Костадинка Кунева заминава за Гърция през 2001 г., за да спаси живота на четиригодишния си син Емануил. Той има сърдечни проблеми е се налага специфична операция, която българските специалисти не могат да му направят. В Гърция синът е опериран безплатно. Костадинка няма намерение да остава, но се налагат периодични изследвания на сина й, които са скъпи и които не би могла да си позволи със заплата в България. Затова решава да остане в Атина. Намира си работа в склад на супермаркет. Работи през нощта и получава достатъчно, за да може да осигури всичко необходимо за себе си и сина си. Майка й, която е с нея, работи в метрото като чистачка през деня и така двете се редуват в грижите за детето. Емиграцията я разделя завинаги със съпруга й, който остава в България.
Костадинка е съкратена от работодателя си веднага след края на програма, с която гръцката държава поема осигуровките на работниците-емигранти. След като няколко месеца е безработна, тя започва като чистачка в метрото. Освен детето си и работата Костадинка има само синдикалната си дейност – посвещава се на каузата да защитава правата на чистачите и домашните помощници и да се бори срещу нежеланието на работодателите да ги осигуряват.
Една вечер, прибирайки се от работа към дома си, тя вижда младеж, закрил с ръка лицето си. Той излива върху нея киселина и побягва. „Не е лесно да чувстваш, че се топиш и гориш! Но намерих сили и издържах тогава!” – спомня си Костадинка, която, въпреки болката гони нападателя си и вика след него с надеждата той да се обърне, за да може да го види или чуе и впоследствие разпознае. Опитва се да види и номера на моторчето, с което младежът избягва, но не успява.
Последиците от заливането са тежки – загубва напълно едното си око, претърпява една от най-тежките операции, чрез която обръщат стомаха й, хранопроводът и белите ѝ дробове са тежко обгорени и в момента диша чрез трахеотомия, увредени са гласовите ѝ струни, има изгаряния по главата, врата, гърба и ръцете... „И така се живее!” – казва Костадинка. – „Щом съм жива – и така се живее! Човек се научава на всичко!”
Някои държави успяват да бъдат социални и да се погрижат за жертви като Костадинка Кунева. Тя получава подкрепа и разбиране от много хора. “Ако бях в България щях да си умра! Никой нямаше да ми помогне толкова – нямаше да ми обърне внимание!”
Лечението на Костадинка се финансира от осигурителната ѝ компания, а медикаментите се доплащат от работодателя й. Има три медицински сестри, които се грижат непрекъснато за нея, гръцката държава ѝ помага и в грижите за сина й... Ние често завиждаме на тези държави, които се грижат за най-пострадалите си поданици. Въпросът е дали хората правят държавите си добро място за живеене или държавите правят хората си лоши граждани на себе си. Българската държава според някои е скапана държава, защото и хората ни са такива. Други се оправдават, че хората ни са свестни, но държавата ги е направила лоши. Истината е някъде по средата – държавата и хората се самовъпзроизвеждат и влияят. Може би последният извод от този филм е, че все пак държавата прави хората. Всеки българин, който отиде в чужбина и попадне на подредена държава се оказва щастлив, доволен и полезен на себе си и новата си родина. Българите са доказателство как собствената ти страна може да бъде мащеха, а чужбина понякога може да се окаже по добра от родната ти майка. „Емигранти”, понеделник, 22 февруари 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия
