Всеки делничен ден от 19:00, AXN White ще излъчва по един епизод на криминалната драма „Откуп“, която проследява работата на кризисния парламентьор Ерик Бомонт. В ролята на Ерик е актьорът Люк Робъртс („Игра на тронове“, „Карибски пирати: В непознати води“).
5 въпроси към Люк Робъртс свързани с главната му роля на кризисния парламентьор Ерик Бомонт в криминалната драма „Откуп
Въпрос: Какво точно Ви привлече в тази роля?
Люк Робъртс: Винаги, когато имам възможност се стремя да играя роли на хора, които са много повече от това, което съм аз в действителност! Истинско удоволствие е да влизаш под кожата на тези умни и функциониращи на изключително високо ниво мъже, които те карат не само да надникнеш в заешката дупка, но и да скочиш в нея с ясно съзнание. Дори само докато ги проучваш научаваш толкова много неща.
Въпрос: Не бяхте попадали скоро на роля от съвременния живот?
Люк Робъртс: Наистина се забавлявах в последните няколко години с ролите, които ме отпращаха в една или друга епоха от древни и исторически времена, като „Игра на тронове“, „Черни платна“, Wolf Hall. Но след „Черни платна“ вече наистина се надявах на роля от настоящето и то американска. Десетгодишното момче в мен винаги си е мечтало да тича по улиците на Ню Йорк с девет милиметров глок в ръка. Израстнах с филмите на 80-те и 90-те години, които са една чудесна смесица между хумор, драма и високо напрежение и сега съм безкрайно доволен, че ми бе предоставена тази възможност. Признавам, забавно е да се отървеш от бричовете и тези дълги, дълги, дълги, безкрайно дълги наметала, от високите ботуши, тежки оръжия и доспехи и да ги замениш с елегантен костюм и мобилен телефон, с който да разрешаваш проблеми от световна величина. Наистина е забавно!
Въпрос: За разлика от „Игра на тронове“ тук няма дракони, които да задържат зрителския интерес. Голяма част от действието се крепи на диалога.
Люк Робъртс: Така е, но има и достатъчно екшън все пак. Диалогът е съсредоточен около силата на убеждаването и на това, как да реорганизирате гледната си точка така, че да погледнете на света през погледа на някой, който няма нищо общо с вас. Дотук мога да кажа, че научих няколко неща за силата на преговорите – първо, не мисля, че самият аз съм добър в тях, защото харесвам силната аргументация и логиката, а в сериала драматичният момент идва от сблъсъка с похитителите, които се намират на противоположната страна на скалата на рационалното и нормалната логика. В тези случаи трябва бързо да се ориентираш относно ресурса, с който разполагат - какви са мотивите им, какъв толеранс биха проявили, какви са очакванията им. Похитителите, както сигурно и сами бихте предположили, са силно тревожни и се движат по ръба на психическите си възможности, което може да доведе до нежелан изход. Трябва да си бърз и внимателен! Ето тук става наистина интересно.
Въпрос: Разкажете ни малко повече за героя си. Кой е Ерик Бомонт?
Люк Робъртс: Ерик Бомонт е човек с изключителен морален кодекс. Когато е нает от правителството, за да върши тази работа, той е наясно, че неговото мнение и това на системата често ще се разминават, но за него това не е проблем. Той не се страхува, че ще загуби работата си, винаги действа по собствените си инстинкти и собствения си морал. Той мрази насилието, рядко прибягва до оръжието си и вярва, че всеки конфликт може да бъде разрешен по мирен начин. Без да използва насилие, без да използва оръжие, той е най-незащитен от всички по време на преговори, той е най-слаб и най-уязвим, но същевременно в тази негова слабост се крие неговата сила. Той не представлява заплаха, той търси сродната душа във всеки похитител, това което му е най-близко на самия него, което може да изкара на повърхността и да обърне в своя полза. Героят ми е базиран на опита и техниките на Лоран Комбалбер - един от най-големите експерти в света в кризисните преговори, с когото прекарахме доста време. Това, което той и хората като него правят, много рядко се озовава под светлините на прожекторите, не можете да прочетете във вестниците за тяхната работа, защото обикновено това са секретни операции, било те възложени от правителството или от частни лица. Но тези агенти съществуват и за съжаление имат много работа в наши дни.
Въпрос: Каква е идеалната ситуация – тази при която парите не сменят собственика си, защото очевидно е, че ако дадеш пари на тези хора веднъж, това ще доведе след себе си още желаещи?
Люк Робъртс: Според мен това е една много сериозна морална дилема, която стои в основата на сериала. От една страна плащайки откупа, всъщност наливате свежа кръв в този „бизнес“, подкрепяте го и сякаш казвате: „Откуп – платен. Следващият, моля!“. От другата страна е това, което ни е споделял Лоран - когато получиш поредната снимка на отвлечено дете е изключително трудно да кажеш „не“, особено след като знаеш, че ако дадеш парите ще го върнеш при семейството му.
В един от епизодите героят ми изпада в подобен дебат със студент. Защо ще възнаграждаваш някой затова, че краде хора? Това е, което стои на преден план в хорското съзнание. Но като се докоснеш до процеса, заочваш да гледаш по друг начин на нещата.Обикновено, в преговорите парите, които искат първоначално биват намалявани неколкократно, съгласяват се на много по-малки суми, целият процес ги фрустрира, избухват, сменят посоката. Опасно е, но и доста интересно...