Актьори

Том Гудман – Хил в ролята на Джо Хокинс

0/5

Интервю на Том Гудман – Хил  за „ХОРА“
Интервю на Том Гудман – Хил за „ХОРА“

Разкажете ни за „ХОРА“, как започва историята?

В началото на историята ние се запознаваме със семейство Хокинс – едно обикновено средностатистическо семейство, състоящо се от майка, баща и три деца. Всички деца ходят на училище, двамата родители – на работа. Лора осигурява основната част от издръжката на семейството – тя е адвокат и отсъства от дома, работейки по случай, който ще й донесе добро възнаграждение.

Джо изпълнява ежедневните си работни задължения от своя дом; той има добра и стабилна работа като служител на опаковъчна компания. Той е един от малкото хора, работещи в компанията – почти всички, които работят там, са „синт“-ове. Но, освен това, той трябва да се грижи за децата, поради което решава, че ще бъде добре да си вземе „синт“, за да може благодарение на неговата помощ да води живот, който е малко по нормален по неговите представи. 

Джо се надява, че така, когато Лора се върне, те ще могат да прекарват повече време заедно, тъй като двамата не се разбират много добре – не общуват помежду си и нямат почти никакво време за разговори.  Той смята, че ако имаш „синт“, който пере, готви и се грижи дрехите на децата да се изпрани и изсушени и те да са готови за училище на следващата сутрин, ще има малко време да разговаря с жена си.

Как бихте охарактеризирали Джо?

Той е баща и съпруг.  Той има ясно определена ежедневна работа, която не мрази, но и която не му носи особено удоволствие. Джо наистина изпитва удоволствие от ролята си на баща, но не се справя много добре с логистиката на тази дейност, когато Лора не е у дома, осигурявайки основната част от издръжката на семейството. Той е много праволинеен човек, той е много способен, но не е особено инициативен, просто е един добър човек.

Какво Ви привлече в тази роля?

Обикновено, когато четеш даден сценарий за първи път, първото нещо, което търсиш, е: ‘С какво е забележителен твоя герой?’. Това е особено вярно за мен, тъй като аз се смятам за актьор на образа, което не е лошо, това е страхотно. Но когато прочетох „ХОРА“, това, заради което харесах Джо, е че у него няма нищо забележително.  Той е един напълно обикновен Джо.  Искам да кажа, че името Джо напълно му подхожда. Той е един напълно обикновен човек в една необикновена ситуация и това само по себе си беше най-привлекателното по отношение на него.  Това означаваше, че трябва да се намери едно наистина спокойно положение за Джо, така че всичко, което му се случва, да го извади от равновесие и той наистина да не знае как да се справи.

Винаги съм играл лоши герои или забележителни герои, или много интелигентни герои, или хора, които по някакъв начин са малко излезли от равновесие, но Джо е абсолютно обикновен. Той просто взема някои лоши решения, които не се основават на негови недостатъци, а само на липсата на информация и на това, че се намира в ситуация, в която не е попадал досега.

Според Вас, кое е това, което отличава „ХОРА“ от други филми, посветени на изкуствения интелект?

Ние, актьорският състав, сме разговаряли доста за това с какво „ХОРА“ ще привлече зрителите, и винаги сме стигали до едно и също нещо, а именно, че е много трудно да се определи жанрът на филма. Това е научна фантастика, но в същото време – и много човешка драма за едно семейство в свят, който не е много различен от нашия. Всъщност е почти същият, като нашият.

И това, което го прави интересен и привлекателен е, че той ви дава възможност да задавате въпроси за това на какво се крепи успешното семейство и успешното общество, кои морални и етични въпроси, свързани с технологиите, оказват влияние върху тъканта на обществото. Какви са последствията от това за обществото като цяло и за малка част от него, за група от хора.
Това е, което прави всички тези въпроси безкрайно увлекателни ш резониращи по всички възможни начини, въпреки че макар по редица признаци филмът да е трилър, той е също и една много детайлизирана семейна драма. Той е и научнофантастичен, и политически филм в социално-политически аспект.  Той е филм за ролята на половете и на хората в обществото и за влиянието на технологиите върху пропастта между поколенията.

До каква степен е естествено да имащ „синт“ в днешно време?

В началото на филма нямате чувството, че  има нещо много странно в света, в който се намираме. Надявам се да се вгледате добре и да осъзнаете, че това е светът, в който живеем днес. Само че, вместо да имат айпад или айфон или лаптоп, хората притежават ходещо и говорещо съчетание от трите неща, нещо което пере и готви.

Така че се създава усещането за познат свят, но това означава, че „синт“-овете са ходеща реализация на изкуствения интелект, както по отношение на ежедневното ни взаимодействие с тях, така и по отношение на страховете, които те могат да породят.

Интервю на Том Гудман – Хил  за „ХОРА“

Как реагира човечеството на „синт“-овете, какво чувство поражда наличието на „синт“-ове?

Мисля, че реакцията на човечеството по отношение на „синт“-овете е близка до нашата реакция по отношение на технологиите в момента.  Възниква усещането, че те донякъде ни превземат, че губим контрол върху социалното общуване. Някакъв вид усещане за пълната липса на прегради и граници по отношение на технологиите и информацията, които донякъде са се превърнали в неотменима част от нас и ние имаме чувството, че бихме искали да имаме по-голям контрол върху тези технологии.

Мисля, че в момента, в който облечете една технология в човешки образ и я направите способна за върши нещата по-ефикасно от вас, трудно можете да се справите с това чувство.  Във филма виждаме представители на обществото, които не могат да се справят с това чувство и протестират активно спрямо него. Но, по-голямата част от хората свикват със „синт“-овете и смятат, че те са една добра идея.

Но, все пак има известен дискомфорт, една уязвимост, едно подтиснато неудовлетворение, което поражда напрежение по отношение на това, което другите смятат за естествено.

Смятате ли, че „синт“-ът Анита е добро решение за семейство Хокинс?

Според мен, Анита наистина е добро решение за семейство Хокинс, защото Анита е „синт“-ът, който всички искат да притежават, който ще прави това, което искате от него. Но, дали Анита е това, което изглежда? Има доста въпроси и те са източник на напрежение за хората около нея.

Мисля, че спешният елемент в развитието на филма е, че виждаме други „синт“-ове, които отговарят точно на очакванията на своите семейства, които се подчиняват и въпреки ума си, не притежават съзнание и независимост.

Но, при Анита имате чувството за елемент на съзнание и независимост, което е напълно неочаквано и разстройващо. Както можете да си представите. Ако Вашият айпад изведнъж започне да Ви отговаря, ще се питате какво по дяволите се случва, или ако Вашият айфон каже ‘Разговорът, който провеждаш, не ми е много приятен’, ще започнете малко да се тревожите.

Освен това, именно това напрежение дава възможност на семейство Хокинс да оправят донякъде обърканите си отношения, когато на повърхността започва да изплува цялото напрежение във вътрешните им взаимоотношения, както между Лора и Джо, така и между Тоби и Мати.  За най-малкия член на семейството – Софи, това става повод светът, видян през нейните очи, да излезе малко извън границите на нормалното, и това се случва, когато всички започват да изпитват страх. Знаете, че ако Софи е в беда, значи всички са в беда и е наистина вълнуващо са наблюдаваш как се случва това.

Още за Том Гудман-Хил, Хора

19:00
25.05.2017
Хората от блатата: Голямото момче Маккой
19:00
25.05.2017
Хората от блатата: Голямото момче Маккой
23:00
25.05.2017
Хора и животни

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg