„Емигранти”: „Разберете - тя се мъчи там!” – казва Мартин Карбовски на семейството на българска емигрантка в Гърция, , понеделник, 8 март 2010 година, 21:00 часа
Едно от неразбираемите неща на територията, на която живеем, неразбираемо за другите хора и нации, е децата ни, образно казано, да се кърмят цял живот. Всеки родител у нас иска да осигури на детето си къща, образование, работа, ако може да му осигури и жена, и потомство... На Запад всеки след 16 години знае, че ако загуби работата си, утре няма да може да си плати наема. У нас всеки след 16 години знае, че винаги може да се наспи и наяде в мазето на майка си и баща си, където са компотите. В това отношение българите стигат до извращения. Липсата на прогрес според тези обичаи е очевидна. Ние сме неудачници по света и у нас. И има причина за това.
Дора е на 63 години от Велико Търново. Преди десет години заминава за Атина с туристическа виза и остава там нелегално повече от две години. Дора е една от хилядите българки чистачки в Гърция: „Доста много изстрадах през тези десет години!... Моите родители, Бог да ги прости, ако знаят, че съм тук, ще се преобърнат в гроба! А за теглата и мъките, за унижението, което понасяме – никога нямаше да ми позволят да дойда в тази страна и да работя тази черна работа!” В тежките моменти Дора се чувства като самотен войн и се пита защо все още е там. Отговорът е – заради децата! В продължение на всичките тези години Дора работи на две места и изпраща пари на дъщеря си, която учи в Австрия, на сина си и на съпруга си. И се чувства длъжна да го прави: „След като не работят и няма работа за тях, как няма да помогнеш!”
Сега на Дора ѝ е трудно да плаща дори собствените си разходи в Гърция – заради кризата, заради факта, че след счупване на ръката не може да работи така, както преди и най-вече заради един голям дълг! Дора изтегля 6 хиляди евро кредит от гръцка банка, за да плати сватбата на 34-годишната си дъщеря, която се омъжва за австриец и заминава да живее в Австрия. Сватбата става хубава и Дора е щастлива: „Направо стана приказка!... Нали знаете – ние българите обичаме да помагаме цял живот на децата си! Може би това е грешката!” За да изплати кредита Дора ще трябва да работи още... пет години! И тя знае, че никой няма да ѝ построи паметник за това: „Паметникът ми е в България – платила съм си там вечния гроб!... Моят живот вече отмина – не ми е жал за него!... Ако ми е писано да се върна в България, защото не съм в първа младост - вече съм в третата възраст и не знам какво ще ми отреди съдбата. Дали тук ще затворя очи или ще мога да се върна в България? За което ми е толкова мъчно...”
Семейството на Дора живее във Велико Търново. Синът ѝ Румен и снаха ѝ работят срещу минимално възнаграждение. Румен не е много убеден дали някой ден би направил същото за децата си. Съпругът ѝ Георги изпитва вина, че жена му е в Гърция сама: „Тя е там, ние сме тук!... Нямаше друг изход тогава!... Тя се стреми да ни спасява, ние се мъчим да се спасяваме някак си, но тя няма тази голямата финансова възможност, както най-напред примерно имаше!... Тя иска на всичките да даде по нещо от себе си, то за нея нищо не остава! И един ден няма да получи същото – сигурен съм!”
„Емигранти”, понеделник, 8 март 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия
