Франция отнема четири българчета от родителите им - „Емигранти”, понеделник, 1 март, 21:00 часа, Нова ТВ
Борис Танушев е философ с дипломи от Софийския университет и Сорбоната. Живее в Страсбург и дойде за снимките за „Емигранти” специално в Париж. С него се чувствахме като истински гаврошовци в столицата на любовта, защото си личеше, че няма къде да снимаме и че никой не ни обича. Свряхме се в едно тъжно емигрантско кафене. Но това е само опаковката на тази история - съдържанието е още по-тъжно!
По донос на бдителна френска гражданка френската държава отнема на българските родители Борис и Даниела четирите им деца и ги настанява в приемни семейства с патриотичната задача да ги направи по-добри хора и французи. Всичко това се случва не защото Борис пие или бие жена си, а просто защото да си българин на запад означава, че вече си заподозрян.
Борис и Даниела Танушеви живеят с четирите си деца под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Двамата се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани - ходят на училище, посещават платена занималня, участват във всички училищни мероприятия. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му. Един път седмично тя посещава курс по френски за емигранти, а през останалото време е сама и това я изнервя. Споделя чисто по женски с преподавателката си, че Борис работи много, че се чувства самотна, че страда за България.
Резултатът не закъснява - преподавателката ги „съобщава” на психиатърка, която дава заключение, че Даниела се чувства зле и причината за това е съпругът й. Без да се среща дори с Борис, тя изпраща в съда предложение да бъдат взети необходимите мерки. Даниела наистина е депресирана, но следва стриктно предписаното ѝ лечение, а Борис е вегетарианец, не пие и не пуши, не бие жена си – просто работи много. Нелепият разговор на съпругата му с французойката става причина за една безумна трагедия.
Детска медицинска сестра от кварталния медико-социален център ги привиква и им предлага Даниела да влезе в клиника за лечение, а децата да бъдат дадени в приемни семейства, за да може Борис спокойно да работи. Даниела отказва да влезе в болница, а Борис вече е променил графика си на работа и отделя повече време на семейството си. Въпреки това, без никакви проверки в дома им, френската държава завежда дело за експресно отнемане на децата. „Това си е цяла индустрия във Франция – няколкостотин хиляди души са заети в нея.” – обяснява Борис. – „Социални работници, приемни семейства – това е една система, но доколкото знам по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас – по-нормални, по-образовани, които по-няма да им създават проблеми. Взимат деца редовно! Имало е официална политика да взимат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура – отнемали са на малцинствените групи децата!... Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре – те бяха отлични ученици и с примерно поведение – много по-лесно им е да взимат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемите там, по крайните квартали! И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци - просто бяхме лесна мишена!”
Първият съдия, който гледа делото на Борис и Даниела не вярва на доклада на социалните работници и оставя децата при родителите им. Но той е преместен в друг съд и новата съдийка по делото отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Децата са разделени и настанени в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е настанена не при кого да е, а при френската преподавателка, подала сигнала срещу тях! На Борис и Даниела е разрешено да виждат децата си два пъти месечно, но им се забранява да им носят играчки и да говорят с тях на български. Децата им вече не говорят български, а най-малката спира изобщо да говори за десет месеца. По-големите разбират и свикват по-трудно, за малките е някак по-лесно... „Слава Богу, че могат да привикнат!” - казва Борис. – „Страшно ми е мъчно, че са свикнали с други хора, но е по-добре да свикнат, отколкото да страдат. Иначе те психически няма да издържат!”
Борис и Даниела не са загубили децата си завинаги, но ще им е изключително трудно да си ги върнат – Даниела не издържа на напрежението и в момента двамата са разделени, но и двамата отказват да изоставят децата си и да се върнат в България без тях: „Аз и жена ми сме заложници на френската държава!”
„Емигранти”, понеделник, 1 март 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия
Борис Танушев е философ с дипломи от Софийския университет и Сорбоната. Живее в Страсбург и дойде за снимките за „Емигранти” специално в Париж. С него се чувствахме като истински гаврошовци в столицата на любовта, защото си личеше, че няма къде да снимаме и че никой не ни обича. Свряхме се в едно тъжно емигрантско кафене. Но това е само опаковката на тази история - съдържанието е още по-тъжно!
По донос на бдителна френска гражданка френската държава отнема на българските родители Борис и Даниела четирите им деца и ги настанява в приемни семейства с патриотичната задача да ги направи по-добри хора и французи. Всичко това се случва не защото Борис пие или бие жена си, а просто защото да си българин на запад означава, че вече си заподозрян.Борис и Даниела Танушеви живеят с четирите си деца под наем в малък частен апартамент в Страсбург. Двамата се справят сравнително добре, децата им не са лишавани и не са изолирани - ходят на училище, посещават платена занималня, участват във всички училищни мероприятия. Борис по цял ден е на работа извън Страсбург и грижите за децата са изцяло поети от съпругата му. Един път седмично тя посещава курс по френски за емигранти, а през останалото време е сама и това я изнервя. Споделя чисто по женски с преподавателката си, че Борис работи много, че се чувства самотна, че страда за България.
Резултатът не закъснява - преподавателката ги „съобщава” на психиатърка, която дава заключение, че Даниела се чувства зле и причината за това е съпругът й. Без да се среща дори с Борис, тя изпраща в съда предложение да бъдат взети необходимите мерки. Даниела наистина е депресирана, но следва стриктно предписаното ѝ лечение, а Борис е вегетарианец, не пие и не пуши, не бие жена си – просто работи много. Нелепият разговор на съпругата му с французойката става причина за една безумна трагедия.
Детска медицинска сестра от кварталния медико-социален център ги привиква и им предлага Даниела да влезе в клиника за лечение, а децата да бъдат дадени в приемни семейства, за да може Борис спокойно да работи. Даниела отказва да влезе в болница, а Борис вече е променил графика си на работа и отделя повече време на семейството си. Въпреки това, без никакви проверки в дома им, френската държава завежда дело за експресно отнемане на децата. „Това си е цяла индустрия във Франция – няколкостотин хиляди души са заети в нея.” – обяснява Борис. – „Социални работници, приемни семейства – това е една система, но доколкото знам по крайните квартали ги няма. Гледат да са такива като нас – по-нормални, по-образовани, които по-няма да им създават проблеми. Взимат деца редовно! Имало е официална политика да взимат децата на емигранти, за да ги приобщават към френската нация и култура – отнемали са на малцинствените групи децата!... Именно защото сме нормални родители и децата са възпитани и отгледани добре – те бяха отлични ученици и с примерно поведение – много по-лесно им е да взимат такива деца, да си отчетат бройката и да си получат заплатата, отколкото проблемите там, по крайните квартали! И за това, че децата ни бяха добре отгледани и възпитани, и за това, че сме чужденци - просто бяхме лесна мишена!”
Първият съдия, който гледа делото на Борис и Даниела не вярва на доклада на социалните работници и оставя децата при родителите им. Но той е преместен в друг съд и новата съдийка по делото отнема Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин от родителите им. Децата са разделени и настанени в различни приемни семейства извън Страсбург. Най-голямата дъщеря е настанена не при кого да е, а при френската преподавателка, подала сигнала срещу тях! На Борис и Даниела е разрешено да виждат децата си два пъти месечно, но им се забранява да им носят играчки и да говорят с тях на български. Децата им вече не говорят български, а най-малката спира изобщо да говори за десет месеца. По-големите разбират и свикват по-трудно, за малките е някак по-лесно... „Слава Богу, че могат да привикнат!” - казва Борис. – „Страшно ми е мъчно, че са свикнали с други хора, но е по-добре да свикнат, отколкото да страдат. Иначе те психически няма да издържат!”
Борис и Даниела не са загубили децата си завинаги, но ще им е изключително трудно да си ги върнат – Даниела не издържа на напрежението и в момента двамата са разделени, но и двамата отказват да изоставят децата си и да се върнат в България без тях: „Аз и жена ми сме заложници на френската държава!”
„Емигранти”, понеделник, 1 март 2010 година, 21:00 часа, Нова телевизия
