Лица Актьори

Интервю с Хю Данси (Hugh Dancy)

Добави коментар

Интервю с Хю Данси (Hugh Dancy) за ролята му на Уил Греъм във филма Ханибал (Hannibal).

Интервю с Хю Данси (Hugh Dancy) за ролята му на Уил Греъм във филма Ханибал (Hannibal).

Какво мислите за методите за визуализация на престъпленията, които използва Уил Греъм?

ХД:
Това е чудесен начин да разберем кой е той и да научим повече за тежестта, с която се е нагърбил. Докато сериалът напредва, за него става все по-трудно да прави това, което прави. Напрежението между него и шефа на специалния отряд на ФБР Джак Крофърд расте, особено след като Ханибал прокарва идеята, че Джак използва Уил и го излага на риск. Това, което се случва е, че Уил навлиза все по-дълбоко в тези ужасни истории, а цената, която трябва да плаща непрекъснато расте.
 
Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас в образа на Уил?

ХД:
Преди всичко, Уил претърпява много екстремни промени. Той е отведен на наистина ужасни места, донякъде заради Ханибал, донякъде заради обстоятелствата. А тези промени се пресъздават много трудно, защото искат време за пренастройване, а такова време няма, защото снимаме много интензивно, както винаги. Налага ми се да правя големи скокове и да се надявам, че инстинктите ми няма да ме подведат. Другият проблем е фактът, че Уил  живее много изолиран живот, не е никак лесен като характер и определено не е най-приятният индивид, който бихте искали да познавате. Това наложи да потърся начин да смекча тези му качества. Не бихме искали зрителите да си кажат: „Този тип е най-депресираното и тъжно нещо на света, което сме виждали!”. Така че се опитах да изкарам малко цвят от него. Това беше добро предизвикателство и едно от нещата, които истински ме радват в работата ми.

Уил изглежда седи на самия ръб. Би ли могъл самият той да стане убиец в някакъв момент?

ХД:
Да. Идеята е, че Ханибал и Уил са по-скоро двете страни на една и съща монета. Когато Ханибал среща Уил, нещо в него разпалва моментално интереса му. Той вижда някой, който би могъл да му бъде приятел. Уил се бори срещу една част от себе си, тази част, която определено го плаши. Той е притеснен от факта, какво би могло да се случи с него, след като има толкова лесен достъп до съзнанията на най-големите злодеи. Ханибал вижда това и си казва: „Чудесно, точно като мен!”. Докато сериалът тече, Ханибал започва да манипулира ситуацията така, че Уил все по-неумолимо се приближава до ръба.

Ще започне ли Уил да става подозрителен в някакъв момент?

ХД:
Да, по някое време Уил започва да подозира, че нещо не е наред. Той е най-добрият в това, което прави, но Ханибал също! Ханибал е на съвсем различно ниво от всички останали, с които Уил някога си е имал работа. При Уил не става дума само за интуиция, той е до голяма степен и следовател, но пък Ханибал прикрива следите си впечатляващо успешно.
И като капак, Ханибал влиза в главата на Уил и безкомпромисно накланя везните в своя полза. Фактът, че променя събитията така, както на него му харесва, в един моемнт ще доведе до въпроса дали Уил ще успее да запази разсъдъка си въобще...
 
Случи ли се да останете шокиран или изненадан от сценария?

ХД:
Не мисля, че нещата, които практикува Ханибал като убиване, изяждане или разфасоване на хора, могат да шокират вече някого. Всички знаем, че това е изцяло в неговите възможности. Това, което смятам, че ще изненада зрителите е по-скоро новата светлина, в която е представен Ханибал, връзката му с Уил в частност и факта, че тук той е свободен човек. Сега, той носи маската си. Когато го видяхме в „Мълчанието на агнетата” вече не му се налагаше да носи маска - звярът беше пуснат. Но сега, той е най-изтънченият и чаровен мъж, когото някога сте виждали. Той е забавен и харизматичен. Вижда се начина, по който сценаристът Браян Фулър си играе с връзката между двамата и гледа как Ханибал импровизира и си проправя път, докато нещата стават все по-сложни, а броят на труповете расте! Наистина е интересно и смятам, че хората ще го харесат, защото това не е задължително онзи Ханибал, когото познаваме отпреди.

Имате ли любима сцена?

ХД:
Има много запомнящи се сцени, предимно от местопрестъпленята. Сериалът изобилства от много величествени, пълни с артистично въображение криминални сцени, но тези, на които аз най-много се наслаждавам, са тези в кабинета на Ханибал, където двамата с Уил просто сядат на онези два стола. Това не е най-вълнуващият отговор, който предполагам очаквахте, но за мен е сърцевината на сериала, неговата същност!


Бихте ли описали химията, която има между Уил и Ханибал?

ХД:
Начинът, по който двата образа си взаимодействат е толкова интригуващ, защото двамата герои наистина се наслаждават един на друг. Извън криминалните предизвикателства и детективската работа имам предвид. Уил и Ханибал се бутат взаимно напред и аз лично намирам това за глътката свеж въздух, защото ако тези техни взаимоотношения липсваха, сериалът щеше да е прекалено тежък. Мисля, че Ханибал поглежда Уил и си казва: „О, аз познавам този тип. Той има нужда от помощта ми за да открие истинската си същност.”. Но версията на Ханибал за истинска същност е доста ужасяваща,     така че той окуражава Уил да отиде съвсем до ръба на скалата и да скочи от нея. А за Уил този скок би бил равен на самоубийство...

Как се подготвихте за ролята?

ХД:
Започнах с „Червеният дракон”, където Уил е описан възможно най-подробно от Томас Харис. Прочетох и някои от книгите на хора, с които е говорил, профайлъри и други, от които е събирал информация, като медиуми и ясновидци. Не мисля, че Уил е ясновидец, но се намира на тази плоскост, така да се каже. Интересно ми беше да разбера какво точно се случва, когато благодарение на изключителната си интуиция, някои хора са в състояние да преживяват неща, които повечето хора не могат. Какво е чувството? Какво точно се случва? Дали зъбните колела не се завъртат в пъти по-бързо в някаква част от мозъка им, за чието съществуване и те самите не подозират.

Бихте ли ни казали повече за вътрешната борба на Уил?

ХД:
Въпросът тук е каква част от това насилие, до което има толкова бърз и лесен достъп е присъщо и за него. Защото той може да се поставя на мястото на тези убийци и изцяло да възприема гледната им точка, като същевременно се опитва да не ги осъжда за стореното. Все още чувството му за добро и лошо е добре запазено, но някак успява, колкото и странно да звучи, да загърби трезвата си преценка, когато влиза в съзнанията на престъпниците. Най-плашещият въпрос е коя част в него е по-истинска? Тази, която прави разлика между добро и лошо или тази, за която тази разлика е без значение. Това е въпросът, на който търсим отговор в първия сезон на сериала. Също и слабостта, която Ханибал съзира в Уил и на чиято основа изгражда манипулаторската си тактика. Въпросът не е в това, че Ханибал иска да превърне Уил в нещо, което той не е. Неговото желание е да го доближи максимално до това, което наистина чувства, до това, с което Ханибал може да се свърже. Ханибал иска приятел.

Вашият герой ли е главният герой в сериала?  

ХД:
Цялата история се развива чрез Уил. Той е човекът, на когото се случват нещата. Всички вече познават Ханибал и имат изградено мнение за него, затова не е нужна много работа за да бъде представен пред аудиторията. Всъщност, при него дори е по-интересно да бъде задържан и само от време на време да загатва за себе си. Достатъчно е да го видите с нож и вилица в ръка. Докато при Уил ще имате нужда от повече време за да разберете кой е той. Според мен Уил е проводникът на историята.

Кое е това нещо в Ханибал, което му позволява да се скрие от интуицията на Уил?

ХД:
Най-големият комуфлаж според мен е фактът, че Уил ужасно много харесва Ханибал. Той е заслепен от връзката си с него. Ханибал от друг страна е свръх интелигентен мъж и би трябвало да му отдадем заслуженото и да признаем, че просто е по-добър от всички останали.

Каква част от сериала е базирана на романа „Червеният дракон”?

ХД:
Историята е взета от „Червеният дракон”, но всъщност я предшества. В този смисъл, точно тази история не е разказвана досега. Ще стигнем до „Червеният дракон”, надявам се, ако продължим напред, ще стигнем до събитията описани в романа. Не претендираме за оригиналност, защото сме се придържали към Томас Харис и образите, които е създал. Не само образите, които е създал, а и целия жанр, който е създал.

На какво според вас се дължи успехът именно на серийния убиец на Томас Харис?
 
ХД:
Вълнуваща е идеята за някой, който може да действа без капка съвест и същевременно да е по-интелигентен, по-образован и по-умен от всички, а действията му да са продиктувани не просто от садистични наклонности, а от висша цел. Това е една изцяло измислена история, защото в действителния живот серийните убийци просто са умопомрачени, луди хора. А и от перото на Томас Харис тези серийни убийци са направо забавни, те имат цел и знаят как да я постигнат.

Как балансира сериалът между процедурните елементи и играта на котка и мишка между Ханибал и Уил?

ХД:
Поведенческият отдел към ФБР, от който е част Уил Греъм, се занимава с изучаване на характера и поведението на убийците. Така че случаите идват един след друг в хода на сериала. Междувременно, Уил посещава Ханибал и се консултира с него за случаите, по които работи. Това се случва по време на техните сесии. Има и отделни случаи, в които Ханибал се ангажира по-дълбоко, също както и индивидуални случаи, които се фокусират изцяло върху менталните проблеми на Уил.

Снимки:© 2013 Chiswick Productions LLC. All rights reserved.

 

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Хю Данси , Ханибал

Започва сезон 3 на хитовия сериал „Ханибал“ по БНТ 1

Започва сезон 2 на хитовия сериал „Ханибал“ по БНТ 1

Сериалът „Ханибал“ започва по БНТ 1

Уил и Ханибал са двете страни на една и съща монета - интервю с Хю Данси

"Ханибал" е страшен, но пълен с изненади - интервю с Мадс Микелсен