“Гледали ли сте “Не без дъщеря ми”? В него се разказваше за една жена, омъжена в ислямска страна, която избяга оттам с дъщеря си.” – разказва Мартин Карбовски. – “Нашата история днес е същата, само че героинята е българка, дъщерята е син, а бащата – бащата, разбира се, е арабин. И историята е същата, и страната е арабска.”
През 2002-ра година в Кувейт 23-годишната стюардеса Цвети среща красивия и добре образован канадския поданик от арабски произход Хасан. Любовта пламва и всичко е като в приказките до избухването на войната в Ирак, заради която Цвети трябва да се евакуира от Кувейт.
Хасан я моли да остане и да се омъжи за него. И Цвети се съгласява. Двамата заживявят в дома на родителите му – голяма къща в най-бедуинския квартал на Кувейт. И приказката за Цвети свършва.
Родителите на Хасан не я приемат, обиждат я, правят живота ѝ непоносим, а съпругът ѝ не само не прави нищо, за да я защити, а дори я бие. Цвети решава, че ако имат дете отношенията им ще се подобрят. Така се ражда малкият Салем...
Днес Салем е на седем години и не познава майка си. Цвети ще може да види и да говори със сина си след десет години.
“Тя не може да направи нищо! Може само да ви разкаже своите грешки, за да ги повтаряте информирано. Защото съм убеден, че вие, жените, няма да спрете да ги правите. Любовта често води до грешки. Но в някои грешки са замесени цели държави и верски проблеми.” – коментира Карбовски.
– “Опитвам се да си обясня онзи свят. Той е обвит в богатство, дим от наргиле и екзотика. Приказен свят... А сега – онези, които са чели приказките, нека си спомнят защо са били разказвани: цар Шахриар всяка вечер вземал в покоите си една девица, а на следващата сутрин я убивал. А Шехерезада му разказвала по една недовършена приказка и за да чуе края, той я оставял жива на сутринта. Зад красивите приказки има и жестоки истини. А ако не вярвате – само излезте на улицата. Все още е пълно с красиви и заможни араби, които ще ви разкажат приказка. А после вие ще дойдете при нас, за да ни разкажете цялата книга! Направих това предаване не за да обидя арабите, а за да напомня, че нито една арабка не е взела българин и никога на арабска жена нямаше да ѝ се случи това, което се е случило на българката. Животът е несправедлив. Свободата понякога води там, откъдето не можеш да избягаш. И знайте – приказката е едно. Краят на книгата – четете внимателно!”
”Отечествен фронт”, събота, 17 ноември 2012 г., 18:00 по Нова телевизия
от mishorco • 16.03.2013