„Домът, в който си роден, е твоята съдба“, еп.2 - какво ще се случи

В епизод 1 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зейнеп се озовава в стария си квартал след много години и случайно се запознава с красивия собственик на автосервиз Мехди. Междувременно майката на Мехди Зелиха търси съпруга за сина си. Султан представя най-различни жени, но вниманието на Зелиха е привлечено от Зейнеп, която преди години е била тяхна съседка и сестра на приятеля на Мехди.

НА КРАТКО какво се случва в 2 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ който може да гледате от 22:00 часа на 6 януари 2022 по Diema Family:

Фарук предлага брак на Зейнеп на парти за рождения ѝ ден.

Зейнеп се чувства виновна за живота, които водят истинските ѝ родители.

Зелиха иска Мехди да се ожени за Зайнеп! Синът ѝ не си спомня Зейнеп и се кара с майка си, че иска тя да се омъжи за нея.

На врата се звънни и Зайнеп отива да провери, кой е и на вратата и вижда Сакине – родната си майка, която и е оплела пуловер за рождения ден и ѝ го подарява. В същото време идва Фарук, който пита Зайнеп, коя е тази жена и тъй като и двете си мълчат, той я пита, да не би това да е нейната бавачка?!

- Да, аз съм бавачката на Зейнеп! Аз я отгледах. Бях слугиня в дома на госпожа Нермин - потвърждава Сакине. Фарук я кани, за да я почерпят с торта, но идва Нериман и му казва, че Берк го търси.

- Здравей, Сакине – поздравява Нермин.

-Мамо, съжалявам - казва Зейнеп на Сакине, но тя се обръща и излиза от къщата.

Първоначално Зайнеп иска да я догони, но в крайна сметка се връща в хола, къде е нейното партито за рождения ѝ ден.

- Приятели, преди всичко ви благодаря, че дойдохте - казва Фарук на събралите се и насочва поглед към любимата си Зайнеп. - Искам да попитам Зейнеп нещо?! Любима, съгласна ли си да прекараш не само този, но и всичките си рождени дни с мен?" – и отваря кутийка с годежния пръстен.

-Ще се омъжиш ли за мен, Зайнеп?

Зейнеп поглежда изненадано родителите си (осиновителите си). И вижда, че двамата се усмихват и кимат с глава. Зайнеп поглежда и поклаща глава в знак на съгласие. В стаята се чуват бурни аплодисменти.

Всички сядат на масата, но Зейнеп изобщо не прилича на момиче, което току-що се е сгодило. Лицето ѝ изразява загриженост. Постоянно си мисли за родната си майка и става от масата, и излиза от стаята.

На изходната врата я спира Нермин.

-Зейнеп, къде отиваш? - пита Нериман.

-Трябва да се видя с майка! – отговаря Зайнеп.

-С майка ти ли?! Не можеш, партито още не е приключило. Аз ще ѝ се обадя и ще поговоря с нея. – предлага Нериман

-Достатъчно е била унижавана! А и Фарук не знае нищо. Ще стана по-лошо. – казва Зайнеп.

-Дъще, ще се справим с всичко, успокой се – отвръща Нериман.

-По-добре ще е, ако разкажа всичко на Фарук – казва Зайнеп.

-Добре, иди и говори с майка си. Аз някак си ще се справя с баща ти и Фарук! - отвръща Нериман.

Зейнеп е в квартала, в който не е била от дванадесет години. Влиза в двора и поглежда старата сграда. Излиза Сакине.

-Зейнеп, какво правиш тук? Рожденият ти ден вече мина ли? - пита тя изненадано.

- Като си тръгна толкова внезапно, не можах да остана повече там - обяснява Зайнеп.

-Ами ако ти се ядосат ? – притеснена е Сакине.

-Няма да го направят, не се притеснявай. Мамо, аз... съжалявам. Прости ми, че те поставих в трудна ситуация. Знам, че това не може да се поправи или обясни. Можеш ли да ми простиш? – пита Зайнеп.

-Прошката принадлежи на Бога. Майките не могат да се сърдят на децата си – отговоря Сакине.

Майка и дъщеря силно се прегръщат и влизат в къщата. Спомените обгръщат Зейнеп. Тя си спомня годините, които е прекарала тук с покойния си брат. Тя влиза във всекидневната, но там липсват много неща, които все още съществуват в паметта ѝ.

- Мамо, какво стана с тази къща? Къде е телевизора? - пита Зайнеп.

- Счупи се – отвръща Сакине.

- А масата, която ти даде майка Нермин? – пита Зайнеп, а Сакине и предлага да пият по един чай.

Сакине и дъщеря ѝ влизат в кухнята.

-Мамо, защо не ми каза? - пита със загриженост в гласа Зейнеп.

-Дъще, защо се тревожиш? Знаеш каква е ситуацията. Поне не ме тормози както преди. Баща ти се е вразумил, макар и малко късно. Ние сме женени и това, което имаме, ни е достатъчно. Една завивка и хляб – отговоря Сакине.

-Мислех, че майка Нермин ти помага! – отвръща Зайнеп.

-Мина много време. Г-н Екрем се ядоса на баща ти. Разбира се, че е прав, но... Няма значение, нека оставим това. Ти завършиш училище и ще станеш адвокат. Ще бъдеш много щастлива, а и вече нямаш нужда от нас – казва Нериман.

Зайнеп и Сакине сядат на дивана.

- Зейнеп, кой е този мъж, който те нарече скъпа? Имаш ли си приятел?– интересува се Сакине.

В този момент пристига Байрам, родният баща на Зейнеп. След като вижда дъщеря си той се разчувства: - Благодаря ти, Боже! - казва той, като хваща ръцете на момичето. - Доживях до този ден! – пада на колене и продължава -Ако можех, щях да подкрепя теб и майка ти. Прости ми, дъще!

Стъмва се, а Зейнеп все още е в дома на истинските си родители. Тя стои в коридора и вади от чантата си телефона, на който току-що пристигна съобщение от Нериман: "Ангелче мое, не се притеснявай, Фарук е при нас. Казах му, че Емине се е почувства зле и си я завела на лекар. Моля те, върни се бързо у дома."

-Сакине, защо храната още не е готова? – пита Байрам.

-Водата все още не е пусната - отговаря жената шепнешком, но дъщеря ѝ чува всичко. -Парите, който имаме не стигат, за да платим водата. Утре ще се опитам да измисля нещо!

Зейнеп изважда портфейла си от чантата и влиза в кухнята.

-Мамо, ти ми каза да не се меся, но не може така - казва тя и вади пари от портфейла си. - Моля те, да вземете тези пари и платете сметките.

-Не, не, дъще. Това няма да се хареса на господин Екрем и госпожа Нермин - не приема парите Сакине и се връща към готвенето.

-Майка ти е права - казва баща ѝ. - Г-н Екрем спря да ни помага. Всичко е наред, направих грешка. Но вижте, съжалявам. Знам, че много закъснях, но правя всичко възможно, за да я поправя.

-Татко, ще говоря с татко Екрем - казва Зейнеп - Ще се разболеете в тази къща. Наближава зимата, а и покривът тече. Ще се погрижа за това.

След като напуска дома на родителите си, Зейнеп отива в дома на приятелката си. Вратата ѝ отваря Емине.

- Защо не ми каза? - пита Зайнеп.

-Какво не съм ти казала? Знаеш, че ти казвам всичко - отговаря Емине.

-Всичко ли? Родителите ми са изпаднали в бедност - нямат вода и храна! – отвръща Зайнеп.

-Зейнеп, не ти казахме, за да не се тревожиш. Дори леля Сакине ме предупреди да не ти казвам нищо.

-Ако ми бяхте казали, щях да намеря начин да им помогна! Много съм ти ядосан, Емине! – казва Зайнеп.

Майката на Емине обвинява Зайнеп, че не мисли за родната си майка и не се е погрижила за нея.

-Един момент! - майката на Емине се появява на вратата - Вместо да се ядосваш на Емине, ядосай се на себе си! Напуснал си родителите си, забравил си за тях! Това лъжа ли е? Мислиш ли за майка си, докато ти носиш тези красиви дрехи и се возиш в скъпи коли? Замисляли ли си се дали тази жена има работа? Мислили ли си за това? Сакине е загубила дете. Знаете ли какво означава да страдаш след загубата на дете? Сакине, даде живота си за теб. Тя се е труди толкова много за теб, а ти какво направи за нея? Не е трудно за теб. Ако погребеш едната майка, все още ще имаш друга, но Сакине няма друго дете освен теб. Ако си истинско дете, за майка си, ще заемеш мястото на брат си, който почина. Иначе щеше да е по-добре, ако ти беше умрял вместо Ремзи!

Фарук си мисли, че Зайнеп е в лошо настроение, защото не обича изненадите, а той и предложи брак пред всички.

Зейнеп бяга от дома на приятелката си. След известно време стига до дома на приемните си родители. Навън я чака годеникът ѝ.

-Къде си беше? - Фарук пита. - Защо не отговаряш на обажданията ми?

-Мама не ти ли каза какво се случи? – пита Зайнеп.

-Да каза, че приятелката ти Емине се е разболяла. Но теб те нямаше толкова дълго, сякаш Емине е получила инфаркт!

-Фарук, уморена съм. Искам да си почина малко – казва Зайнеп.

-Ти изчезна в деня, в който ти предложих, а сега ми казваш, че искаш да си починеш. Какво става, Зейнеп? Криеш нещо от мен, виждам го. Бяхме заедно всеки ден в продължение на цяла година. Никога не съм те виждал да се държиш така. Не можеш да си тръгнеш, оставяйки толкова много хора наоколо. Ако бях направил нещо подобно, щеше да очакваш обяснение от мен – казва Фарук

-Фарук, ти не ме познаваш... - казва Зайнеп.

-Познавам те, мислех, че се страхуваш - казва мъжът, докосвайки бузата на годеницата си. – Тази изненада беше ужасна идея. Винаги си казвала, че не обичаш изненадите, а аз ти предложих брак пред всички. Ето защо си в лошо настроение, нали?

-Фарук...

-Знам, че не съм постъпил правилно, но какво да правя? Това се случи, защото не го обсъдих с теб. Ще го решим заедно, нали? -казва Фарук и прегръща любимата си.

Зайнеп се прибира и казва на баща си, че е била в стария си квартал.

- Как са родителите ти? – пита Екрем

-Много зле. Къщата им е в ужасно състояние, нямат какво да ядат и пият. Те са започнали да продават вещите си. Не знам какво да правя?

-Зейнеп, ние скрихме това от теб, за да не занемариш училището - обяснява баща ѝ. – Помогнах много на родителите ти. Майка ти е работила в тази къща години наред. Давах на баща ти работа безброй пъти, но той всеки път се проваляше - продължава Екрем. - Баща ти не спира да пие и да играе хазарт. Всеки път поставя в неудобно положение както себе си, така и нас.

-Баща ми много съжалява. От месеци не пие и си търси работа - обяснява Зейнеп.

-Колко пъти се е разкайвал? – казва Нермин.

-Майка ти е права. Не ни гледайте така. Баща ти никога няма се поправи.

-Ами ако е вярно? Той падна на колене пред мен и заплака – обяснява Зайнеп.

-Не се заблуждавай, Зейнеп. Баща ти е добър актьор!

- Защо си толкова безмилостен? – пита Зейнеп - Разбирам, можеш да се сърдиш на баща ми, но каква е вината на майка ми?

-Аз също съм ядосана на майка ти - казва Нермин - Тя ме уверяваше безброй пъти, че ще напусне този мъж. Предложих й да й помогна, но тя отказва да го остави.

-Майка ми е омъжена за него от петнайсетгодишна. Тя се е противопоставила на собственото си семейство, за да бъде с него – отвръща Зайнеп

-Не е твоя отговорност да ги извадиш от тази бездънна яма, в която ги е вкарал баща ти. Родителите ти са възрастни хора – казва Нериман

- Добре, права си - признава Зейнеп. – Вие сте разочаровани от семейството ми. Но моля те, опитай се да разбереш и мен. Научихте ме, че има втори шанс. Позволете ми да дам този шанс и на истинските си родители.

Зайнеп излиза, без да дочака коментара на родителите си.

В същото време Зелиха иска Мехди да се ожени за Зайнеп! Синът ѝ не си спомня, коя е тази Зейнеп и се кара с майка си, че иска той да се омъжи за нея.