Тази събота, 31 октомври социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” разказва историята за първия терористичен акт за времето на прехода. 
„Денят беше особен - 27 януари.” – разказва Мартин Карбовски. – „Похитени бяха 39 заложници, държани с часове. Какво накара Атила да отвлече автобуса? Истински терорист ли е той? Каква е неговата кауза, ако въобще наоколо са останали каузи? Срещнете се с човека, който го извърши!”
В момента 33-годишният Мирослав Блажев излежава десетмесечната си присъда в затворническо общежитие в град Троян. Остава му да лежи още малко. Откакто отвлече автобуса никой не е говорил с него. Макар и едър, Атила е малък човек. А малкият човек у нас има проблеми със системата, със средата, с която му е дадено да живее. Атила отвлича автобуса с една-единствена цел – да му се обърне внимание. Той има проблем – малкият човек има малки проблеми – скарал се е жестоко с приятеля си Петър, който се опитал да прегази бременната му приятелка Розинка. Атила не се саморазправя с Петър - той отива в полицията, където не му обръщат внимание. Реакцията на Атила срещу това е да отвлече автобуса за Варна.
„Разбирам, че ви звучи налудничаво, но замислете се – един ден на всички ни писва! Бунтът на малкия човек е малък, но може да ви разкаже много за това къде живеете!” - коментира Карбовски. – „Държавата не ти обръща никакво внимание, когато ти имаш проблем. Няма институция, която да трогнеш. Но забележете – създадеш ли ти проблем на държавата, отвлечеш ли автобус - на крака ти идва цяло министерство, началници и прочие отговорни фактори. В тази ситуация държавата е чиста гротеска. Тя е направена на принципа на бездушната репресия, унижение и ограничения. Само така работи тя! Не знам дали знаете, но има и други държави...”
На 27 януари Атила се качва на автобуса за Варна, въоръжен с незаконен пистолет със заглушител. По пътя се замисля за това, което е преживял и за това как никой не му обръща внимание: „Аз се почувствах изоставен - изоставен от целия свят, изолиран, вакуумиран... И в автобуса просто спонтанно ми дойде идеята – ако го отвлека този автобус, дали няма да ми обърнат внимание?!” Мирослав Блажев твърди, че прави разлика между добро и зло.
„Хората от автобуса не са ми виновни... Това нещо го осъзнах още вътре в автобуса...” Атила се чувства изоставен от държавата, от медиите, от самото общество. Чашата с горчивина се е пълнила през целия му живот – от злобата и завистта на хората, от липсата на разбиране, от невъзможността да реализира мечтите си, от понесените унижения от хора, които могат да си позволят да те унижават... Атила разбира, че е малък човек в автобуса: „Тогава го разбрах – осъзнах малоценността си! Вътрешно това нещо ме разтърси!...”
„От историята на малкия човек Атила и неговия бунт ние регистрираме нещо важно – държавата, институцията, системата – тия неща нямат душа.” – коментира Карбовски. – „Дори не се ръководят от логика, търсене на достойнството на човека или идея за правосъдие. Държавата у нас не се занимава, не регулира човешките отношения. И резултатът е онова, което виждате навън...
Всъщност бунтът на малкия човек Атила не е точно бунт - това си е чисто бягство. Всеки, който се е сблъскал с бездушието на българската система на живеене поне един път си е помислил да отвлече автобус или да застреля некадърните и корумпирани хора, представляващи държавата. Но всъщност никой не го прави. Защото има по-страшно наказание за тази страна – бягството от нея. Атила ще избяга! Някъде другаде той ще се чувства нормален човек.
Утре той ще излезе и има два варианта – отново да се опита да му обърнете внимание или да отиде в друга страна, където да се погрижат за него, да му дадат достойнство и реална свобода. Така свършва, надявам се, историята с първия терористичен акт у нас по време на прехода. На фона на толкова несправедливости за двадесет години само един едър луд се опита да протестира. И то защо – заради шамар и дребна обида. Каквато ни е нацията, такива са ни и терористите!”
„Отечествен фронт”, събота, 31 октомври 2009 г., 18:00 по Нова телевизия
„Денят беше особен - 27 януари.” – разказва Мартин Карбовски. – „Похитени бяха 39 заложници, държани с часове. Какво накара Атила да отвлече автобуса? Истински терорист ли е той? Каква е неговата кауза, ако въобще наоколо са останали каузи? Срещнете се с човека, който го извърши!” В момента 33-годишният Мирослав Блажев излежава десетмесечната си присъда в затворническо общежитие в град Троян. Остава му да лежи още малко. Откакто отвлече автобуса никой не е говорил с него. Макар и едър, Атила е малък човек. А малкият човек у нас има проблеми със системата, със средата, с която му е дадено да живее. Атила отвлича автобуса с една-единствена цел – да му се обърне внимание. Той има проблем – малкият човек има малки проблеми – скарал се е жестоко с приятеля си Петър, който се опитал да прегази бременната му приятелка Розинка. Атила не се саморазправя с Петър - той отива в полицията, където не му обръщат внимание. Реакцията на Атила срещу това е да отвлече автобуса за Варна.
„Разбирам, че ви звучи налудничаво, но замислете се – един ден на всички ни писва! Бунтът на малкия човек е малък, но може да ви разкаже много за това къде живеете!” - коментира Карбовски. – „Държавата не ти обръща никакво внимание, когато ти имаш проблем. Няма институция, която да трогнеш. Но забележете – създадеш ли ти проблем на държавата, отвлечеш ли автобус - на крака ти идва цяло министерство, началници и прочие отговорни фактори. В тази ситуация държавата е чиста гротеска. Тя е направена на принципа на бездушната репресия, унижение и ограничения. Само така работи тя! Не знам дали знаете, но има и други държави...”
На 27 януари Атила се качва на автобуса за Варна, въоръжен с незаконен пистолет със заглушител. По пътя се замисля за това, което е преживял и за това как никой не му обръща внимание: „Аз се почувствах изоставен - изоставен от целия свят, изолиран, вакуумиран... И в автобуса просто спонтанно ми дойде идеята – ако го отвлека този автобус, дали няма да ми обърнат внимание?!” Мирослав Блажев твърди, че прави разлика между добро и зло.„Хората от автобуса не са ми виновни... Това нещо го осъзнах още вътре в автобуса...” Атила се чувства изоставен от държавата, от медиите, от самото общество. Чашата с горчивина се е пълнила през целия му живот – от злобата и завистта на хората, от липсата на разбиране, от невъзможността да реализира мечтите си, от понесените унижения от хора, които могат да си позволят да те унижават... Атила разбира, че е малък човек в автобуса: „Тогава го разбрах – осъзнах малоценността си! Вътрешно това нещо ме разтърси!...”
„От историята на малкия човек Атила и неговия бунт ние регистрираме нещо важно – държавата, институцията, системата – тия неща нямат душа.” – коментира Карбовски. – „Дори не се ръководят от логика, търсене на достойнството на човека или идея за правосъдие. Държавата у нас не се занимава, не регулира човешките отношения. И резултатът е онова, което виждате навън...
Всъщност бунтът на малкия човек Атила не е точно бунт - това си е чисто бягство. Всеки, който се е сблъскал с бездушието на българската система на живеене поне един път си е помислил да отвлече автобус или да застреля некадърните и корумпирани хора, представляващи държавата. Но всъщност никой не го прави. Защото има по-страшно наказание за тази страна – бягството от нея. Атила ще избяга! Някъде другаде той ще се чувства нормален човек.
Утре той ще излезе и има два варианта – отново да се опита да му обърнете внимание или да отиде в друга страна, където да се погрижат за него, да му дадат достойнство и реална свобода. Така свършва, надявам се, историята с първия терористичен акт у нас по време на прехода. На фона на толкова несправедливости за двадесет години само един едър луд се опита да протестира. И то защо – заради шамар и дребна обида. Каквато ни е нацията, такива са ни и терористите!”
„Отечествен фронт”, събота, 31 октомври 2009 г., 18:00 по Нова телевизия
