„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.99 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 98 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Баръш разбира, че Зайнеп е адвокатът на Мехди. Зайнеп напуска работа.

НА КРАТКО какво се случи в епизод 99 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 23 май 2022 по Diema Family:

Дженгиз се опитва да привлече Мехди в бизнеса си. Той му разказва за проблемите на Нух, че семейството му живее в дома на Зайнеп.

Султан, Зейнеп и Емине отиват да се забавляват. В едно от заведенията се срещат с Али Раза, Баръш и Саваш.

Баръш се сдобрява със Зейнеп.

Нух се връща при Джемиле и ѝ съобщава, че г-н Баръш не го е уволнил, но тя не се радва, защото след два дни ще обвинят брат ѝ в убийство. Нух се опитва да обясни на жена си, че прави всичко, което е по силите му, за да измъкне Мехди от затвора, а тя не го подкрепя.

Сакине чува разговора им и казва на Джемели: - Дъще, Нух прави всичко, което е по силите му, а ти не го оставяй сам в тези трудни за нас времена!

Зейнеп, Емине и Султан се забавляват в заведението на познат на Султан.

Султан се интересува какви са отношенията на Зайнеп и Баръш.

-Всичко приключи! Баръш трябва да е заминал за София, защото има важно дело там. Той е много зает човек. Баръш ще отсъства за 10 дни, а аз през това време ще подам молбата си за напускане – обяснява Зайнеп.

-Ти имаш ли някакви чувства към Баръш? Зайнеп, срещу теб седи жената-рентген и вижда всичко, което става в теб – казва Султан.

-С Баръш се чувствах в безопасност, имах му доверие… Той ме зареждаше с енергия и спокойствие… След това взех делото на Мехди, защото знам, че е невинен, не за нещо друго. След два дни е делото, а аз не знам какво ще стане - обяснява Зайнеп…

-Дъще, зарежи и Мехди и Баръш, и се забавлявай… – казва Султан, като ѝ налива вино…

Действието се премества в затвора. Дженгиз пита Мехди, защо според него никой не смее да го пипне в затвора, защото е много силен зад стените на затвора.

-Да предположим, че се измъкнеш оттук. Ще се съгласиш ли да поемеш бизнеса ми? – пита Дженгиз.

-Твоя бизнес? - не разбира Мехди.

-Да, аз съм тук, но имам много работа навън. Имам нужда някой да ги управлява от мое име. Силен, смел, решителен... Имам нужда от човек, който ще се грижи за всичко като мен. Ако поемеш бизнеса ми, бъдещето ти ще бъде по-сигурно. Ще се отпуснеш – казва Дженгиз

-Благодаря ти, ти наистина си велик човек. Но за мен няма външен свят. Този човек няма да промени показанията си. Имам магазин за гуми, който управлявам заедно с близък приятел. Той ми е по-близък от брат, казва се Нух. Тези пари дойдоха от моя дял в магазина. Поставих Нух в трудна ситуация, всичко се стовари върху него. Не ме разбирайте погрешно, трябва да бъда подкрепа за всички, когато си тръгна оттук. Семейството ми е най-големият ми ангажимент. Мога само да работя за тяхното благополучие – обяснява Мехди.

-Мехди, разбрах нещо за теб! Мислех, че и ти знаеш, но явно не е така – заявява Дженгиз.

-Какво? За какво говориш?- изненадан е Мехди.

-Магазинът за гуми, за който говориш е бил продаден. Сестра ти и жената бяха изгонени от къщата. Сега те живеят с тази жена, която ти е адвокат. Не знаеше за това, нали? – пита Дженкиз.

-Който ти е казал това, лъже - казва Мехди, сякаш се опитва да се успокои. - Семейството ми не би си мълчало за подобно нещо.

-От моите хора никой не би посмял да ме излъже - уверява го Дженгиз. Мехди става и започва да обикаля неспокойно от едната стена до другата стена.

Зейнеп, Емине и Султан продължават да се забавляват, като не икономисват алкохола. Трите си тръгват от заведението, но Султан отговоря на телефонното обаждане на Саваш, който се притеснява за Зайнеп…

-Синко, със Зайнеп всичко е наред! Ти къде си, какъв е този шум? – пита Султан.

-Чичо ни доведе на едно място. Защо Зайнеп не ми отговори? Случило ли се е нещо с нея? – пита Саваш.

-Зайнеп е добре, а аз вдигнах, защото се притесних за теб. Вие в кое заведение сте? – пита Султан.

Султан решава, че тя и момичетата ще се присъединят към тях.

Скоро жените пристигат в помещението. Зейнеп е много изненадана да види Баръш.

-Ти не замина ли? - пита тя.

- Както виждаш - отговаря мъжът. -Да изпием по чаша кафе? – предлага Баръш.

-Добре. Днес изпих много кафе, но мога да изпия още едно – отвръща Зайнеп.

Баръш хваща Зейнеп за ръка и я повежда към една маса навън, където могат да поговорят насаме.

-Утре ще подам молбата си за напускане - обявява момичето. - Ще я донеса в офиса, не се притеснявай.

-Ще те попитам нещо. Мислиш ли, че ти се ядосах, само, защото съм твой шеф? Ти можеше да вземеш случая и аз да си затворя очите за това. Но това не е един от тези случаи. Не мога да разбера, защо ти защитаваш човек, който ти е причинил толкова много. Ако си изтрила този човек от живота си, защо си толкова загрижени за него? – пита Баръш.

-Не знам какво искаш да чуеш и защо. Не съм влюбена в Мехди, не го обичам. Само че има човек в затвора, който не е извършил убийство и може да бъде осъден на двадесет или тридесет години затвор. Знам истината. Знам, че той е невинен. Не мога да обърна гръб и да си тръгна, не съм такава – опитва се да обясни Зайнеп.

-Добре, разбирам. Ти вярваш в невинността на Мехди, защитаваш го. Но едно нещо не мога да разбера. Защо ме излъга? Това съм аз?! – пита Баръш.

-Щеше да ме осъдиш, знам го. Ще започнеш с обвинения, как съм могла да взема делото на Мехди…. Често съм преживявал това в живота си. Не искам никой да ме обвинява отново, разбираш ли? Не искам да бъда осъдена, затова не казах на никого истината. Ето защо те излъгах – отговоря Зайнеп.

-Права си. Кълна се, че си права. Обещавам, че отсега нататък няма да те осъждам. Но те моля само за едно - не крий нищо друго от мен – отвръща Баръш.

-Няма да скрия нищо - уверява го Зейнеп, а Баръш я прегръща и съобщава, усещайки отчетливия аромат на алкохол: -Утре имаш почивка. Вероятно няма да можеш да станеш.

-Утре ли трябва да работя? – пита Зайнеп.

- Да се върнем вътре – предлага Баръш, а Зайнеп щастлива го прегръща.

-Аз изпих много кафе и ме удари в главата – казва Зайнеп смеейки се и прегръщайки Баръш.

Двамата се връщат в заведението, къде останалите се забавляват, а Баръш и Зайнеп се присъединяват към тях.

Действието прескача на следващия ден. Сакине и Нермин влизат в стаята на дъщеря си със закуска на поднос.

-Как мина нощта? Добре ли си прекарахте? - пита Нермин.

-Всичко беше много хубаво - отговаря Зейнеп. - Но ако след тази хубава нощ сте дошли, за да започнете с нещо, наистина съм уморен.

-Не, няма нищо такова. Със Сакин си говорихме снощи. Мислехме как да разрешим този проблем. Без да искаме те разстроихме. Не осъзнавахме натиска, който оказваме върху теб. Освен това животът ти е все едно току-що е започнал. Постъпихме така, защото забравихме всичко, което си преживяла в миналото. Разбрахме това. Както ни каза, че ти оказваме натиск. Въпреки че не подкрепям това, което си направили, не те осъждаме и не те обвинявам. И двамата сме отговорни за повечето от решенията, които си взела. Обичаме те. Мисля, че това е най-важното нещо - казва Нармин

Нермин и Сакине лягат на леглото до дъщеря си, прегръщат я и я гъделичкат. Вече всичко между тях е наред.