Силвия е една от многото българки, които работят като чистачки в чужбина. Родена е в Пловдив преди двадесет и осем години. Имала е щастливо детство и никога не си е и помисляла, че един ден ще чисти къщи в Испания. Преди малко повече от две години заминава с приятеля си Станислав за Мадрид и влиза в най-голямата българска армия - на чистачките. Получава малко повече от хиляда евро на месец и живее в работнически квартал – прекрасни палми и зеленина пред кооперации, за които живеещите в работническите квартали в България само могат да мечтаят.
Седмичният ѝ график е запълнен до минути - става рано, прибира се късно вечер, а през целия ден е ангажирана с поддържането на няколко къщи. Чисти, глади, мие чинии... Но не готви: „Само това не правя – не готвя и не простирам дрехи!” Работата ѝ не е много лека, а моментите, в които няма много работа не са много. Според нея къщите в Мадрид са много по-мръсни от тези в България, а испанките имат страшно много дрехи. Глади бельо само на един-единствен клиент: „Той е адски богат и държи на тези неща. Там се глади всичко – чорапи, бельо... Само дето още вестника не съм му изгладила, но не ходя сутринта може би и затова не го гладя!”
Испанците предпочитат да наемат българки или рускини да почистват къщите им. Клиентите на Силвия са от различни класи, но ѝ плащат еднакво – по десет евро на час, докато за същата работа испанките получават по дванадесет. Най-бедният ѝ клиент живее в квартала, в който живеят двамата с приятеля й, но Силвия не знае какво точно работи. Тя почти не познава хората, чиито къщи поддържа – разполага с ключове от тях и не ѝ се налага да се среща със собствениците им. Най-богатият ѝ клиент е собственик на много фирми, а за всичко в огромния му апартамент с ленени тапети в центъра на Мадрид се грижи икономка: „Той иска да седне на ленената покривка, да му се сложи ленената салфетка, приборите, да му се сервира първи, второ, трето...” Не може да се оплаче от отношението на испанците към нея и не ѝ правят забележки, че не се справя добре: „До този момент с нищо не са показали, че аз съм чужденка, че съм на по-ниско ниво от тях. Напротив имам къщи, в които ме оставят както аз реша, така да го правя!”
За двете години, прекарани в чистене на испанските къщи Силвия не е спестила много, а животът в Испания ѝ харесва повече от алтернативата да се върне в България: „Живея съвсем нормално. Живея така, както аз искам - да се чувствам добре!” Стандартът в Испания позволява на една чистачка да си позволи един ден от седмицата да отдели само за себе си - да стане малко по-късно, да си почине, да отиде на фризьор...
Родителите на Силвия живеят в Пловдив и не са виждали дъщеря си от деня на заминаването й. Докато Силвия е в Испания се ражда и племенницата й, която не познава леля си, защото никога не я е виждала. Въпреки, че са разделени от години, родителите не ѝ се сърдят, дори биха поощрили и сина си да замине.
„Ако мога и аз ще отида при нея!” – казва майка й, - „Не съм чула някой да е отишъл в чужбина, да си е устроил живота по някакъв начин и да се завърне завинаги тук! Те идват, отиват си на море, виждат се с приятели и роднини и пак си заминават.” Силвия не е спирала да мисли за България: „Мъчно ми е за всичко! За въздуха ми е мъчно, за улиците ми е мъчно, за хората... За всичко!... Рева за моите близки, за приятелите ми. Не рева за политиците – никой не реве за тях!”
Децата на Силвия ще станат едни прекрасни испанчета: „На този етап в близките стотина години виждам, че и внуците ми може би ще са испанци! И правнуците!... Ако може всичките да избягате от България, махайте се!... Да, навсякъде е кофти – има и хубави, и лоши страни, плюсове и минуси. България е само минус!”
„Емигранти”, събота, 2 май 2009 година, 18:00 часа, Нова телевизия
