Вижте повече
„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.57 (Diema Family) какво ще се случи
Мехди прави отчаян опит да се извини на Зайнеп, като пада на колене пред нея. Зайнеп подготвя документи за развода си с Мехди. Вижте още какво...
В епизод 55 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Баръш помага на Зайнеп. Мюжган убеждава Бенал да се върне в къщата им. Мехди предлага на Зайнеп да остане у дома, а той ще отиде да живее при Нух, но тя отказва.
НА КРАТКО какво се случи в 56 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 22 март 2022 по Diema Family:
Кибрит научава от Зейнеп, че се развежда с Мехди. Момичето е много разтроено от новината.
Докато се изнася от дома на Мехди, Зейнеп дава няколко съвета на Мюжган.
По настояване на Мюжган Бенал се връща в дома на Мехди.
Мехди е изненадан да види Бенал в дома си и забранява на Мюжган да прави каквито и да било промени в къщата.
Джемиле припомня на Мехди, как я е спасил и защо от съпруга ѝ преди много години.
Мюжган отново се среща с Бурхан.
Кибрит научава от Зейнеп, че се развежда с Мехди. Момичето е много разстроено от новината.
Кибрит идва в парка, където я чака Зейнеп. Момичето притеснено я пита, дали нещо не е наред? - Защо ми се обади да дойда тук, а не вкъщи? – пита Дилара.
-Слушай, човек израства, като преодолява трудностите. Искам да поговоря с теб за това – отговоря Зайнеп.
-Добре, но аз все още съм дете, защо трябва да пораствам? – пита Кибрит.
-Права си, ти винаги ще бъдеш мое дете – отговоря Зйнеп.
-Мамо, какво е станало с ръката ти? - Кибрит забелязва лепенката на ръката на Зейнеп.
-Нищо, само малка драскотина – отговоря тя. -Първо искам да ти се извиня от мое име и от името на баща ти. Днес у дома се случиха някои ужасни неща – казва Зайнеп.
-Татко ли ти направи това? - пита Кибрит.
-Не. Забрави, това е нещо между нас – казва Зйнеп.
-Какво направи татко? – иска да разбере истината Дилара.
-Той не искаше да ходя на работа и... ме заключи в къщата. Разбих вратата и излязох, като си нараних ръката. Не е нищо сериозно, наистина, не се притеснявай. Искахме да създадем щастлив дом за теб. Все още искаме това, но не сме достатъчно зрели, за да го направим. Съжалявам – обяснява Зайнеп.
-Къде е татко? Той не би могъл да направи това с теб. Къде е той? Той ще отговаря пред мен за това! – казва момичето и се изправя.
-Кибрит, почакай. Къде отиваш? – опитва се да я спре Зйнеп.
-Как стоя, майко? Какво означава да затвориш някого? Той има дъщеря! Ако някой ме затвори така, ще разруша цялата къща! Той трябва да ми отговори как е могъл да направи такова нещо! – разстроено е момичето.
-Кибрит, ако Мехди е стигнал дотук, то и аз имам вина - заявява Зейнеп. - Направих грешка, като не си тръгнах навреме. Не е лесно да ти кажа това, но трябва да го знаеш. Решихме да се разведем.
-И какво ще стане с мен? - От очите на Кибрит се стичат сълзи.
-Ти все още си наша дъщеря - Зейнеп прегръща момичето. - Преди да дойда тук, говорих с г-жа Севи. Колко остава до навършване на пълнолетието ти? Не много. Дотогава ще си поделяме попечителството, а след това ще създадем наш си живот – казва Зйнеп.
Зайнеп и Кибрит се прибират в къщата на Мехди, а пред къщата ги чака Сакине, която се извинява на дъщеря си, че не е знаела, че така ще стане.
Докато се изнася от дома на Мехди, Зейнеп дава няколко съвета на Мюжган.
Зайнеп прегръща майка си и Кибрит и им казва, че заедно ще се справят с всичко.
Зайнеп им казва да влязат вътре, за да вземат вещите си. Пристигат Султан и Емине. Джемиле слиза от втория етаж и прегръща Зайнеп. Сакине казва на Султан, че Зайнеп не иска да взема старите им вещи, а Султан ѝ казва, че ще ги раздадат на нуждаещите се.
Мюжган казва на Султан и Сакине, че тя е казвала на майка си, бракът на Зайнеп и Мехди няма да просъществува дълго, но тя не ѝ вярвала…. Зайнеп моли Мюжган да поговори с нея насаме. Двете влизат в една от стаите.
-За края на този брак, ти се постара много - казва Зайнеп.
-Сега ще обвиняваш мен ли за това? – пита Мюжган.
-Можеш ли да ме изслушаш докрай, моля те? Аз не си тръгвам от този дом, заради теб. Аз се спасявам от този дом, вземайки това решение, но ти ще останеш тук. Животът ти преминава без да се решиш да направиш нещо, без любов, ти водиш един нещастен живот. Казваш, че не искаш такъв живот, но не животът те е довел до това състояние. Не го забравяй! Моля те, огледай се! Виж колко хубав може да бъде животът и как ти го пропиляваш. Бих ти казала: "Успех, како Мюжган, но оттук нататък никой няма да се отнася добре с теб – казва Зайнеп и излиза.
Кибрит изпраща съобщение на Мехди: „Майка си тръгва! Заради тебе отново съм без майка! Сега щастлив си!“
Бенал, която е тръгнала към дома на Мехди се среща с Бурхан.
-Добър вечер, госпожо Бенал - поздравява Бурхан.
-Добър вечер - отговаря тя и поглежда непознатия и се опитва да си спомни кой е.
-Как си? – пита той.
-Добре, но... не ви познавам – отговоря Бенал.
-Съжалявам, не се представих. Изглежда Мехди се е погрижил да не ме разпознаеш. Аз съм Бурхан – представя се мъжа.
-Съжалявам, но не мога да говоря с вас – казва Бенал и прави крачка назад.
-Не трябва да се страхувате от мен. Няма да ви злепоставя пред Мехди. Просто ще ви попитам нещо. Серхат все още ли ви притеснява? – пита Бурхан.
-Серхат? Къде е той? - Бенал се оглежда с ужас изпикан на лицето. - Когато този негодник се разхожда свободно по улиците, дори не мога да погледна през прозореца.
-Отсега нататък не е нужно да се страхувате. Доколкото разбирам, Мехди не е успял да ви опази, но сега Серхат е под мое наблюдение. Той не може да предприеме никакви стъпки без мое знание. Сега той трябва да внимава, а не вие. Бъдете спокойни. Няма да ви задържам повече. Погрижете се за себе си - казва Бурхан и си тръгва.
По настояване на Мюжган Бенал се връща в дома на Мехди.
След известно време телефонът на Бенал започва да звъни.
-Ало? - вдига Бенал все още притеснен от разговора с Бурхан.
- Како Мюжган, тръгнаха ли си? – пита Бенал
-Отне известно време, но си тръгнаха. Не се притеснявай, ела бързо – казва сестрата на Мехди.
В същото време Зайнеп и Сакине качват нещата си в такси и се сбогуват с Кибрит. Кибрит пита Джемиле и Мюжган, дали може да отиде със Зайнеп.
В този момент се задава Бенал.
-О, Бенал, добре дошла! Ти при Мехди ли дойде? Браво и сладки ни носиш! – провиква се Мюжган.
-Как не ви е срам?! На дъщеря ми още сълзите не са засъхнали. Да не сте се побъркали! Те все още са женени! – провиква се нервирана Сакине. Зайнеп моли майка си да не се разправя.
-Що за жена си ти? Аз ти отворих вратите на дома си, а ти за благодарност ме излъга. Нали в къщи трябваше да си отидеш! – бясна е Султан, а Бенал бърза да я подмине.
-Бенал, що за човек си ти? – пита Емине.
Джамиле отива до таксито, в което вече се качила Зайнеп и ѝ казва, че не знае какво да ѝ каже. Зайнеп ѝ казва, че я разбира и ще си поговорят след това.
-Аз ще дойда! Не се разстройвай! – казва Джемиле.
Султан дава ключовете на Зайнеп и ѝ казва, че ще дойде след малко, Емине се качва до Зайнеп и ѝ казва, че е с нея, както винаги са се подкрепяли една-друг.
Мехди е изненадан да види Бенал в дома си и забранява на Мюжган да прави каквито и да било промени в къщата.
Малко по-късно Мюжган и Бенал готвят на кухнята, когато входната врата се отваря, а Мюжган казва на Бенал, че Мехди се е върнал.
-Бенал, какво правиш тук? - пита той, когато вижда Бенал.
-Нали ти казах, че Султан вече не я искаше - отговаря Мюжган.
-Боже! Това ли е твоето решение на проблема, како? Какво ще кажа на Зейнеп сега? – пита Мехди.
-Какво трябва да ѝ казваш? Попита ли те тя за мнението ти, когато реши да си тръгне?- пита сестра му.
-Како, отново държиш на своето - казва Мехди.
-Мисля, че можем да дадем стаята на Сакине на Бенал. Ще можеш да виждаш детето, когато искаш. Добре съм го намислила, нали? Там все още са останали някои от вещите на Сакине и Байрам, ще ги изхвърлим и ще направим стая за снахата – казва доволна Мюжган.
-Нищо няма да бъде размествано в тази къща, разбрахте ли? Къде е Кибрит? – пита Мехди и тръгва да се качва към стаята ѝ.
-Не е там, тръгна със Зейнеп. Тя ще ти я вземе, тя все пак е адвокат – казва Мюжган, а Мехди се обръща рязко и излиза от къщата.
Джемиле припомня на Мехди, как я е спасил и защо от съпруга ѝ преди много години
Зайнеп, Сакине, Джемиле, Кибрит и Емине са в дома на Султан, където тя им разказва за хората, които е събрала и оженила.
Мехди отива в дома на Султан, за да каже на Зайнеп, че той не искал Бенал да се върне в дома му. Зайнеп му казва, че знае, защото вече всички ги познава, но знае, че и няма да я изгони от къщата. В този момент излиза Джемиле и пита брат си, защо е дошъл да разстройва Зайнеп, не му ли стига това, което е преживяла тя заради него.
-Мехди, не беше ли ти, този, който ме спаси от съпруга ми, с малко бебе на ръце?! Забра ме от там и ми каза, че нямам нужда от такъв мъж! Ти дойде в най-тежкия момент за мен и ми каза, да престана да обичам този човек! Ти ми забрани да се виждам със законния ми съпруг, Мехди! Но ти беше много прав, защото аз тогава бях като сляпа, нищо не виждах и разбирах! Този човек ме биеше и всеки ден ме разстройваше! А, аз като глупачка ти казвах, че той така ме обича, а ти ми каза, че не ме обича. Помниш ли? И ти така не обичай, Зайнеп – припомня му Джемиле, а Мехди без да каже и дума си тръгва.
-Няма ли да ми кажеш нещо – пита след него сестра му.
Зайнеп идва при Джамиле и я прегръща.
Мюжган отново се среща с Бурхан.
В заведението на Бурхан влиза... -Здравей, Мюжган казва Бурхан, изправен пред бившата си любов.
-Бързо възстановяване - пожелава жената.
- Как си? Дойде да ме питаш това ли?
-Да. Дойдох да ти пожелая бързо възстановяване. Определено исках да ти благодаря, че не съди Мехди. Разбирам защо не си го направил. Не можех да дойда веднага, нали разбираш... Семейни въпроси... От една страна, Мехди и неговите отговорности, от друга - жена му. Погрижих се за тях. Но както се казва, по-добре късно, отколкото никога – обяснява Мюжган
-Защо не подадох жалба срещу Мехди? - пита мъжът.
-Е, не ме карай да го повтарям. Ти знаеш. Видях, че си добре, и това ме прави щастлива. Г-н Бурхан, имате ли чай? Ще ми предложите ли?
-Моля - Бурхан кани жената на масата и носи чай. Миг по-късно двамата седят един срещу друг.
- Чакам този момент от двайсет години. За среща, на която мога да те погледна право в очите – признава Бурхан.
-Наистина ли си чакал? Мислех, че си женен и имаш деца. Минаха толкова много години, кой знае какво си правили през това време – казва тя.
Бурхан се надига внезапно и носи няколко стари тетрадки.
- Какво е това? - пита тя.
-Нещата, които направих през тези двадесет години без теб. Филмите, които гледах, песните, които слушах, докато те нямаше. Местата, на които ходих без теб. Запазих ги. Донесох ги, за да ти ги дам. – казва Бурхан.
-Имах подобна дървена кутия, но я изгорих -казва Мюжган, която взема дневниците и напуска заведението.
