„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.107 (DiemaFamily) какво ще се случи

В епизод 106 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп прави признание на Баръш. Мехди иска да помогне на Зайнеп и близки ѝ, но те не искат да имат нищо общо с него.

НА КРАТКО какво се случи в епизод 107 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 2 юни 2022 по Diema Family:

Зайнеп е притеснена за семейството си, защото намира пред входната врата обезпокоителен пакет.

Мехди посещава Дженгиз в затвора.

Зайнеп се среща с Мехди.

Нермин се кара със Сакине, защото сега преживяват всичко това, заради решението ѝ, Зайнеп да се омъжи за Мехди

Саваш започва работа в семейната фирма, а Емине става негова асистентка.

Бенал моли Мехди да поеме отговорност за нея и Мюжган.

Баръш показва на Зайнеп, кой е стрелял срещу тях. Зайнеп не може да повярва!

Всичко се повтаря! Отново е насочен пистолет срещу Зайнеп и Нермин, но Мехди ги спасява, като ги прикрива с тялото си.

Действието на новия епизод започва на следващия ден. В къщата на Баръш,

Саваш облечен в костюм казва на сестра си и чичо си, че е взел решение и започва работа в семейната фирма.

Зайнеп е притеснена за семейството си, защото намира пред входната врата обезпокоителен пакет.

Когато Зейнеп тръгва за работа, тя намира пред вратата оставен пакет.

-Мамо, нещо да си поръчвала – провиква се Зайнеп.

И тръгва да вземе пакета, а Нух я предупреждава да не го пипа, защото е опасно. Зайнеп не го слуша и го отваря, а вътре намира ябълки, което предизвиква голямо вълнение сред жените в къщата.

-Вчера говорихме за ябълки, а днес някой е донесъл - отбелязва Султан.

-Може би някой ги е донесъл вчера, след като се е стъмнило, а ние не сме го забелязали - казва Сакине.

-Може би някой е поставил подслушващи устроийства- смее се Нермин.

-Сигурно някой е влязъл в къщата и е чул разговора ни - твърди Нух. - Как иначе може да се обясни това?

-Боже, не сме в безопасност нито навън, нито вътре - изпада в ужас Нермин.

-Дъще, днес няма да ходиш на работа! Кълна се, че изобщо не се чувствам добре - казва Сакине.

-Не ще отида на работа, а Нух ще остане при вас. Ще помоля Баръш за един почивен ден за него – заявява Зайнеп и излиза от къщата.

Действието се премества в затвора. Мехди разговаря с Дженгиз: -Сине, нямам враг, който би се осмелил да направи такова нещо - уверява Дженгиз.

-Нека дойдат. Нека ме убият, но ако посегнат на близките ми, ще срина целия свят върху главите им! – ядосва се Мехди.

-Ще откриеш кой е, но трябва да се научиш да контролираш гнева си – съветва го затворникът. - Ако трябва да се направи нещо, със сигурност ще го направим, все още не съм умрял. Виж, семейството ти и аз имаме нужда от теб навън, а не тук!

-Ако някой от близките ми пострада, каква е разликата дали съм навън или вътре? Дори земята да ме прибере, има ли разлика? – пита Мехди.

-Винаги се случва така. Първо те изпитват със семейството ти, близките ти, но ти не можеш да се откажеш. Тръгнал си по път, от който няма връщане назад. Ако тръгнеш по друг път, трябва да си наясно какъв ще бъде краят ти. Нека това ти бъде урок за теб, нещо като домашно! – казва Дженгиз.

-Мога да се справя с уроците и задачите, но ако близките ми пострадат, ще наруша всички правила - заявява Мехди.

-Казвал съм ти и преди, че не се занимаваме с мръсни неща. Винаги съм бил на страната на бедните, на нещастните. Сега, когато си с нас, не забравяй, че тази сила, която имаш, си има и цена.- уверява го Дженгиз.

-Никога няма да се намеся в нещо, което може да застраши живота на Зейнеп, предупреждавам те. Дори да ми предложат целия свят, няма да се съглася – заявява Мехди.

Нух се обажда на Баръш и му разказва за пакета, който намериха пред къщата на Нермин.

Саваш се обажда на Емине и я пита, ако е свободна, дали може да дойде в компанията.

Баръш се притеснява за Зайнеп, която все още не е пристигнала в офиса и тъй като тя не му вдига ѝ изпраща съобщение да му се обади.

Зайнеп отива в хана, където е Мехди и му разказва, че сутринта когато е тръгнала да излиза е намерила пакет с ябълки, а вчера са си говорили с близките си за ябълки. Тя не е сигурна, дали е той или хората му, но ситуацията е по-сериозна, отколкото си мисли и семейството ѝ е в опасност, защото някой следи всяка тяхна стъпка.

-Зейнеп, ти ме измъкна от затвора, благодаря ти. Но заради това, което правиш сега, имам чувството, че съм освободен само наполовина. Не ми вярваш. Къде са онези дни, когато беше мой адвокат? Тогава ми казваше, че ми вярваш напълно. Къде е това момиче? Доверието ти е разклатено, имаш право, но моля те, не ме карай да живея така цял живот – казва Мехди.

-Не е нужно да търсиш оправдания – отвръща му Зайнеп.

-Не се защитавам. Просто казвам, че не го заслужавам – казва Мехди.

-Не казвам, че ти си го направил, но е възможно да има нещо общо с хората, с които работиш. Наистина се страхуваме – обяснява момичето.

-Който е направил това на теб и на семейството ти, ще бъде наказан – заканва се Мехди.

-Осъзнаваш ли колко съм уплашена? Опитвам се да не го показвам пред семейството си, но нищо не може да успокои страха ми. Мехди, искам да ти вярвам, но всеки път, когато се опитвам, желанията ми се провалят. Вижте през какво преминаваме сега и колко много хора страдат от това. Когато излезе, трябваше да започнеш нов живот. Не спази нито едно от обещанията си. Сега имаш нова работа и си силен. Имаш охрана. Но, дали става дума само за власт? Струваше ли си, Мехди? – пита Зайнеп.

Действието се пренася в къщата на Нермин. Нермин се приближава до седящата на масата Сакине и я пита: -Доволен ли си от това, което направи?

-Госпожо Нермин, не разбирам. Какво съм направил? -пита Сакине.

-Толкова години работих усилено, за да я превърна в добро дете. Не го направих заради себе си, а заради нея, за да има професия, за да има добър живот. Тя прекара толкова много години в учене, а ти дойде и дори не помисли да се откажеш от плана си. Появихте се и дъщеря ни, за която толкова се стараех, се омъжи за този Мехди. Сега преживяваме всичко това заради твоето решение, Сакине – обяснява ядосана Нермин.

-Не мога да забравя, много неща се случиха през тези години, но аз мълчах, отдръпнах се. Ако не бях принудил дъщеря си да се омъжи за Мехди, ти щеше да ми я отнемеш – казва Сакине.

-Защо да отделям дъщеря ти от теб? – не разбира Нермин.

-Искаше да я изпратиш в Лондон. Щеше да си събереш багажа и да я последваш. А аз, аз съм майка, носих я в корема си девет месеца! Дълги години чистих стълбите в къщата ти и перях дрехите ти. Всичко съм спечелила с пот и кръв. Можех да се грижа за нея. Бих дала…! – обяснява Сакене.

-Щеше да дадеш, разбира се. Но престани да ме обвиняваш, че съм взела това дете насила от теб?! Дадох ѝ целия свят, за да стане някой, да има професия. Исках да отиде в Лондон, за да постигне нещо. Но сега Лондон го няма и ние се борим с всичко това. Умолявах те да не правиш това, да не я омъжваш за този мъж. Това, че си родила дете, правили те майка? Кажи ми? – пита Нермин и излиза от стаята.

Саваш пристига в кантората. Баръш му показва офиса, в който ще работи. Скоро пристига и Емине. Оказва се, че Саваш иска да я назначи за свой асистент. Момичето приема предложението с удоволствие.

Зайнеп пристига и влиза в кабинета на Баръш.

-Зайнеп, къде ходиш, защо не се обаждаш? – пита ядосан Баръш.

-Добре, аз не искам да се безпокоиш за мен, но съм много притеснена – отговаря Зайнеп.

-Какво означава, да не се притеснявам за теб? Откъде да знам, че нещо не се е случило с теб?– ядосва се Баръш.

Зайнеп му обяснява, че не иска да го поставя в опасност, заради нея и му признава, че е била при Мехди, за да го разпита, защото не се страхува от него и смята, че Мехди няма пръст в нападението.

-Ако това те е накарало да се почувстваш по-добре, няма проблем! Но ти се успокои, скоро ще разберем, кой го е направил, но ти трябва да си спокойна – повтаря Баръш.

Вечерта Бенал седи на стълбите, откъдето гледа към съпруга си, който седи в хола. Тя става, избърсва сълзите от бузите си и отива при мъжа. Тя сяда срещу него и го пита: -Винаги ли ще бъда бреме в живота ти? Ще израсне ли Мюжган без любов? Виждаш ли, израснах без любовта на родителите си. Израснах в сиропиталище, знаеш го. Сега също не съм обичана. Но Мюжган е мъничка, жал ми е за нея.

-Ти си много ценна за мен, ти си майката на дете ми – отговаря Мехди.

-Моята професия е да лекувам хора, а аз не мога да си помогна сама. Всеки ден те гледам с надежда. Усмихвам ти се, а ти ми обръщаш гръб. Кажи ми, каква е моята вина?– пита Бенал.

-Нямаш никаква вина за това. Признавам, че аз съм виновен за всичко. Не съм в състояние да ти се отплатя със същото, но няма да допусна да преклониш глава. Не очаквай любов от мен, Бенал, тя не съществува. Тя е съществувала, но се е превърнала в храна за животните и птиците. Безкрайно те уважавам и ценя Никога няма да нараня нито теб, нито дъщеря си. Отдръпнах, но не е по твоя вина, просто не мога да ти се отплатя със същото. Но аз съм щастлив с теб, Бенал. Моля те, бъди щастлива с мен – отговаря Мехди.

-Мехди, ако смяташ това място за наш дом, а нас - за свое семейство, значи съм щастлива. Виж, Зейнеп вече не е твоя съпруга. Хората в тази къща не са твоето семейство. Поеми отговорност за мен и Мюжган. Вече не ми остана гордост и чест, и прекланям глава пред другите, разбираш ли? – отвръща Бенал.

-Няма да ти позволя да преклониш глава, не се притеснявай - уверява я Мехди.

- Дъщеря ни е всичко за мен. И ти също. Но остана едно нещо, което не мога да оставя наполовина. Дойде време! – казва Мехди и се изправя.

-За какво? За какво е станало време? Къде отиваш, Мехди? – пита Бенал, но Мехди не отговаря. Той излиза навън, където го чака Мето.

-Разбрахме кой е той - обявява Мето и прошепва нещо на ухото на Мехди.

Действието се пренася в дома на Нермин, където тя говори с някой по-телефона и изпуска от изненада телефона си.

Баръш показва на Зайнеп, кой е стрелял срещу тях. Зайнеп не може да повярва!

В същото време Баръш пристига в къщата на Нермин. Зейнеп му отваря вратата и го кани вътре.

-Няма да вляза - обявява Баръш със сериозно лице. - Ако имаш време, можеш ли да излезеш за пет минути? Зайнеп се съгласява и облича палтото си и излиза пред вратата.

Баръш изважда телефона си и ѝ показва няколко кадъра. В същия момент колите на Мехди и хората му пристигат пред къщата. Зейнеп обаче не откъсва поглед от телефона, защото е изумена от това, което току-що е видяла.

-Как е възможно това? - пита изненадана Зайнеп.

Нермин тичешком излиза от къщата. -Бил е Екрем! - крещи нервно тя. - Екрем е направил всичко това, дъще! Той е този, който се опита да ни убие!

-Знам, мамо, знам – отговаря Зайнеп.

В този момент на пътя спира мотоциклет. Същото нещо се случва отново! Шофьорът изважда пистолет и го насочва към Нермин и дъщеря ѝ. Мехди покрива жените с тялото си. Изстрелите са произведени! Един от куршумите пронизва ръката на мъжа, а Нермин и Зейнеп крещят от ужас. Мотоциклетистът си тръгва. Охраната на Мехди се качват в колите си и тръгват след него.

Всички влизат в къщата. Зайнеп пита Мехди, дали е добре, а той ѝ отговаря, че куршумът е излязъл. Зайнеп преглежда раната и казва, че трябва да отидат в болница и повикат полицията, а Баръш ѝ казва, че не може защото Мехди е освободен предсрочно и може да има лоши последствия за него.