В епизод 238 на турския сериал „Наследство“ Икбал прави така, че Сехер да загуби равновесие и да падне по стълбите. Сехер е закарана в безсъзнание в болницата. Състоянието ѝ е критично.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 239 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 8 март 2024 по NOVA
Яман откарва Сехер в безсъзнание в болницата. Икбал също отива там и е много притеснен, че Сехер ще се събуди и ще си спомни, че тя я е бутнала по стълбите.
Сехер се събужда и за голямо облекчение на Икбал не си спомня как е паднала по стълбите.
Лекарят казва на Яман, че Сехер ще се оправи, но трябва да си почине известно време.
Яман моли Недим да потърси физиотерапевт. За голямо съжаление на Икбал, Сехер е изписан от болницата. Икбал не може да намери обицата си и е притеснена, че Зия може да е видял как тя бута Сехер.
Леля Султан въвежда нов ред в къщата.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Фърат не може да спи през нощта. Той е потиснат заради неприязънта, която Неслихан изпитва към него.
В болницата Яман разговарят с лекаря за Сехер.
-Г-жа Сехер все още не се е събудила - съобщава лекарят. -Жизнените ѝ функции са нормализирани. В момента няма опасност за живота ѝ.
-Искате да кажете, че тя ще се оправи? - пита Яман.
-Няма счупвания. Възможно е обаче да има някои усложнения в долната част на гърба ѝ вследствие на падането, може да има проблем с краката. На сутринта ще мога да ви кажа нещо по-конкретно.
-Тя си е ударила главата - Икбал взема думата. -Възможно ли е да има трайни увреждания? Загуба на паметта или нещо подобно?
-Както казах, трябва да изчакаме до сутринта, но общото ѝ състояние е добро. Можете да бъдете спокойни! – казва докторът и си тръгва.
-Уф, нищо точно не може да каже! - отвръща Икбал и ядосан сяда на един стол. Тя се страхува, че Сехер може да знае, че някой я е бутнал по стълбите, дори може да каже кой го е направил.
-Икбал, защо си толкова напрегната? - пита Яман, озадачен от нервната ѝ реакция. В края на краищата лекарят не им е съобщил лоша новина.
-Как да не съм, скъпи Яман? Много ми е тежко. Първо това, което направи Зухал, после болестта на Юсуф. Откакто се оженихте, не сте имали нито един спокоен ден. Ами ако сега нещо се случи със Сехер? Ами ако не може да ходи?!
-Ще се оправи, вярвам в това - казва убеден Яман. – И това ще преживеем. - Яман насочва погледа си към Дженгер. -Върви си вкъщи. Не казвай нищо на Юсуф.
Икбал се отправя към тоалетната.
-Ами ако си спомни нещо, когато се събуди? - прошепва паникьосана Икбал на себе си. - Ами ако каже, че съм я бутнал? Ако каже това, с мен ще е свършено.
Действието прескача в следващия ден. Леля Султан въвежда нов ред в къщата. Той изготвя списък, в който строго определя правилата в къщата, а също така кой какво ще върши. Младежите трябва да се събуждат в седем и половин сутринта, Али пазарува, Фърат и Ибрахим мият, чистят и перат.
-Всичко трябва да блести! - казва леля Султан. - Слагате масата, без да изпускате нищо на земята. Ако някой се опита да се измъкне от задачите си, ще срещне с истинската леля Султан!
-А, аз мислех, че мама е жестока? Ех, майко моя, виждаш ли как постъпват с твоя син! – казва Ибо, след като Султан излиза от стаята.
Яман и Икбал отново разговарят с доктора.
-Поздравления, пациентката дойде в съзнание - съобщава лекарят. -Падането е причинило усложнения в лумбалната област и коленните връзки. Г-жа Сехер, трябва да си почива през следващата седмица. Ако не е необходимо, не трябва да ходи. С подходящи грижи и лечение тя скоро ще се възстанови. Ако искате, можете да се видите с пациентката, но поотделно.
Яман влиза в стаята.
-Как си, добре ли си? – пита Яман като взема ръката на Сехер в своята. -Ти ми каза, че ще се върнеш след 5 минути, а минаха 8 часа и 16 минути. - казва Яман като поглежда часовника си. -Изплаши се, нали? Аз също се изплаших, че може нещо да се случи с теб, но всичко мина. Сега можеш да се отпуснеш. Виждаш ли, аз съм до теб! А, ти си до мен! А, след всичко, което се случи, трябва да си извлечем поука. Например, че вече не трябва да те оставям сама. Как стана това? Как падна?
-Аз излязох с Юсуф от стаята, отведох го в неговата стая, а след това стигнах до стълбите и нищо след това не си спомням… Мисля, че защото бях развълнувана и бързах…
-А, защо бързаше?
-Аз…
-Аз толкова дълго те чаках, а и преди да те познавам, аз също те чаках, затова мога още да почакам.
-Юсуф, знае ли, че съм паднала?
-Не, той знае, че сме излезли, за да се разходим.
-Това е добре!
В този момент нахлува Икбал, неспособна да понесе повече несигурността и прегръща Сехер, като казва, че много я е изплашила снощи, когато я е видяла да лежи долу на пода.
Икбал чувства голямо облекчение, когато разбира, че Сехер не помни нищо, но в същото време е много ядосана, че всъщност нищо сериозно не ѝ се е случило.
Яман пита лекарят дали може да проведат по-нататъшното лечение на Сехер у дома. Лекарят му казва, че може и той ще му напише какви лекарства и какво трябва да прави г-жа Сехер, за да се възстанови.
Яман се обажда на Недим и го моли да потърси добър физиотерапевт за Сехер.
Яман пита Сехер, дали иска нещо.
-Нали си до мен! Това ми стига!
Зухал в килията трябва да прислужва на Мелехат. Всички затворнички ѝ се присмиват.
Икбал е в имението. Докато се гримира, тя забелязва, че едната от обеците ѝ липсва. Тя проверява внимателно стълбището и коридора, но не я намира. Изведнъж си спомня обвинителния поглед, който Зия ѝ хвърля, когато предишната вечер слизаше по стълбите, където Сехер лежеше в безсъзнание.
Възможно ли е Зия да е намерил обицата на Икбал и да е предположил, че тя е отговорна за инцидента със Сехер?
Сехер се връща в имението. Зия притеснен я посреща, като я прегръща и пита, дали е добре, като в същото време хвърля укорителен поглед към Икбал. Сехер го уверява, че е добре.
Яман занася на ръце Сехер в спалнята им и я слага на леглото, а след това нежно целува. Юсуф се втурва притеснен в стаята.
-Лельо, ти какво, падна ли си? – пита той и прегръща Сехер.
-Миличък, ти не спеше ли?
-Да, но чух гласовете ви и се събудих.
-Внимателно, юначе, да не причиниш болка на леля си – казва Яман.
-Боли ли те? – пита Юсуф.
-Болеше ме, но след като те видях, всичко ми мина!
-Не се притеснявай, юначе, аз ще направя всичко, за да може леля ти по-бързо да се оправи, а сега трябва да си почине!
-Добре, но отново ще дойда! – казва Юсуф и тичешком излиза от стаята.
Сехер тръгва да си свали обувките, но Яман ѝ казва, да не се напряга и ѝ ги сваля.
Икбал иска до говори със Зия, но той я избягва и продължава да я гледа със зловещи очи.
Надзирателката води Зухал в стаята за свиждания, където я чака адвокат, нает от Икбал.
-Къде е сестра ми? - пита Зухал, сядайки на масата. - Тя не благоволява да дойде лично, а праща адвоката си? Предайте ѝ, че търпението ми се изчерпа. Ако не ме изведе оттук незабавно, ще срина имението ѝ върху главата ѝ, разбираш ли?
-Мога да ви уверя, че този въпрос ще приключи скоро - отговаря адвокатът. - Ще си възвърнете свободата на следващото изслушване. Стигнахме до информацията, с която разполагат адвокатите на г-н Яман. Ще бъдете освободен, само ви моля да проявите търпение.
-Кажете на сестра ми да ми изпрати незабавно петстотин хиляди лири. Тези пари са ми необходими, за да оцелея тук. Ако не го направи, тя знае много добре какво ще ѝ се случи. Кажи ѝ го. Дума по дума, точно както го казах!
-Г-жа Икбал вече ви е изпратила голяма сума пари! - заявява адвокатът. - Уведомил съм администрацията на затвора. Можете да използвате парите още сега.
-Добре. Нека тя изпрати останалата част възможно най-скоро.
-Ще предам на сестра ви. Ще се видим по-късно.
Мъжът напуска стаята за посещения.
-Трябва да се страхуваш от мен, Мелехат! - Зухал си казва, усещайки властта, която идва от това да имаш пари. - Да ще се страхуваш от мен. Скоро ще те сваля от трона. Много скоро ще разберете коя е Зухал!
Действието се връща в имението. Яман вижда как Сехер притеснена гледа раните си по главата в едно малко огледало.
-Какво гледаш, боли те? – пита той.
-Не, но ще ми остане белег .
Яман сяда до нея и я прегръща.
-И какво като остане? – пита той.
-Ще се вижда или няма?! – чуди се Сехер.
-Нима ти не ме прие с моите белези и драскотини? Ако остане белег, то в моите очи още по-хубава ще станеш! Защото ще си спомням, как снощи ми липсваше! Всеки ден ще целувам този белег!
-Ти такива хубави неща ми каза… За миг поисках този белег да остане.
