В епизод 222 на турския сериал „Наследство“ Всички скърбят безутешно за загубата на Кираз. Дали болка от загубата на Кираз ще сближи Яман и Сехер? Селим също иска да изкаже съболезнованията си. Какво ще му каже Фърат? Какво ще предложи Зухал на затворничката, която я тормози?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 223 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 14февруари 2024 по NOVA
Какво ще си кажат Яман и Сехер?
Дали Сехер е бъде готов отново да му се довери?
Междувременно Али страда за изгубената си любов.
Какъв план крои Зухал срещу сестра си?
Яман придружава Сехер на погребението на Кираз и не може да си представи как би оцелял в такава ситуация, ако беше на мястото на Али.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Сехер и Яман се прибират в имението. Адалет им предлага да им сложи да вечерят. Двамата отговарят, че не са гладни. Сехер казва на Яман, че не я държат краката и ще отиде да си ляга.
-Добре! – отговаря Яман и двамата се качват по стълбите, които водят към втория етаж.
Сехер изостава на последното стъпало и си спомня, част от разговора ѝ с Яман на терасата от сутринта.
„-Бях смазан от жената, на която имах най-голямо доверие на този свят. Мама! Вътре в мен е раната от предателството на майка ми! Когато ни остави, заради друг мъж, татко на колене я молеше, да не ни оставя… Той ѝ се извини, може би хиляди пъти, а когато си тръгваше, аз се опитах да я спра, но тя и мен отблъсна, просто мина покрай мен. И излизайки ми каза: „Не бъди като баща си!“. И ето тази забележка стана моят кошмар. Аз бях дете и си помислих, че ако удържа на думата си, то тя ще се върне, но не се върна. А, аз да не бъда като баща си, никога пред никой не съм се извинявал! Никога, не съм имал доверие на нито едно жена, докато не се появи ти! В момента, в който се запознах с теб, ти напълно промени представата ми за света…. След това, когато видях онова в онази папка си помислих, че е заради това, че не удържах на думата на майка ми. Но ти, трябва да знаеш, моята ярост към тебе беше, защото ти имах доверие. Аз един път се извиних в живота си, пред онзи човек, заради теб… Но, сега се ИЗВИНЯВАМ пред теб! Ще можеш ли да ми простиш? Заради нас двамата?!“
Яман се обръща... Сехер сяда на последното стъпало, а Яман сяда до нея и притеснен я пита, дали е добре.
-Не искам в моя живот да има мигове, в които съм съжалявала за нещо. Сутрешният ни разговор остана недовършен! Аз ти казах, но… ти трябва да знаеш защо! Ти, не ме разбирай погрешно, че не съм те разбрала и не си мисли, че не съм видяла в очите ти, че си бил искрен с мен. Аз всичко видях, твоето извинение стигна до сърцето ми! Но… аз израснах под стъклен похлупак! Животът ми не беше груб и безжалостен, а майка ти всички е сломила, баща ми никога не ми е повишавал тон… Аз не знаех, какво е да ти нямат доверие, да те изоставят… Светът, от който аз дойдох не прилича на твоя! Но сега те разбирам и искам да ти простя, искам всичко да бъде като преди. Тези две неща искам повече от всичко… Но, аз се страхувам, че отново ще бъда наранена от теб! Страхувам се, че отново ще ти се доверя и отново ще бъда наранена! Аз не съм като теб, ако получа още един удар, аз няма да издържа това! Ако отново преживея нещо подобно, аз просто ще умра, затова не знам, как отново да ти имам доверие! Как отново да те спася, но, не знам как! – казва плачейки Сехер.
-Но, аз знам… Аз никъде няма до отида! Аз не бързам… До момента, когато ти отново започнеш да ми имаш доверие! До самия край ще те чакам… Колко и дълго да е това! Аз знам, че ще те чакам! Аз винаги ще се боря, за да заслужа доверието ти!
Сехер става и тръгва да влезе в старата си стая, но се обръща и благодари на Яман, че ѝ се е извинил, защото тя знае колко трудно е било за него да го направи, но Яман също така трябва да знае, че това е било много важно за нея.
Яман казва на Сехер, че тази нощ няма да спи и ако тя не се чувства добре, той ще бъде зад тази врата.
Яман влиза в спалнята и си мисли: -Не само тази нощ, а до края на дните си, ще те чакам!
Междувременно Али страда за изгубената си любов, за Кираз.
Сутринта Юсуф отива при леля си и я моли да не страда, защото чичо му е разказал всичко, че Кираз е заминала при майка му и там ще бъде много щастлива.
-Чичо каза, че трябва да казваме на любимите си хора, че ги обичаме и трябва да прекараме по-дълго време с тях…
-Чичо ти, правилно ти е казал!
-Лельо, сега ще дойдеш ли с мен, за да закусим с чичо заедно, като преди в кабинета му! Ще дойдеш ли?
-Как може да не дойда, миличък!
Фърат влиза в стаята на Али и го пита, дали е готов.
-Какво ще стане сега, Фърат? Какво ще оставя, Кираз в студената земя и ще се върна тук ли? Да я оставя там и да продължа да живея ли? Как човек може да е готов за това? Тя умря в ръцете ми, Фърат! Аз почувствах, как живота ѝ напусна тялото ѝ! Аз не можах да я защитя!
Сехер дърпана за ръката от Юсуф влизат в кабинета на Яман.
-Юсуф искаше, а аз не исках да го обидя, но мисля, че се получи добре!
-Хайде, лельо, сядай на масата! Лельо, спомняш ли си, когато бяхме у Кираз тя беше приготвила мене-мен, но с чушки. Батко Али ги отделяше отделно, защото той не обича чушки. Той тогава каза: „Ех, Кираз, отново с чушки си го направила?!“… Батко Али още обича кака Кираз?
-Да, той още я обича, а ти как го разбра? – пита Сехер.
-Защото, когато отдели чушките, той тайно ги изяде! Аз също си лягам, дори и да не искам, когато ти ми кажеш, защото това е любовта! Ние правим, това което не искаме, заради любимите си хора.
-Да, така е юначе! Човек, когато обича, може да направи, това което си е мислил, че не може да направи в живота – отвръща Яман.
Яман и Сехер излизат от къщата, за да отидат на погребението на Кираз. Зия и Икбал ги пресрещат в двора. Зия ги моли цветята, които е набрал да оставят на гроба и ѝ и да се помолят от негово име… Неслихан също тръгва с тях.
-Икбал, забеляза ли? Сехер и Яман май са се сдобрили! -казва усмихвайки се Зия.
Действието се пренася в затвора. Мелиха нарежда на брат си по телефона, да отвлекат Икбал, когато тя си тръгне от затвора и затворят в някой склад.
-Е, какво, ще стане ли? Твоите хора ще го направят ли? – пита Зухал и е много доволна, когато Мелиха потвърждава, че ще го направят.
Действието прескача. След погребението на Кираз всички се връщат в къщата на комисаря. Али виждайки обувките на Кираз пред вратата си спомня, как един път Кираз в бързината излиза с една обувка и един пантоф. -Хей, Пепеляшке, забрави си обувката! – провиква се той след нея. Кираз му обяснява, че в бързината е забравила да я обуе…
Али влиза в двора и отваря ръката си, а в нея все още държи годежния пръстен на Кираз.
Действието се пренася в затвора, където идва Икбал на свиждане на сестра си. Тя ѝ казва, че на последната среща я е обвинила, че тя не ѝ е сестра и е нейният план Б и с тези си думи много я е обидила, защо всичко, което прави го прави за тях. Икбал добавя, че е много разстроена и се чувства сама в имението.
-Ох, миличката ми сестричка, как страда, когато пие любимото си кафе, а когато заспива на меката си възглавница със сигурност, не се събужда! Ти ми казваш, че се разстройваш за мен, когато си живееш спокойно в имението, а аз съм принудена да живея с някакви селянки! Ти, какво, подиграваш ли се с мен? Заедно планирахме всичко, но аз съм в затвора, а ти на свобода, в именито, що за справедливост е това?!
-Аз бях принудена да го направя! Ти сама го знаеш, иначе и стотинка нямаше да имаме!
Камерата ни показва Мелиха, която също има свиждане и поглежда от време на време към Икбал, която обещава на Зухал, че прави всичко възможно, за да я измъкне от тук.
-Како, ти не се обвинявай и извинявай, че ти наговорих всичко това. Аз знам, че ще ме измъкнеш от тук! – казва Зухал, а Мелиха от отсрещната маса ѝ прави знак с глава. Зухал хваща сестра си за ръката и продължава. -Чувствам, че след днешният ден, всичко ще бъде много по-добре!
-Разбира се миличка, всичко ще бъде прекрасно! – уверява я Икбал.
Действието се връща в къщата на Али. Яман, татко Ариф и Фърат са седнали в градината, а Фърат им казва, че най-ужасното е, че комисар Али дълго време е криел любовта си към Кираз. Яман казва, че човек трябва да признае любовта си, докато не е станало твърде късно и не е загубил всичко!
Яман гледа към Сехер, а Фърат към Неслихан и се съгласява с него. -Хората си мислят, че имат пред себе си много време, но само за един миг може да загубят всичко! Как вървят нещата между вас със Сехер, успяхте ли да решите проблемите? – пита Фърат
-Аз съм ѝ нанесъл много по-дълбоки рани, отколкото си мислех! Аз се опитвам, но…
