„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.57 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 56 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп напуска дома на Мехди, а Бенал се нанася в него.

НА КРАТКО какво се случи в 57 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 24 март 2022 по Diema Family:

Мехди моли Джемиле за съвет, а тя му казва, че той е сторил толкова ужасно нещо, че не знае, дали Зайнеп някога ще му се довери отново.

Бурхан се опитва да спечели любовта и доверието на Мюжган.

Мехди прави отчаяни опити да се извини на Зайнеп. Той пада на колене пред нея и ѝ казва, че иска да продаде сервиза и да се махне от квартала.

Мехди прави отчаян опит да се извини на Зайнеп, като пада на колене пред нея.

Зайнеп подготвя документи за развода си с Мехди.

Сакине казва на Зайнеп, че прибързва с развода, защото Мехди се е извинил.

Зайнеп казва на майка си Нермин, че е била права за Мехди и тя е решила да се разведе с него.

Мехди казва на Нух, че решил да продаде работилницата.

Бурхан предлага на Мехди да купи работилницата.

Мехди отива в дома на Нух, но него го няма вкъщи, той му звънни, но той не му отговоря. Мехди се чуди къде може да бъде приятеля му.

В същото време Нух е с Джемиле, която казва на Нух, че не може да разбере брат си, че вместо да бъде щастлив с Зайнеп, той прави такива глупости.

-Хората сме такива. Трудно да забравят на това, което са ги научили и да изберат щастието – отвръща Нух.

-Интересно, а ние ще можем ли да бъдем щастливи? – пита го Джемиле.

-Разбира се – отговоря веднага Нух.

-Какво ще стане, ако сме нещастни? – пита тя, а той ѝ отговоря да не мисли за това, защото той е уверен и тя трябва да повярва, че ще бъдат много щастливи.

Мехди вижда сестра си и Нух.

-Какво става? – пита Мехди.

-Надявам се да не съм нарушил вашата идилия? – пита Мехди, а Джемиле му отговоря, че не е, защото те просто са си говорили и тръгва да си ходи, а Мехди я спира и пита: -Како, кажи ми какво да правя? Дай ми съвет!

-Мехди, братко, ти толкова много сбърка, че не знам какво да ти кажа. Не знам как това момиче, може да ти се довери още един път?! – отговоря Джемиле.

-Добре, Джемиле, не говори, това сега – казва Нух.

-Нищо няма да е същото, кака е права. Аз говорих! Опитах се да поговоря, кълна се, но нищо не се получи – отвръща Мехди.

-Ти…, знаеш какво е, когато жената се страхува от мъжа си, Мехди? Откъде да знаеш, ти не си изпитвал какво е това?! Аз го преживях и много добре разбирам Зайнеп. Както аз не простих на бащата на Ясемин, така може и Зайнеп никога да не ти прости! Отиди и я помоли за прошка, ако трябва падни на колене! Ти наистина ли отиде да се извиниш? Помоли ли за извинение за това, което си направил сутринта? Да оставиш гордостта си, направи ли го? Да не мислиш за мъжкото си достойнство и за това, което ще кажат хората в квартала? Извини ли се, помоли ли за прошка? – пита сестра му, а Мехди мълчи, а Джемиле продължава: - Какво да ти кажа? В такъв случай забрави за Зайнеп! Утре тя ще подаде документите за развод. Помниш в какво състояние бях аз, е Зайнеп е в същото! - казва разстроена Джемиле и си тръгва.

Мюжган върви из квартала, притиснала до гърдите си дневниците на Бурхан. Изведнъж на пътя ѝ се появява... Бурхан! Ти ме изплаши! - казва жената и го пита, как е стигнал до тук, преди нея, а той ѝ отговоря, че по прекия път и я пита, дали е забравила за него

-Някой може да ни види. Видях те, добре си. Искаш ли нещо? – пита го тя.

-Да, да те видя. Винаги искам да те видя – отговоря Бурхан.

-Не може! – отвръща Мюжган.

-Защо? Искам старата Мюжган. Къде е моята стара Мюжган? – пита Бурхан, а тя му отговоря, че е умряла, защото когато си е тръгнал тя я е убила със собствените си ръце.

Мюжган иска да си тръгне, но Бурхан я спира. Той отмята косата от лицето ѝ и казва: -Когато те гледам в очите, виждам какво се случва в душата ти, разбираш ли? Той нежно докосва с устни бузата на Мюжган. Тя побягва веднага.

Късно вечерта Мехди решава да отиде и да помоли Зайнеп за извинение. Мехди пристига пред къщата на Султан. Зейнеп, която седи до прозореца, го забелязва и излиза навън.

-Моля те, Мехди, недей да го правиш! – казва Зайнеп.

-Слушай, не прави прибързани стъпки. Ние все още сме женени. Имаме дете, за което сме отговорни – отвръща Мехди.

-Вече говорихме за всичко, което беше необходимо. Моля, не усложнявай ситуацията – казва Зайнеп.

-Ти не си само моя съпруга, ти си и най-добрият ми приятел. Душата ме боли. Виж, имахме мечти. Те бяха нашите мечти. Виж, все още не сме ги изпълнили – опитва се да омилостиви Мехди Зйнеп.

-Мехди, отначало харесвах гнева и поведението ти - признава Зейнеп. - С теб се чувствах в безопасност. Но не знам кога насочи целия си гняв към мен. Не можех да го разбера, не знаех какво да правя. Не можех да те позная.

-Не съм съгласен с това. Не ни убивай. Всичко е наред, остани при кака Султан, няма проблем. Но остани тук, не напускай квартала. Не ни причинявай това – моля се Мехди.

-Мехди, взех решение и стоя зад него! Нямам съмнения! – категорична е Зайнеп.

-Как нямаш? Ти също не можеш да заспиш. Виждам го в очите ти – отвръща Мехди.

-Казах ти, че държа на думите си. Но, повече мен ме няма, Мехди - заявява момичето. - Не знам, може би някой ден отново ще бъдем приятели. Нека запазим добрите моменти. Нека останем приятели – предлага Зайнеп.

-Не мога да бъда твой приятел. Не мога да бъда, Зейнеп. Това не завършва с развод и преместване, Зайнеп!

-Знам, разводът е като да счупиш ключалката на вратата – отвръща момичето.

-Извиних ти се. Ще се извиня още хиляда пъти, но не ме оставяй. Няма да имаме достатъчно сили, за да преминем през всичко това. Нека поне си дадем време, да не разваляме всичко. Умолявам те, Зайнеп! Моля те!

Зайнеп иска да си тръгне, Мехди я хваща за ръката и пада на колене пред нея и казва: -Моля те, прости ми, Зейнеп!

-Мехди, моля те, стани – отвръща Зайнеп.

-Ти прости ли ми? Много те обичам - казва той.

-Мехди, моля те, недей! Наясно ли си през какво преминах заради теб, какво ме накара да преживея? – пита го тя.

-Направих нещо глупаво, добре, но ми прости. Направи ми услуга – казва Мехди.

-Мехди, моля те, не говори така, ти разстройваш и двама ни, моля те – отвръща Зайнеп.

-Не ме ли обичаш, Зайнеп? – пита Мехди.

-Обичам те – отговоря Зайнеп.

-Тогава как можеш просто да се обърнеш и да си тръгнеш така? Няма ли да ти липсвам? – пита Мехди.

-Моля те, не казвай това, разстройваш и двамата – отговоря Зайнеп.

-Това ли са последните ти думи? – пита Мехди.

-Последните ми думи? Колко пъти съм ти казвала? - Зейнеп пита. - Не ме ли чу? Ако ме беше чул, нямаше да заключиш тази врата пред мен. Щеше да знаеш, че няма да мога да издържа и ще си тръгна. Всичко свърши, Мехди. Повече не очаквай нищо от мен, защото ти сам сложи край на това! - казва Зейнеп и се прибира в къщата….

Сакине е радостна, че Мехди е паднал на колена пред дъщеря ѝ, а Зайнеп разочарована ѝ казва: - Майко, нима не разбираш, че аз разруших семейството си, не, за да накарам Мехди да падне на колене…

Султан казва, че майка ѝ и тя много добре разбират, но те са се надявали, че те двамата отново ще се съберат. Емине казва на Зайнеп, че сега може да се чувства виновна, но утре ще се събуди с облекчение… и ще си каже, че започва нов живот. Замислена Сакине казва: - Зайнеп, ти си единственото нещо, с което се гордея! Добре, че избра този път и аз се гордея с теб.

Зайнеп подготвя молба за развод

По някое време Емине се събужда и пита Зайнеп, какво прави, а тя ѝ отговоря, че заявление за развод.

Мехди разказва на Нух, че какво ли не е направил, за да му прости Зайнеп, дори е паднал на колене, но тя не му простила.

Сакине казва на Зайнеп, че прибързва с развода, защото Мехди се е извинил.

Сутринта Емине и Зейнеп се връщат у дома.

-Какво става, дъще? - пита Сакине, като взема в ръце документа, който дъщеря ѝ остави на масата.

-Молба за развод. Отидох, за да определя дата възможно най-скоро – отговоря Зайнеп.

-Дъще, когато тази сутрин отиде до магазина, мислех, че ще донесеш яйца и хляб, а ти се върна с документи за развод. Нима разводът е нещо обикновено? Браво! -казва Сакине.

- Мамо, говорихме за това. Защо реагираш сега така? – пита Зайнеп.

-Мъжът ти дойде снощи, падна на колене пред теб, извини ти се, а ти искаш да му изпратиш документите за развод още днес. Мехди ще полудее! Мъжете имат своята гордост, дъще – отговоря Сакине.

-Мамо, Мехди не ми е баща. Не можеш да му простиш от мое име, само защото е дошъл да се извини. Не можеш да го подкрепяш след това, което ми направи! - Зейнеп взема документите и си тръгва.

Нермин казва на дъщеря си, че трябва да бъде силна, защото Мехди няма да се откаже така лесно от нея, ще се опита да я тормози психически и бави делото за развода, а Зайнеп ѝ отвръща да не се притеснява и ѝ казва, че сега отивам при брокера, за да подпиша договора, а леля ѝ Султан ще ѝ бъде гарант. – Мамо, ако искаш, отиди в къщата на леля Султан, Емине е вкъщи. Утре ще бъдем заедно в новата ни къща.

-Какво имаш предвид, като казваш да сме заедно в новата ни къща? – пита изненадана Нермин

-Нашият нов дом – отговоря Зайнеп.

-Наистина? Тогава защо и аз да не дойда с теб? Но, разбира се, можеш да се справиш и сама – казва Нермин.

Мехди казва на Нух, че решил да продаде работилницата.

-Добре ли го обмисли? - пита Нух. - Ние сме в различни ситуации. Аз съм свободен човек, нямам задължения към никого. Ако не успея, нищо няма да се случи, но ситуацията при теб е различна. Сестрите ти и майка ти също имат дял в тази работилница – обяснява Нух.

-Ще дам на всеки неговия дял. За първи път в живота си ще рискувам. За първи път, братко. Искам нещо повече. Ако ме подкрепиш, нека да го направим заедно – предлага Мехди.

-Вие сте помислили за всичко, господин Мехди. Какъв бизнес е това? – пита Нух.

-Разбирам от автомобили, знаеш и за отношенията ми с хората. Можем да създадем компания за продажба на гуми. Можем да сключим партньорства с големи компании. Мисля за нещо голямо, разбираш ли ме?

Мехди залепва бележка на вратата на гаража с обявата за продажба.

В същия момент Бурхан минава покрай него -Господин Мехди, какво става? - чуди се той, приближавайки се до гаража. - Местиш се от кварта ли?

-Запази спокойствие -прошепва Нух на приятеля си.

- Ще платя повече от тези, които искат да го купят. В края на краищата, така или иначе е принадлежала на баща ми, нека се върне в семейството – казва Бурхан.

-Махай се оттук! - казва Мехди се обръща към входа на гаража и има чувството, че всеки момент може да избухне.

-Кой би си помислил, че синът на Джемал Караджа ще избяга от квартала като куче - подхвърля подигравателно Бурхан.

Нух застава между двамата, за да ги спре да се бият.

-Не казвай името на баща ми! Не смейте! Изглежда ти е скучно. Искаш ли отново да попаднеш в болница? – пита Мехди.

-Аз мълча само заради сестра ти, знай това - заявява Бурхан. - Една моя дума може и ще изгниеш в затвора.

-Бурхан, тръгвай си оттук. Не си търсеи проблеми - Нух избутва натрапника извън помещението на работилницата.