Утре вечер от 21 е премиерата на втория сезон на „Добрият доктор“ с талантливият и вече пораснал Фреди Хаймор (“Артур и минимоите“, „Чарли и шоколадената фабрика“, „Да откриеш Невърленд“, „Огъст Ръш“), отново в ролята на доктор Шон Мърфи - млад хирург с аутизъм и савант-синдром, който изоставя тихия си живот в провинцията и се присъединява към хирургията в престижната болница „Св. Бонавентура“. Сериалът е създаден от Дейвид Шор („Доктор Хаус“) и звездата от „Изгубени“ и „Хаваи 5-0“ Даниел Дае Ким.
Завръщате се за втория сезон на сериала след големият му успех по целия свят. Това променя ли нещо за вас?
Фреди Хаймур: Всъщност не, не бих казал. Отново сме тук във Ванкувър, както винаги и може би единствено сетът ни е малко по-голям. Не мисля, че успехът на сезон 1 променя по някакъв начин фокуса или начина, по който подхождам към сериала. Тук, във Ванкувър вали през повечето време и хората са под чадърите си на път към работа или от работа към къщи – обичайното работно ежедневие.
Сценарият на премиерния епизод на втори сезон е Ваш. Това промени ли по някакъв начин актьорската Ви игра?
Фреди Хаймур: Не, не мисля, че има някаква промяна. За мен това са два съвсем отделни процеса, които внимавам да не смесвам. Различното е, че не мога да споря със сценариста в този случай (смее се). Но беше страхотна възможност. Правил съм го веднъж за Bates Motel и Дейвид Шор (изпълнителния продуцент на „Добрият доктор“) беше изключително щедър към мен, като ми позволи да го направя отново. Да напиша сценария на първия епизод от сезона за мен беше голяма чест, но и голяма изненада. Въртях се около месец, месец и нещо в стаята на сценаристите, докато самият аз седна да пиша. Дейвид Шор определено ме взе под крилото си. Не бих могъл да си представя по-добър набор от професионалисти, от които да се уча!
Работата по сценария помогна ли Ви по някакъв начин да се подготвите за сезона?
Фреди Хаймур: Определено времето, което минава между два сезона позволява да се дистанцираш и да погледнеш отстрани на нещата. На мен това време ми даде възможност да видя, колко път е извървял Шон Мърфи, колко е израснал героят ми през първия сезон. В началото на втория сезон го виждаме доста по-самоуверен отколкото е всъщност или поне отколкото беше в началото на първи сезон. До някаква степен е намерил своето място в болницата. Не се страхува толкова и не е така срамежлив да изразява мнението си. Да мисля, че Шон е придобил някаква доза самочувствие през първия сезон, която аз сложих на масата в първия епизод на новия сезон.
Ще ни повдигнете ли леко завесата, относно сюжета в сезон 2?
Фреди Хаймур: Двете основни събития, които оставихме в сезон 1 са огромната грешка, която Шон допусна и мозъчния тумор, който откриха на д-р Гласман. Тези два факта ръководят най-силно събитията в началото на този сезон. По отношение на д-р Гласман – Шон има установени отношения с него, в които докторът е негов ментор и учител, човекът който винаги е там за да го подкрепи, когато има нужда. Затова, според мен е интересно да се види, как двамата постепенно обръщат ролите си, когато Гласман става все по-уязвим заради болестта си и изключително сложното лечение, през което се налага да премине.
Относно грешката на Шон, аз мисля, че както ще видите още в първия епизод, тя ще се окаже в унисон с новия ред, с новата структура на властта, която се установява в болницата с управлението на д-р Андрюс (Хил Харпър). Въпреки, че Шон постигна много през първия сезон, за да докаже своята стойност в болницата, сега когато д-р Андрюс е начело, той ще трябва да направи всичко това отначало.
Откъде се появи желанието Ви да пишете сценарии?
Фреди Хаймур: Предполагам, че стана естествено. Когато работех върху Motel Bates, ми се струваше странно да инвестирам толкова много в четирите или петте месеца снимки и след това, защото направихме само десет епизода, изведнъж спираш и се оттегляш и не правиш нищо, докато не дойде време да започнат снимките за следващия сезон. Исках да остана в този свят по-дълго. Същото се отнася и за „Добрият доктор“ – водещо беше желанието да бъда непрекъснато ангажиран и да помагам, доколкото мога. Възможността за писане за мен беше другият начин да остана по-дълго част от този свят.
Каква част от това гмуркане в писането и режисурата е желанието да се движите зад камерата в перспектива на Вашата кариера?
Фреди Хаймур: С удоволствие бих правил повече от това с течение на времето. Когато „Добрият доктор“ приключи, когато и да е това, бих искал да изградя умения и в други области, за да мога да съм гъвкав и да разказвам различни истории. Абсолютно! Но все още имам време. Сега, гледам да се възползвам максимално от настоящите възможности, когато имам щастието да ги имам.
Как ви пасна „Добрият доктор“ и като човек, и като актьор?
Фреди Хаймур: Шон е оптимист, той винаги вижда доброто в хората и аз намирам това за чудесно. Аз от друга страна съм британец и съм доста циничен в много отношения и по това си приличаме и с Дейвид Шор и той носи този цинизъм, който всеки от вас е видял в д-р Хаус. Така че, в този ред на мисли, смятам, че такъв вид герой е прекрасен и за двама ни, защото неизменно ни кара да бъдем по-добри хора и да виждаме света в малко по-добра светлина. Не, че аз не съм оптимист или съм нещастен, но Шон е прекрасен за обитаване герой. И мисля, че да се представя тази версия на света, която той вижда и в която вярва, е чудесно, особено във времена като днешните, когато има толкова много негативизъм и почти сме изгубили вяра в човечеството.
Търсили ли са Ви хора с аутизъм относно сериала и ако да, каква обратна връзка Ви дават те?
Фреди Хаймур: Да, с мен са се свързвали хора от спектъра и такива, които имат до себе си хора с аутизъм и това са били едни от най-смислените за мен контакти. Без да споделям персоналните си преживявания, защото ми е изключително трудно, но точно тези обратни връзки ме карат да чувствам, че сериалът си струва и да съм особено щастлив, че съм част от него!
Има ли опасност образът на Шон да бъде поляризиран? Ангел или демон е Шон?
Фреди Хаймур: Да, или пък да бъде наречен супергерой. Той не е супергерой и както в първи сезон беше дадено ясно да се разбере - Шон ще допуска грешки. Тези грешки може да се дължат на факта, че той е с аутизъм, но също и че благодарение на състоянието си може да вижда и усеща неща, които другите не могат. Но също така означава, че той има определени слабости, за които не се отказваме да говорим и обясняваме. Но аз съм убеден, че мястото на Шон е в болницата и присъствието му там трябва да значи нещо, неговата роля в болницата е изключително важна. Всъщност, доказателството на тази теза е в основата на сериала. Това не означава, че няма да има усложнения, че той няма да допуска грешки. Той не е супергерой, а е обикновен човек, ще му се случва да оплита конците, ще има своите добри и лоши дни. Някои дни ще бъде по-уморен, в други ще бъде по-уязвим, заради нещо, което се е случило в личния му живот и всичко това ще се отразява на работата му незвисимо дали му харесва или не.
Мислите ли, че Шон ще еволюира в сезона? Как би могъл да израстне? Как виждате бъдещето му?
Фреди Хаймур: Шон се промени много още през първи сезон. Той израстна като човек. Той все още има аутизъм, но това не означава, че не се променя. Често тенденцията в телевизията е да запази всичко едно и също, особено в рамките на медицинските, полицейските и подобните сериали. Аз лично разбирам, желанието да развиваш една история, към която да се връщаш всяка седмица. Знаете какво ще получите и това ви носи смисъл. Но също мисля, че когато разказваме за Шон това е ненужно, и че имаме късмет, че можем да видим промяната в него, да видим различна страна на Шон и да се надяваме той да продължи да се променя към добро. Със сигурност мисля, че той може да продължи да се развива. Нещото, което ме забавлява и интригува е да си представя Шон президент на „Св. Бонавентура“ и каква би била болницата под негово ръководство.