-Гюлбин, не ме оставяй повече и не си отивай, дъще - моли Сакине. - Ще умра, ако отново си тръгнеш, знаеш ли? Добре ли си? Обещаваш ли?"

-Обещавам - потвърждава Гълбин и прегръща майка си.

В къщата отново цари радостна атмосфера.

Нермин прехвърля дяловете си в ресторанта на Сакине, а Али Раза на Султан в качеството си на сватбен подарък.