В епизод 54 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Мехди заключва Зайнеп, за да ѝ попречи да отиде на работа. Зайнеп разбива вратата, след което отива при Мехди и казва, че иска да се разведе.
НА КРАТКО какво се случи в 55 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 22 март 2022 по Diema Family:
Нух съветва Мехди да се извини на Зайнеп.
Баръш помага на Зайнеп.
Али вижда Нух и Джемеле да се целуват.
Мюжган убеждава Бенал да се върне в къщата им.
Мехди посещава Зайнеп в офиса на фирмата, в която работи, а Зайнеп го запознава с колегите си.
Мехди предлага на Зайнеп да остане у дома, а той ще отиде да живее при Нух, но тя отказва.
-Къщата, в която бях затворена, не може да бъде мой дом. Един път след като съм го напуснала, няма да се върна никога - заявява Зейнеп.
Вижте повече
„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.56 (Diema Family) какво ще се случи
Зайнеп напуска дома на Мехди, а Бенал се нанася в него. Вижте още какво ще се случи в епизод 56 на турския сериал „Домът, в който...
Нух съветва Мехди да се извини на Зайнеп.
Мехди споделя на Нух какво е направил със Зайнеп, а Нух не може да повярва, че приятелят му е заключил момичето вкъщи.
-Аз исках просто да си остане вкъщи, да престане да работи, аз заради нея преместих от къщата си майката на детето ми – обяснява се Мехди.
-Ти знаеше още преди да се ожениш, че Зайнеп ще стане адвокат и няма да се откаже от мечтите, а тя знаеш ли, че ще имаш дете от Бенал – пита Мехди, а той мълчи, а Нух му отговоря, че няма какво повече да му каже.
-Да, ти си прав, аз всичко знаех, преди да се оженя за нея – признава си Мехди. Нух пита приятеля си, как може да затвори Зайнеп, не е ли това насилие против, което те се борят от години в квартала.
-Какво ти каза, Зайнеп когато ти и се извини? – пита Нух.
-Каза, че ще се разведе. Разбираш ли, че не мога да я спра, да си я върна – отговоря Мехди.
- Дори да не ти прости, трябва да ѝ се извиниш. Не трябва да бягаш, трябва да поемеш тази отговорност - заявява Нух.
-Ами ако ме изгони? -пита Мехди.
-Страхът е този, който те е накарал да направиш тази грешка. Направил си нещо, което не е лесно да се забрави. Трябва да ѝ се извиниш. Не знам, кажи нещо от рода на това, че се гордееш с нейната работа, че тя може да работи спокойно, че винаги ще си до нея…
В този момент на телефона на Нух пристига съобщение от Джемиле: "Аз съм на спирката. Да те чакам ли? Ще можеш ли да дойдеш или да се прибера у дома сама?
Нух казва на Мехди, че му е излязла малка работа, а Мехди му отговоря, че ще дойде с него, а Нух му казва, че не може, докато се пръска с парфюма си.
- Какво става? Отиваш на среща? Парфюм и всичко останало – пита Мехди.
-Не, няма нищо такова. Просто трябва да свърша нещо. Ще ти разкажа всичко по-късно. Какво ще правиш сега? Ще отидеш ли в работилницата? – пита Нух.
-Не, ще отида при жена си, за да ѝ се извиня – отговоря Мехди.
-Браво, но не отивай с празни ръце, а вземи букет цветя – съветва го Нух.
Баръш помага на Зайнеп.
Зайнеп отива в кабинета на г-н Баръш и му казва, че е била в счетоводството и са ѝ казали, че не може да ѝ дадат аванс, защото такива са правилата в компанията, но тя е принудена да помоли за аванс, но тя вижда, че Баръш е толкова зает с работата си, че излиза от кабинета му
По късно на Зейнеп ѝ се обаждат от счетоводството и ѝ казва, че г-н Баръш е разрешил да ѝ дадат аванс. Зайнеп е много щастлива и отива да благодари на Баръш.
- Не ми благодари, г-жо Зейнеп. Не ми благодари за това, което заслужаваш - казва Бърис.
-Но аз не отговарях на условията за получаване на аванса - заявява момичето. - Направихте изключение за мен, затова още веднъж ви благодаря.
-Аз съм този, който трябва да ви благодари. Може би започнахме лошо, но съм доволен от съвместната ни работа. Не всеки стажант може да приключи случай за десет дни. Мой дълг е да изградим добри взаимоотношения – казва Баръш.
-Засрамихте ме, благодаря ви – отвръща Зйнеп.
-Ако продължаваш така, съм сигурен, че ще стигнеш далеч – отбелязва Баръш.
Али вижда Нух и Джемиле да се целуват.
Нух взима Джемиле от автогарата и ѝ казва, че му е липсвала
-И ти ми липсваше. Мислих много за това, Нух. Мисля, че съм готова. Хайде да кажем на Мехди за нас – предлага Джемиле.
-Ще поговорим с него, разбира се, но сега не можем. – казва Нух.
-Нали каза, че ще му кажем, когато се върна. Какво се е случило, докато ме нямаше? – пита Джемиле.
-Ситуацията малко се усложни. Сега не можем да кажем, не би било правилно. Изглежда, че Мехди се развежда – обяснява Нух.
-Какво стана? Разкажи ми! – моли Джемиле, а Нух ѝ отвръща, че ще ѝ разкаже и двамата се отдалечават към колата.
Нух помага на Джемиле с куфара и по-пътя я целува. Джемиле е притеснена, че някой ги е видял.
Разбираме, че Али е ги е видял и докладва на шефа си, който както се досещате е Бурхан.
Мюжган убеждава Бенал да се върне в къщата им.
Бенал идва в кафенето, където я чака Мюжган.
Бенал казва на Мюжган, че знае всичко, защото Сакине е била при Султан и тя чула всичко.
- Изглежда Зейнеп е напуснала Мехди?! – пита Бенал.
-Не питай. Тя разби вратата на къщата, пред която ти търпеливо чакаше - обяснява сестрата на Мехди.
- Зейнеп не разбира какво е загубила. Мехди е влюбен в нея. Той ще направи всичко, за да я накара да се върне у дома – казва Бенал.
-Не, скъпа. Мехди няма да направи подобно нещо, защото не му подхожда. Не съм го възпитала така. Ти си пасваш с моя Мехди. Твоето място е при нас. Ще се преместиш при нас, когато Зейнеп си тръгне – казва Мюжган.
-Не мога - казва Бенал. - Вече веднъж паднах в очите на Мехди, като дойдох при вас, когато Зейнеп беше там. Той ме местеше напред-назад като някаква вещ…. Не, не мога да се върна при вас.
-Искаш моят Мехди да каже: Бенал, върни се у дома? Той няма да го каже, познавам го. Казваш ми го сега, но когато се върна куфарите си от майката на Зейнеп, не беше горда. Сега, когато Мехди и Зейнеп се разделят, ти реши да покажеш гордостта си? – пита Мюжган.
-Изглежда, че ме възприемаш като своя снаха. Започна да ме насърчаваш – отвръща Бенал.
-Не, аз приемам племенника си, а майка му е короната на главите ни, затова нейното място е при нас – казва Мюжган. -Но Мехди не ме иска там... – държи на своето Бенал.
-Скъпа, така беше, докато Зейнеп не си тръгна. Сега вече я няма. Знаеш ли какво ще направим сега? Ще приготвим стаята на Сакине за теб, ще се преместиш там. Отделен вход, отделна стая. Ще живееш сама и ще си спокойна, а племенникът ми ще расте с родителите си – предлага Мюжган.
Мехди посещава Зайнеп в офиса на фирмата, в която работи, а Зайнеп го запознава с колегите си.
В компанията на Зайнеп пристига Мехди с голям букет, но преди да влезе в офиса на Зайнеп размисля и хвърля букета в коша.
Зайнеп запознава Мехди с колегите си в офиса. Мехди предлага на Зайнеп да отидат някъде, за да поговорят. Те сядат в някакво кафе. Двамата мълчат и нарушава тишината, като я пита как е минала работата ѝ.
-Наистина ли се интересуваш от това? – пита Зайнеп.
- Не прави така, Зейнеп – моли Мехди.
-Първо заключи вратата, за да не мога да отида на работа, а сега ме питаш как е минала работата ми - ядосва се Зайнеп.
-Не мислиш ли, че това се случи отчасти заради теб? – пита Мехди.
-Така искаш да облекчиш съвестта си? Добре! – казва Зайнеп.
-Трябваше да отидем заедно на кино, но не се получи. Всичко остана недовършено - казва Мехди.
-Защо говориш за това сега? Какво целиш? – пита Зайнеп.
-Признах, че си права за всичко. Малко глупаво се получи, но… Главата ми не функционира правилно от няколко дена. Не ме разбирайте погрешно, не искам прошка. Не заслужавам втори шанс, знам го – казва Мехди.
-Ти ми отне цялата радост. Благодарение на теб се върнаха спомените ми от детството – отвръща Зайнеп.
Мехди предлага на Зайнеп да остане у дома, а той ще отиде да живее при Нух, но тя отказва.
-Права си, каквото и да кажеш и както и да реагираш. Но никого не съм обичал толкова много, колкото теб. Може би всичко се случи заради това, не знам. Никой досега не ме е виждал толкова ядосан и гневен, колкото ти. Нека си дадем малко време, моля те. Ще отида да живея в Нух, а ти се прибери у дома. Не позволявай на Кибрит да се тревожи. Майка ти също е вече възрастна – обяснява Мехди.
-Не мога. Това е твоят свят, дом. Там е кака Мюжган и кака Джемиле. Те също си имат собствен живот – казва Зайнеп.
-Трябваше да наеме наш дам, нали? - пита Мехди.
-Имахме ли такава възможност? - пита Зейнеп.
-Вече ти казах, че аз съм отговорен за това. Трябваше да го направя – отговоря Мехди.
-Това нямаше да промени нищо. Ние сме различни. В живота си сме научили различни неща, изборите ни са различни. Това трябваше да приключи някога – казва Зйнеп.
-Добре, Зейнеп, всичко свърши. Но не мога да ти позволя да мислиш за връзката ни по този начин. Аз също бях част от нея. Просто ти казвам да останеш в нашата къща – отвръща Мехди.
-Къщата, в която бях затворена, не може да бъде мой дом. Един път след като съм го напуснала, няма да се върна никога!
-Къщата, в която бях затворена, не може да бъде мой дом. Един път след като съм го напуснала, няма да се върна никога - заявява Зейнеп. - Нещо повече, вече намерих друга къща. Утре сутринта, когато подпиша договора, ще получа ключовете.
Тост ти си решила бързо да се разведеш, както и се омъжи?! Майка ми има проблеми със сърцето. Нека първо да ѝ кажа – обяснява Мехди.
-Добре, Мехди. Трябва ли да забравя всичко и да се прибера у дома, за да не се разстрои майка ти, която е далеч?- пита Зайнеп.
-Казах ли ти да се върнеш? Казвам, че аз съм този, който ще си тръгне – отговоря Мехди.
-Не искам. Искам да живея в мой дом. Ще дойда тази вечер, за да си събера нещата и ще говоря с Кибрит – казва Зайнеп.
-Съжалявам, че не съм като теб - отвръща Мехди. -Не мога да изградя връзка и после да я разваля толкова лесно. Но ти вече си разрушила тези мостове, това е сигурно. Отивам в Нух. Може да дойдеш и да вземеш вещите си по всяко време. В крайна сметка ти решаваш всичко. Ти командваш, ние се подчиняваме. Това е нашата съдба.
Мехди става, оставя парите за сметката и напуска помещението.
В този момент Емине слиза от втория етаж. Като чува името на Нух се спира и наостря уши. -Вървяхме и някой ни видя - продължава Джемиле. -Какво значение има това, дъще? Нека видят. Израснали сте заедно, познавате се…
-Всъщност... Говорихме си и той... Той ме целуна - признава засрамена Джемиле.
-Той те целуна?! – изненадана е Султан, както и дъщеря ѝ, която подслушва. -Да, и някой ни видя – казва Джемиле.
-Знаех си, знаех си! - Султан явно е доволна, че Нух и Джемиле са се сближили. -Аз говоря за едното, а ти за другото. Някой ни видя, казвам ти.
-Сигурна ли си? Кой ви видя? – пита Султан.
-Не съм сигурен. Казах на Нух да отиде да провери, но той не видя никого. Помислих си, че ми се е привидяло, но после се прибрах вкъщи и се замислих отново. Сигурна съм, че имаше някой там - продължава паникьосаният Джемиле. - Ами ако е някой, който не би трябвало да знае за това?
-Не се страхувай, дъще. Кой би могъл да види? – пита Султан.
-Има хора на Бурхан, които се мотаят наоколо. Ами ако е някой от тях? – предполага Джемиле.
-О, това е много лошо. Бурхан може да каже на Мехди. Боже мой, ние сме обречени! – притеснена е Султан.
