В епизод 127 на „Ти разкажи, Черно море“ Сание обвинява Нефес, че заради нея Тахир е стрелял във Ведат. Сание се кара със синовете си, като казва, че Нефес е никоя за тях.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 128 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 30 август 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Нефес оставя писмо на семейството си и напуска със сина си имението на Калели.
Преди делото Тахир бяга от полицията.
Али се обажда на Мустафа, че Тахир е научил за заминаването на Нефес и затова е избягал.
Али казва на братята Калели, че Тахир е бил на тайна служба в армията, така че ако не поиска полицията да го намери, никой няма да го намери.
Али предлага да намерят Нефес, а след това и Тахир ще бъде намерен.
Действието продължава от предния епизод.
Нефес слиза в хола. Чичо Осман моли Нефес да бъде търпелива, като я уверява, че сега на нея и Тахир им предстои голямо изпитание. Нефес признава, че не ѝ е останала повече сила.
Али носи храна на Тахир и му казва, че Ведат е избегнал смъртта. Тахир моли Али да се погрижи Ведат да не се доближава до Нефес и Ийт. Али моли Тахир да не казва на съдията, че той умишлено е застрелял Ведат. Тахир отказва да излъже.
През нощта никой от Калели не може да заспи.
Мурат със сълзи на очи разказва на Назар как като дете е искал да бъде като Тахир.
Фатих и Берак мълчаливо пият чай в колата.
Мустафа лежи в леглото и се взира в тавана.
Отец Осман чете молитви цяла нощ.
Нефес, седнала в леглото, си спомня за язвителните думи на Сание.
На сутринта Асие намира на леглото на Нефес торбичка със злато от сватбата и писмо.
Тахир е отведен при Али за разпит. След като подписва показанията,
Тахир моли приятеля си да го закарат до сградата на съда със служебната кола, тъй като не иска семейството му отново да го види с белезници.
Али се обажда на Есма и я моли веднага да дойде в съда. Тахир обещава на Али, че скоро ще се видят.
Асие и братята Калели прочитат бележката на Нефес:
„Моето любимо семейство! Колко е прекрасно да изречеш тези думи. Извинявам се за всичко, което трябваше да преживеете заради мен, и ви благодаря хиляди пъти, за вашата доброта. Благодаря ви за всичко! Госпожа Сание е права, докато Ведат е жив, той няма да ни остави намира. Нито мен, нито Ийт. Както разбирате, нито неговото съществуване, нито смъртта му са проблем. Но съм сигурна, че ако успея да прикрия следите ни, той ще ви остави на мира и ще насочи цялото си внимание към мен“
Мустафа се просълзява и казва на братята си, че трябва да намерят Нефес и да я върнат у дома. Сание слиза в хола и прочита бележката на Нефес. Асие не се сдържа и казва на свекърва си, че сега може да се радва, защото Нефес си е отишла. Мустафа се самообвинява, че не е успял да защити Нефес. Мустафа се обажда на Али и му казва, че Нефес им е оставила писмо и си е тръгнала.
Али взема химикалката си от масата и иска да я закачи на предния си джоб. Али забелязва, че на капачката липсва клипса. Али предполага, че клипсът е бил махнат от Тахир, когато е подписвал показанията си.
В същото време Тахир в полицейския автомобил и с помощта на клипса от химикалката на Али незабелязано освобождава ръцете си от белезниците. Тахир умело маневрира и връзва ръцете на двамата полицаи с белезниците и отнема пистолетите им. Колата спира,а Тахир излиза и изхвърля пълнителите от полицейските пистолети, като поставя пистолетите върху бронята на полицейската кола.
Тахир бяга.
Полицаите информират комисар Али за бягството на Тахир Калели. Един от тях казва на Али, че Нефес Калели е дошла снощи и е оставила писмо за обвиняемия. Али разбира, че Тахир е знаел, че Нефес ще напусне къщата на Калели, затова е решил да избяга.
Али се обажда на Мустафа и му казва, че Тахир е избягал.
Тахир тича към скалата и препрочита писмото на Нефес:
„Тахир, любими мой! Живот мой! Душа ми! Моята надежда! Баща на сина ми! Хиляди пъти съм ти благодарна за всичко, което направи за мен. Хубаво е че те има. Тръгваме си. Аз и синът ми. В сърцата и умовете ни си само ти. Заминаваме си, трябва да си тръгнем. Дължим го, заради спокойствието на другите. Не се ядосвай, че съм те разделил със сина ти. Когато се качих в багажника на колата ти с Ийт, планът ми беше да сляза на първата спирка. Но аз заспах. Аз, която не можех да спя добре в къщата на Ведат, просто заспах и когато отвори багажника.... Всъщност ти отвори не само багажника, но и вратата към един прекрасен живот, за който не съм и сънувала, като ме покани в дома си, в живота си и в сърцето си. Не знаех, че имам право на такъв вид любов, но ти ме накара да повярвам в това. Ийт, от сърце, те нарече татко…
Не го разбирай погрешно, но ние нямахме бъдеще. Откъде накъде ненавременната любов може да върне времето? Забелязах едно нещо - ако можех да ти кажа всичко това, докато те държа за ръка, щях да съм щастлива. Но и писмото ме накара да се почувствам по-добре. Ще продължа да ти пиша. Това ще бъдат писма, които ще ни кажат всичко, което не можем да кажем, всичко, което не можем да изтърпим. Прости ми!"
По това време Нефес заедно с Ийт решават да прекарат нощта в някаква барака. На сутринта Нефес и Ийт решават да продължат пътуването си.
Ийт е ядосан на майка си, че го е отвела от тази къща и така го е лишила от баща му. Нефес не може да обясни на сина си това, което не може да обясни на себе си. Нефес моли сина си да я хване за ръка, тъй като няма кой друг да я подкрепи. Ийт хваща ръката на майка си и я уверява, че баща му ще ги намери.
Мустафа упреква майка си, че е накарала Нефес да си тръгне, а Тахир избягва от ареста и тича след Нефес.
Мустафа се обажда на момчетата и им казва, че Тахир е избягал, за да намери Нефес. Сега те трябва да търсят и Нефес, и Тахир. Али казва на Калели, че е негово задължение да вземе показания от тях.
Асие се приближава до свекърва си:
- Това, което искаше, се случи. Сега и синовете ти ще трябва да свидетелстват. Щастлива ли си?
Мустафа напомня на майка си, че само я е помолил да си мълчи. След като синовете ѝ излизат, изтощената Сание пада на земята. Осман моли Берак да донесе чаша вода.
Фикрет е прекарала цялата нощ пред отделението за интензивно лечение. Дурук съобщава на Фикрет, че Тахир е избягал от ареста.
Братята Калели са в полицейския участък и дават показания. Есма е сигурна, че Тахир е влошил положението си, като е избягал. Али пък е сигурен, че Тахир няма да бъде заловен. Али напомня на Мустафа, че Тахир е служил в армията по-дълго, отколкото е трябвало. Мустафа си спомня онези времена и си мисли, че Тахир е трябвало да служи по-дълго заради лудия си характер. Али му казва, че Тахир не е бил принуден да служи по-дълго, отколкото е трябвало. Той е бил избран в специалните сили и е ходил на специални мисии, където се запознават. Али е сигурен, че ако Тахир не пожелае, никой няма да го намери.
Тахир се обажда на Мустафа и му казва, че отива да търси Нефес и няма да се върне, докато не я намери. Тахир моли Мустафа да излъже майка им и Асие, че той и Нефес са избягали в Русия.
Али казва на братята Калели, че телефонът на Нефес е проследен, така че ако намерят Нефес, ще намерят и Тахир. Али моли братята да не правят нищо, без да го информират.
Асия получава обаждане от Назар и моли нея и Мерджан да дойдат в дома им. Назар им напомня, че госпожа Сание ги е изгонила от къщата. Асие отговаря, че свекърва ѝ може да си ръмжи колкото си иска. Тя е виновна за толкова много неща, че дори собствените ѝ деца говорят за това.
