Името му е добре познато – Катрина, ураганът, който опустоши Ню Орлийнс, като остави след себе си около 1300 загинали, стотици хиляди без дом и потопи и разруши почти напълно един от най-жизнените градове на Америка. Но, Катрина остави след себе си и някои въпроси като: При наличието на такива прецизни прогнози за ураганите, не беше ли възможно да се предскаже това бедствие? Кои лица са били уведомени и кои не са обърнали внимание на предупрежденията? Заобиколен с вода от почти всички страни, градът е защитен с диги и стени. Дали те са били пометени от урагана или просто не са били пригодни да изпълнят функциите си? При наличните прогнози за по-свирепи урагани, дали Катрина не е тест за това, което ни очаква в бъдеще? Ние можем да се защитим, но само ако разберем урагана, който потопи града.
23-ти август 2005 година – шест дни преди Катрина да връхлети Ню Орлийнс, сезонът на ураганите вече е започнал. По западното крайбрежие на Африка се задават проливни гръмотевични дъждове; един от тях ще стане източник на урагана Катрина. Катрина възниква като малка буря, като една тропична депресия – център на ниско атмосферно налягане. В топлите води на Източния Атлантик от океана се надигат водни пари, които впоследствие се охлаждат, образувайки облаци и освобождавайки енергия, която подхранва бурята. Тя засмуква нови количества топъл въздух, като поражда силни ветрове, насочени нагоре. При удара си със стратосферата тази стремителна въздушна струя се сплесква и под влияние на въртенето на Земята започва да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. В момента, в който ветровете добият определена скорост, депресията се превръща в тропична буря.
Пет дни преди катастрофата идва лоша новина. Центърът на урагана е превърнал депресията в тропическа буря. Тъй като приблизително половината от всички тропически бури се превръщат в урагани, екипът създава компютърен модел, за да предскаже къде може да удари Катрина. През 2004 година повече от една трета от населението на Ню Орлийнс е било евакуирано заради урагана Айвън, както впоследствие се оказва – без да е необходимо. Но, няма прогноза, която да изчисли човешките животи. Прогнозите за ураганите стават по-прецизни поради по-доброто разбиране за динамиката на атмосферата и по-доброто спътниково покритие. Но, екипът има нужда от повече данни, отколкото може да получи от спътниците. Затова, когато Катрина наближава достатъчно, изпращат въздушните сили за локализация на урагани, чиято задача е да се насочат право в сърцето на приближаващия ураган.
Съвременна наука - Какво става с времето? – Част I
Неделя, 17ти февруари 2013 година, в 21:00 часа
Съвременна наука - Какво става с времето? – Част II
Неделя, 24ти февруари 2013 година, в 21:00 часа
23-ти август 2005 година – шест дни преди Катрина да връхлети Ню Орлийнс, сезонът на ураганите вече е започнал. По западното крайбрежие на Африка се задават проливни гръмотевични дъждове; един от тях ще стане източник на урагана Катрина. Катрина възниква като малка буря, като една тропична депресия – център на ниско атмосферно налягане. В топлите води на Източния Атлантик от океана се надигат водни пари, които впоследствие се охлаждат, образувайки облаци и освобождавайки енергия, която подхранва бурята. Тя засмуква нови количества топъл въздух, като поражда силни ветрове, насочени нагоре. При удара си със стратосферата тази стремителна въздушна струя се сплесква и под влияние на въртенето на Земята започва да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. В момента, в който ветровете добият определена скорост, депресията се превръща в тропична буря.
Пет дни преди катастрофата идва лоша новина. Центърът на урагана е превърнал депресията в тропическа буря. Тъй като приблизително половината от всички тропически бури се превръщат в урагани, екипът създава компютърен модел, за да предскаже къде може да удари Катрина. През 2004 година повече от една трета от населението на Ню Орлийнс е било евакуирано заради урагана Айвън, както впоследствие се оказва – без да е необходимо. Но, няма прогноза, която да изчисли човешките животи. Прогнозите за ураганите стават по-прецизни поради по-доброто разбиране за динамиката на атмосферата и по-доброто спътниково покритие. Но, екипът има нужда от повече данни, отколкото може да получи от спътниците. Затова, когато Катрина наближава достатъчно, изпращат въздушните сили за локализация на урагани, чиято задача е да се насочат право в сърцето на приближаващия ураган.
Съвременна наука - Какво става с времето? – Част I
Неделя, 17ти февруари 2013 година, в 21:00 часа
Съвременна наука - Какво става с времето? – Част II
Неделя, 24ти февруари 2013 година, в 21:00 часа
