Ивелина е от Варна. На 18 година напуска България и заминава с приятелки за Италия, където работи в нощни клубове като компаньонка.
„Първия път като ми предложиха, аз отказах, понеже се притеснявах... Обаче моите приятелки бяха подписали договор и тръгнаха – като балерини и компаньонки... Да си компаньонка е да правиш компания. Правят се консумации – на всеки двадесет минути клиентът плаща за времето, в което е с теб и ти говориш. Ние дойдохме тук, без да знаем грам италиански... После разбрахме, че тогава е било най-забавно и най-готино, защото ние нищо не разбирахме.”
Тогава 18-годишна Ивелина печели минимум по сто марки на вечер, отричайки да е правила т.нар. „маркети” – платен секс с клиентите на заведението, за който момичетата плащат половината на собственика.
Клиентите на Ивелина са предимно италианци.
„Сега не бих говорила така за тях, но навремето ги смятахме за прости, за смотаняци. Ние се мислехме за много умни и хитри. Това са просто мъже, които имат някакви проблеми – или са самотни, или са разведени, или са много женени и вече им е писнало да са много женени...” Справя се успешно и с опипванията и с неприличните предложения.
„Имаше такива дядковци, дето си искаха. Честно казано в началото беше странно – аз съм виждала неща, дето чак ми е странно да ги кажа...” Ивелина трудно лъже, но тогава на всеки един клиент, на когото е правила компания, е трябвало да казва, че много ѝ харесва, че един ден може би ще бъде с него, че ще се оженят.
„Така се правеха повече пари, защото, ако ти си легнеш с един клиент един два пъти – добре!... Но след петнадесет дни ще дойдат други момичета – нови, готини – и какво ще правиш с него повече? Новите са по-интересни!”
Това продължава две години, докато Ивелина не започва връзка с един от клиентите си и работи с него в хотела му. След четири години любовта им свършва и тя отново се връща към предишното си занимание. Заради кризата в България през ‘96 г. сестра ѝ Зорница пристига в Италия и също започва работа като компаньонка. Независимо, че получават по около три хиляди марки на месец, двете не са спестили почти нищо.
Хотелът, който сега Ивелина притежава в Табиано е купен с кредит. И въпреки че е собственик на хотела, Ивелина работи много – готви, сервира, почиства, посреща и настанява гостите. „Тук ти работиш най-много, а работниците – колкото могат.”
За да могат да плащат данъците, сестра ѝ Зорница работи като сервитьорка в друг хотел. Тя се гордее с това, че е била компаньонка.
„Според мен всяко едно момиче би било хубаво да мине през тази работа не заради друго, а защото по този начин опознаваш мъжете, опознаваш този живот!” Според Ивелина италианците са най-добрите любовници, а „българските мъже по отношение на жената са доста примитивни”.
Ивелина и Зорница са оставили в България баба си Иванка, която те наричат "маминка". Макар никога да не е напускала родната Варна, сърцето на "маминка Иванка" бие "по италиански" - когато е страдала от най-сериозно сърдечни проблеми, нейните внучки ѝ пращат от Италия пейсмейкър, който я спасява. Двете сестри се прибират в България веднъж годишно, за да се видят с приятели и близки. „Най-хубавото нещо на България е ракията и салатата!”
„Емигранти”, събота, 14 март 2009 година, 18:00 часа, Нова телевизия
„Първия път като ми предложиха, аз отказах, понеже се притеснявах... Обаче моите приятелки бяха подписали договор и тръгнаха – като балерини и компаньонки... Да си компаньонка е да правиш компания. Правят се консумации – на всеки двадесет минути клиентът плаща за времето, в което е с теб и ти говориш. Ние дойдохме тук, без да знаем грам италиански... После разбрахме, че тогава е било най-забавно и най-готино, защото ние нищо не разбирахме.”Тогава 18-годишна Ивелина печели минимум по сто марки на вечер, отричайки да е правила т.нар. „маркети” – платен секс с клиентите на заведението, за който момичетата плащат половината на собственика.
Клиентите на Ивелина са предимно италианци.
„Сега не бих говорила така за тях, но навремето ги смятахме за прости, за смотаняци. Ние се мислехме за много умни и хитри. Това са просто мъже, които имат някакви проблеми – или са самотни, или са разведени, или са много женени и вече им е писнало да са много женени...” Справя се успешно и с опипванията и с неприличните предложения.
„Имаше такива дядковци, дето си искаха. Честно казано в началото беше странно – аз съм виждала неща, дето чак ми е странно да ги кажа...” Ивелина трудно лъже, но тогава на всеки един клиент, на когото е правила компания, е трябвало да казва, че много ѝ харесва, че един ден може би ще бъде с него, че ще се оженят.
„Така се правеха повече пари, защото, ако ти си легнеш с един клиент един два пъти – добре!... Но след петнадесет дни ще дойдат други момичета – нови, готини – и какво ще правиш с него повече? Новите са по-интересни!” Това продължава две години, докато Ивелина не започва връзка с един от клиентите си и работи с него в хотела му. След четири години любовта им свършва и тя отново се връща към предишното си занимание. Заради кризата в България през ‘96 г. сестра ѝ Зорница пристига в Италия и също започва работа като компаньонка. Независимо, че получават по около три хиляди марки на месец, двете не са спестили почти нищо.
Хотелът, който сега Ивелина притежава в Табиано е купен с кредит. И въпреки че е собственик на хотела, Ивелина работи много – готви, сервира, почиства, посреща и настанява гостите. „Тук ти работиш най-много, а работниците – колкото могат.”
За да могат да плащат данъците, сестра ѝ Зорница работи като сервитьорка в друг хотел. Тя се гордее с това, че е била компаньонка.
„Според мен всяко едно момиче би било хубаво да мине през тази работа не заради друго, а защото по този начин опознаваш мъжете, опознаваш този живот!” Според Ивелина италианците са най-добрите любовници, а „българските мъже по отношение на жената са доста примитивни”.
Ивелина и Зорница са оставили в България баба си Иванка, която те наричат "маминка". Макар никога да не е напускала родната Варна, сърцето на "маминка Иванка" бие "по италиански" - когато е страдала от най-сериозно сърдечни проблеми, нейните внучки ѝ пращат от Италия пейсмейкър, който я спасява. Двете сестри се прибират в България веднъж годишно, за да се видят с приятели и близки. „Най-хубавото нещо на България е ракията и салатата!”
„Емигранти”, събота, 14 март 2009 година, 18:00 часа, Нова телевизия
