Интервю с Фреди Хаймор, който играе доктор Арън Гласман в премиерния медицински сериал "Добрият доктор".
Разкажете ни за д-р Гласман.
Той е много красив и желан от жените, пада си малко Казанова и е президент на болницата. Пътищата му с младия Шон се пресичат няколко години по-рано и той взима много присърце усилията, които младият мъж полага, за да стане лекар. Гласман е този, който му оказва огромна подкрепа, за да може да започне работа в неговата болница като хирург, въпреки аутизма му.
Кое Ви накара да участвате в сериала?
Самият аз имам лично отношение към аутизма, имам подобна ситуация като тази в личния си живот. Така се случи, че в живота ми се появи една забележителна, прекрасна личност, преживял огромно страдание, особено в младите си години, заради аутизма си, така че историята ме грабна мигновено. Припознах се в нея без проблем.
Правихте ли предварителни проучвания за ролята си?
Да, направих някои проучвания относно лекраската професия и какво е да работиш в болница. Съпругът на сестра ми не е лекар, но е председател на борда на директорите на болница в Монтана, така че сме водили доста разговори с него през годините, относно това какво е да ръководиш болница и съответно проблемите във финансирането и в здравеопазването въобще. Но това беше първата ми подобна роля, никога преди това не съм играл лекар. Това всъщност беше новото за мен, доста изчетох по темата, относно предизвикателството да бъдеш лекар, за моралните дилеми в професията. Винаги си любопитен да видиш лекарите, толкова често описвани във филмите, като едни страхотни професионалисти, самонадеяни и наперени, винаги на върха в професията, все брилянтни хирурзи. Правят купища с пари, корави са като скали и седят леко встрани от това, което е същността на професията им, а именно да се борят и да спасяват човешки животи. Моят герой е интересен именно с това, че животът му поема в различна от тази рутина посока, може би не е бил перфектен в миналото си, но сега ще открие значението на това, какво е да си добър човек.
Какво според Вас прави медицинските драми толкова популярни сред публиката?
Между нас да си остане - никога не съм гледал медицински драми, не обичам да гледам болни хора, но въпреки това, смятам, че основната причина жанра да се харесва толкова много е заради ситуациите, които са под високо напрежение било то заради ограничено време или заради живота и смъртта. Тези ситуации създават драматични обстоятелства, а в болниците обикновено имаме работа с живота и смъртта, близки до тези в полицейските драми, до криминалните драми или политическите драми, които също се завръщат. Всяка една ситуация, която създава напрежение е потенциална предпоставка за добра драма.
Дали това е първият лекар с аутизъм в историята на телевизията?
Не знам, защото не гледам лекарски сериали както Ви казах, но предполагам, че е първият, защото аутизма като състояние и широкия спектър, в който се проявява, сравнително скоро излезе на светло и все още не знаем всичко за него.
Какво харесвате най-много в героя си?
В него гори една страст, свързана с проблеми в миналото му и с факта, че въпреки всичко той е намерил в какво да вярва и кого да покровителства. Задълбочих се в менторството и какво точно означава това и стигнах до извода, че в живота си съм имал подобна случка като тази в която покровителствам Шон. Разбрах също, че тогава, когато обучаваш някого, самият ти научаваш страшно много.
Ще успее ли аудиторията да се идентифицира с героите?
Когато историята е добре написана, добре изиграна и добре режисирана, тогава има и добър шанс хората да я харесат и да бъдат привлечени от нея. Според мен, това шоу е всички тези неща, но в частност, когато някой има някакви ограничения и същевременно получава шанс, това напомня на всички ни, че не бива да оставяме ограниченията да застават на пътя на мечтите ни и точно тази линия е добре застъпена в сериала. Историята е оптимистична и реалистична. Шон изпитва огромни затруднения на ежедневен, не, на ежечасен принцип, но това не го спира, не го отклонява от целта му.