Актуално Какво ще се случи...

„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.138 - ФИНАЛ

1 коментар

Баръш и Зейнеп най-накрая се женят. Ще се случи ли нещо и между Емине и Саваш? Вижте още какво ще се случи във финалния 138 епизод на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате на 15 юли 2022 по Diema Family от 22:00 часа.

В епизод 137 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зейнеп и Баръш откриват Гюлбин и я връщат у дома, където тя се сдобрява с майка си.


НА КРАТКО какво се случи във финалния 138 епизод на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 14 юли 2022 по Diema Family:

Саваш се опитва да признае любовта си на Емине, но без успех.

Баръш и Зейнеп най-накрая се женят.

Джемиле съобщава на Нух, че е бременна.

Емине предлага на Саваш да заживеят заедно.

Зейнеп и Гюлбин създават фондация, за да помагат на млади момичета.

Саваш води Емине на едно прекрасно място и се опитва да ѝ признае любовта си към нея, но без успех.

Зейнеп влиза в стаята, където вижда, че Гюлбин седи сама до прозореца.

-Какво правиш тук сама? - пита Зейнеп.

-Не знам, седя и размишлявам - отговаря Гюлбин.

-Добре, нека поразсъждаваме заедно - Зейнеп сяда срещу сестра си.

-Зайнеп, зная, че премина през много трудни ситуации, но успя да преодолееш всичко. Остави всичко в миналото, всеки път ставаше по-силни. Сега семейството ти е до теб, ти си с мъжа, когото обичаш. Имаш приятели, дори сестрата на Мехди е до теб. Мисля, че си запазила само хубавите неща и си се обградила с добри хора – заявява сестра ѝ.

-Права си. Много съм благодарна, че имам такива хора около себе си. Не съм имал време да седна и да помисля за това. Чудесно е да го чуя от теб. Но сега сме заедно, моите близки ще станат и твои приятели, твое семейство. Всичко, което трябва да направиш, е да го оставиш да се случи – отвръща Зейнеп.

-Това не е моята тема. Аз мисля, наистина не съм ядосана, не съм разстроена. Знам, че някои неща са изчезнали. Но усещам празнота, не знам какво ми е останало. Не знам коя съм. През целия си живот съм се борила сама. Била съм на места, на които не съм искала да бъда. Бях принуден да съм сред хора, с които не исках да бъда. Дълго време това беше Текин. Загубих го заради собствения си гняв, преди да го хванат. Той обичаше парите повече от мен. Зейнеп, коя съм аз? Не мога да разбера това – пита Гюлбин.

Ако сега в живота ми всичко е наред, бъди уверена, че всичко е започнало с въпроса, който току-що ти зададе. Значи си на правилния път. Животът не пощади семейството ни, но сега сме заедно. Заедно ще разрешим всичко. Ще се влюбиш отново в правилния мъж. Ще работиш там, където искаш. Мечтите ти ще се сбъднат – отговаря Зейнеп.

-Какви са моите мечти? Изминаха двадесет години. Може би гневът ми е заел мястото на мечтите ми? Не знам. Не си спомням нищо, Зейнеп – отвръща Гюлбин.

-Мога да ти помогна. Спомням си, че искаше да станеш фризьор. Сядах и ти ми оформяше косата ми – припомня ѝ Зейнеп.

-Аз също те подстригах, но ти не помниш това – добавя Гюлбин.

-Мислиш, че не си спомням? Плаках много – отвръща Зейнеп и двете се смеят при този спомен.
-Искаш ли да имаме обща мечта? - пита Зейнеп.

-Разбира се, но каква? – пита сестра ѝ.

-Животът ни беше труден. Сега сме заедно и успяхме да изплаваме. Тъй като не можем да се върнем в онези дни, когато си бил на петнайсет, не можем да поправим твоето детство, нека помогнем на другите. Нека им помогнем, колкото и трудно да е това.Нека сбъднем мечтите им. Виждаш ли, знам, че изглежда, че всичко в живота ми е наред, но нещо в мен липсва. Преминала съм през много неща и искам да бъда полезна на младите момичета. Нека заедно да създадем фондация. Ще помогнем на момичета, чийто живот е труден като нашия. Ще им напомним, че не са сами. Ще кажем, че сме с тях, че ще им помогнем да постигнат мечтите си. Ще го направиш ли с мен? – предлага Зейнеп.

Разбира се! Откъде ще започнем? - Гълбин развълнувано прегръща сестра си.

-Имам една идея - обявява Зейнеп, но в този момент се чува викът на Сакине: Зейнеп, Гюлбин, елате да ядете!

Сестрите излизат на терасата и се присъединяват към закуската. Лицата на всички събрани са широко усмихнати и цари идилична атмосфера. На заден план се чува гласът на Зейнеп:

Ако човек обича детството си, той обича и себе си. Не винаги е лесно, но е възможно. Като по време на буря. Събрах всичките си близки, въпреки че вятърът искаше да ги отнесе. Като се държахме един за друг, успяхме да стигнем до брега. Вълните са зад нас, слънцето е изгряло. Всички са тук, превърнахме се в едно сърце и един ум. Уморени сме, но се усмихваме един на друг. От цялата си история разбрах, че за да бъдеш щастлив е решение на сърцето. Ако дадете най-доброто от себе си, животът ще ви даде още повече. Освен това ви очакват и неочаквани изненади.
Следващите сцени са поредица от кадри от сватбата на Баръш и Зейнеп. Техните обети, танците им и съвместното им забавление.
Действието прескача с един месец напред.

Нух се събужда. Той чува риданията на Джемиле от съседната стая. Набързо става от леглото и отива при жена си.

-Скъпа, какво стана? Някой се обади ли? - пита Нух притеснен.

-Ще ставаш баща! - отговаря жената, която държи в ръката си тест за бременност. Сълзите по лицето ѝ не са сълзи от болка, тъга или отчаяние. Те са сълзи на щастие.

-Баща? Наистина ли? Бебе? - Нух е напълно объркан. - Ще ставам баща... Боже мой! - Той вдига жена си и я завърта във въздуха. - Ще си имаме бебе!

Действието се пренася в дома на Нермин къде тя иска да си поговори със Сакине на четири очи.

- Какво става? Започвам да се притеснявам - казва Сакине.

-Нищо не се е случило, успокой се. Аз съм твоята спътница, нали? – пита Нермин.

-Моята най-близка спътница и скъпа приятелка, Нермин. Но какво се е случило? Моля те , кажи ми – пита Сакине.

-Взех решение. Ще те попитам нещо, но не ми отказвай веднага, нали? Преди известно време разговарях с г-н Али Риза. Както знаеш, той и аз открихме ресторанта, но мисля, че най-голяма заслуга имате вие и г-жа Султан. Сакине, искам да ти дам моя дял – отговаря Нермин.

-Не, това не е начинът, Нермин - отвръща Сакине на момент.

-Обеща да не ми отказваш веднага - напомня Нермин. -И така, работих по този въпрос с Баръш от дълго време. Днес всички процедури са завършени. Моля те, всичко, което трябва да направиш, е да подпишеш.

- Нермин, това място ти принадлежи.

-Не, мястото е твое, не мое. Искам сега да живееш за себе си. Искам да работиш за себе си. Кой знае какво ще се случи утре, Сакине. Искам да имаш нещо свое, което си заслужила със собствения си труд. Така или иначе съм с теб, но ако кажеш, че не искаш да живееш в една къща с мен, това е друг въпрос. Ще се изнеса – казва Нермин.

- Нермин, къде другаде ще намеря спокойствието, което имам с теб? - пита Сакине. -В миналото преживяхме много неща. Толкова си щедра. Измъкнахте ме от страховете ми и ми подадохте приятелска ръка. Благодаря ви много, много. – отвръща Сакине.

-Сакине, ти ми даде дъщеря, красива като роза. Наистина ли съм направила много за вас? Всъщност две дъщери, защото гледам на Гюлбин по същия начин – казва Нермин.

-Мога ли да управлявам ресторанта?"- пита Сакине, без да вярва в себе си. - Мога ли да се справя с всичко? Не е толкова лесно.

-Ще успееш - казва твърдо Нермин. -Ако вярваш в себе си, можеш да направиш всичко. И Султан ще бъде с теб, защото г-н Али Риза ѝ е дал акциите си. Нух и Джемиле също ще бъдат там. Нух се занимава с управлението, с времето ще научи и вас. Ние също ще бъдем с вас. С г-н Али Риза решихме, че ще сложим престилките си и ще готвим заедно с вас. Ако сте съгласни, разбира се.

-Нермин, много ти благодаря! - Сакине прегръща приятелката си.

Действието се пренася в къщата на Зейнеп и Баръш, където тя пита мъжа си, как изглежда, а той ѝ отвръща, че каквото и да облече, винаги изглежда прекрасно. Баръш я пита, дали не е време да направят на Рио, така се казва кучето им, една човешка брат или сестра. Зейнеп му отвръща, че сега няма време и ще обсъдят това, като се приберат, защото ще закъснеят за откриването, а и ръцете ѝ треперят от вълнение.

След малко всички се събират за официалното откриване на фондация "Зейнеп и Гюлбин", дори Бенал с малката Мюжган е там. Нух им съобщава радостната новина, че с Джемиле ще имат бебе и всички се много радват за тях.

Преди да излезе да каже речта си Зейнеп признава на Баръш, че е много доволна, че е избрала него и много го обича, той ѝ отвръща, че също я обича.

Действието се пренася при Емине и Саваш, където тя му предлага да се премести в нейната къща.
Зейнеп излиза на трибуната и започва речта си:
Първо искам да приветствам всички вас. Както всички останали, така и мен ме е родила моята майка. Когато се появят на бял свят, децата не знаят кое е правилно и кое не. Те не знаят какво е справедливост или несправедливост. Те знаят само едно нещо. Това е страх. Съдбата ни е написана в дома, в който сме родени. Защото в този дом научаваме какво е правилно и какво не, какво е спокойствие и какво е тревога.
Ако не познаваме миналото си, ако не разбираме какво сме научили в този дом, бъдещето ни ще продължи по пътя, по който е тръгнало миналото ни. Мислим си, че живеем, но в действителност преживяваме един цикъл на живота. Времената се променят, местата се променят, но цикълът на живота и неговата цел никога не се променят. Веригата, която ми сложиха на врата в къщата, в която се родих, и за която дори не подозирах, веригата, която толкова приличаше на тази на врата на майка ми, ме доведе до основната ми цел.
Всички ние носим вериги на врата си. Ако някой от вас успее да разкъса тази верига, ще промени съдбата не само на себе си, но и на тези, които ще дойдат след него. Големите героини около нас са нашите майки. Точно днес, под ръководството на моята майка Нермин, се събрахме тук, за да счупим веригите, които носят младите момичета. Да сложим край на насилието, жестокостта, несправедливостта и унижението. Тази фондация е създадена, за да помогне на младите момичета да станат героини на собствените си истории. Защото героите определят своите истории и ги пишат. Ние сме тук, за да споделим общата си сила - продължава със силен глас Зейнеп.

-Ние сме тук, за да покажем на младите момичета, че никога не са сами. Ако бях сам, нямаше да мога да се сдобия с нещо подобно или дори да мечтая за него. Смятаме, че сме героите на историята. Но истинските герои са тези, които ни наблюдаваха и подкрепяха по време на това пътуване. Благодаря им за това. Искрено вярвам, че всички млади момичета и жени могат да разчупят тези вериги.

Сред събралите се хора отекнаха бурни аплодисменти.


Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Домът, в който си роден, е твоята съдба

„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.137 (DiemaFamily) какво ще се случи

„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.136 (DiemaFamily) какво ще се случи

„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.135 (DiemaFamily) какво ще се случи

„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.134 (DiemaFamily) какво ще се случи

„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.133 (DiemaFamily) какво ще се случи