В епизод 52 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зейнеп е ядосана на Мехди за това, че е пребил Бурхан и мисли, че е постъпил правилно. Султан решава да продаде къщата и магазина си.
НА КРАТКО какво се случи в 53 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 18 март 2022 по Diema Family:
Бурхан казва на Мехди, че Зайнеп е ходила да го види в болницата.
Мехди е много ядосан, че Зайнеп е ходила при Бурхан в болницата и се държи ужасно с нея.
Нух обвинява Мехди, че се отнесъл зле със Зайнеп.
Мюжган казва на брат си, че Зайнеп е работила до късно през нощта и я е видяла с Баръш.
Зайнеп получава първия си случай, по който ще работи с Баръш.
Мехди иска от Зайнеп да напусне адвокатската кантора на Баръш.
Вижте повече
„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.54 (Diema Family) какво ще се случи
Мехди заключва Зайнеп, за да ѝ попречи да отиде на работа. Зайнеп разбива вратата, след което отива при Мехди и казва, че иска да се разведе....
Бурхан казва на Мехди, че Зайнеп е ходила да го види в болницата.
Мехди се разхожда из квартала като се опитва да мине бързо покрай кафенето на Бурхан, но той вече е излязъл от болницата и се изправя срещу него като предизвиква и изнервя Мехди: -Здравей Мехди. Сега и на поздрави ли не отговаряш? Добре е, че съпругата ви не е като вас. Тя дойде в болницата, за да ми пожелае бързо възстановяване. Не ти ли каза?
Мехди се обръща и се хвърля към Бурхан с разширени от ярост очи. Хваща го за врата и му казва: -Ще те убия! Чуваш ли? Ще те убия!
-Мехди, аз ти казах истината Ти изпрати жена си, за да ме накара да не подавам жалба. Стана ми жал за момичето, затова ти простих.
Мехди е много ядосан, че Зайнеп е ходила при Бурхан в болницата и си изсипва целия гняв и ярост върху нея.
Мехди зарязва Бурхан и се втурва в къщи, където всички го чакат за вечеря.
-Мехди? Какво е станало? - пита загрижена Зейнеп.
-Ходи ли при Бурхан? - пита мъжът.
-Да, отидох, за да поговоря с него - отговоря момичето.
-Защо, Зейнеп? Защо го направи? – пита ядосан Мехди.
-Не искам да говоря с теб, когато си в такова състояние... – отговоря Зайнеп.
-Отговори ми, Зейнеп! – крещи Мехди.
-Защото се притеснявах. Изпрати го в болницата. Ако ме разбираш какво има предвид... – отговаря Зайнеп.
-Не си мисли! Отсега нататък, не мисли вместо мен! Как можеш да отидеш при моя враг и да го питаш! – ядосан и гневен Мехди крещи в лицето на момичето.
-Не съм го молил за нищо. Само се притеснявах за състоянието му – обяснява Зайнеп.
-Наясно ли си с положението, в което ме постави? – бесен е Мехди.
-Сега мен ли обвиняваш? - пита момичето. - Не удържа на думата си към мен, но аз си замълчах, за да не нарушавам спокойствието ни. Отдалечих се. Сега аз ли съм виновна, Мехди? Какво искаш? Очакваш ли от мен да искам разрешение всеки път, преди да взема решение?
-Ако е необходимо, да! – крещи Мехди.
-Прости ми, Мехди, но ти си ми съпруг, а не господар – отвръща Зйнеп.
-Слушай, не смей повече да ме въвличаш в подобни ситуации. Моля те, не смей! - продължава да крещи Мехди.
-Сега ще се успокоиш ли, Мехди? Да приключим темата и да седнем заедно на масата. Чакаме те от много време – казва Зайнеп.
-Искаш да ядеш ли?! - пита кипящ от ярост Мехди и преобръща масата.
Ужасена Кибрит прикрива очите си, защото не може да гледа, това което става.
-Отсега нататък, ако си моя съпруга, дръж се като такава! - казва Мехди иизлиза от къщата.
Сакине поглежда дъщеря си с укор, сякаш я обвинява за случилото се. Мюжган се усмихва под носа си.
-Защо ме гледаш така? - Зейнеп се обръща към майка си. – Съгласна си с с Мехди ли? – пита тя.
-Дъще, мъжът ти е прав. Абсолютно прав! Какво правеше до този гад? – казва Сакине.
-Какво искаш да кажеш, майко? Не съм направила нищо нередно.
-Поне трябваше да попиташ мъжа си за разрешение, преди да отидеш – укорява Сакине дъщеря си.
-Когато излиза от къщи, иска ли ми той разрешение? - отвръща Зейнеп.
-Получи се много лошо, дъще. Разгневи много съпруга си -казва Сакине.
-Разсърдих Мехди, нали? Защото не се държах така, както теб? Защото с подвита опашка не казах, че всичко, което прави Мехди, е правилно? Прости ми, но аз стоя здраво на краката си – обяснява Зейнеп и тръгва нагоре. Сакине тръгва след дъщеря си, а Зайнеп тъкмо излиза от стаята и е готов да си излезе.
-Къде отиваш? – пита Сакине.
-На работа, мамо. Утре имам много важна презентация. Работата ще ми помогне да не мисля – отговаря Зайнеп.
-Не можеш! Сега не можеш да отидеш никъде, без мъжът ти да знае! – казва Сакине.
-Майко, за Бога, какво говориш?! - ядосва се Зйнеп.
-Дъще, не може да разгневиш още повече Мехди! Какво означава да излезеш в този час? - опитва се Сакине да спре дъщеря си.
Зейнеп не обръща внимание на думите на майка си и напуска къщата.
Мюжган казва на брат си, че Зайнеп е работила до късно през нощта и я е видяла с Баръш.
На следващия ден Мехди се прибира у дома. На една пейка отвън пред къщата седи Мюжган.
-Какъв дом на свободата е нашия - казва иронично жената. - Идват и си отиват, когато си пожелаят. Джемиле се е влюби и се омъжи, без да те слуша. Когато се върна, ти не каза нито дума. След това се ожени за Зейнеп. Нейният годеник дойде на сватбата и ти отново не каза нито дума. Каза, че е твоя жена, и я хвана за ръка. Имате право на всичко в този живот. За всичко. Но когато аз се влюбих...
-Ти се влюби в сина на убиеца на баща ни! - напомня Мехди.
-Какво значение има това за мен? Какво значение има това за мен? Влюбих ли се в баща му? Не, аз се влюбих в сина. Влюбих се в Бурхан – казва Мюжган.
-Бавно губя търпение... – казва Мехди.
-Знаеш ли защо не тръгнах с Бурхан? Защото се страхувах от гнева ти? Не. Не си тръгнах, за да не се разстройваш – казва Мюжган.
-Како, ти ми причини най-голямата болка. Опитвам се да не мисля за това. Защо при този човек? – пита Мехди.
-Отидох да му кажа да ме остави на мира. Отново, за да те предпазя, да не се ядосваш. И отново обвиняваш мен, въпреки че аз съм най-малко виновна от всички – казва Мюжган.
-Аз само те защитавам - казва Мехди и влиза в къщата.
Мюжган го следва и казва: -Затвори ме в тази къща като в затвор! Всички си тръгвате, без да се обръщате назад! Джемиле си тръгва и си намира работа. Ясемин се записа в университета в Ескишехир. А Зейнеп... Зейнеп отиде на работа снощи и се върна сутринта. Този мъж я е доведе у дома, нейният шеф!
-Какво говориш? Кой беше той? – пита Мехди.
-Негово височество Мехди не знае нищо? Зейнеп не ти ли изпрати съобщение, за да те информира? Е, да, разбира се. В тази къща всеки е свободен, освен мен! Не ми е позволено дори да отида на пазар! Кажи ми, Мехди, аз ли съм единствената черна овца в тази къща? – пита Мюжган.
-Како, млъкни! - избухва мъжът.
-Како Мюжган, добре ли си? - пита Зейнеп, която току-що е слязла долу, но когато забелязва Мехди, я обзема тревога.
- Мехди, какво става?
-Къде беше снощи?
-В адвокатската кантора.
-Посред нощ?
-Да, работихме до късно. Г-н Барис и Серхан ме върнаха у дома, благодарна съм им. А ти къде беше тогава?
-Слушай ме, никой няма право да води жена ми вкъщи! Кой е твоят шеф, за да те води в дома ми! Защо не ми се обади? Ако не можеше да се свържеш с мен, обади се на Нух! - Мехди продължава. -Един от нас ще дойде да те вземе! Тази къща има своите правила Всички трябва да сме тук за вечеря. Ако някой не успее да дойде навреме, той трябва да съобщи за това, за да не се притесняват останалите.
-Имаш предвид вечерята, която превърна в отрова ли? - пита момичето.
-Разбра какво имах предвид – казва Мехди.
-Но изглежда, че не си разбрал какво искам да ти кажа. Трябва ли да искам разрешение, за да изляза на работа? – пита Зайнеп.
-Да! - възкликва Мехди право в лицето на жена си. - Ако се наложи, ще го направиш! Не си играй с нервите ми само защото ти имам доверие! Отсега нататък внимавай как се обличаш.
-Не смей да го правиш, Мехди. Знаеше каква съм , преди да се ожениш за мен. Знаеше какъв живот съм водила. Останах в тази къща, защото се влюбих в теб, а не защото ти се подчинявам. Не можеш да застанеш на пътя ми! – казва Зейнеп излиза и затваря вратата след себе си с трясък. Съпругът ѝ грабва един стол и го удря в масата.
Зайнеп получава първия си случай, по който ще работи с Бръш.
В адвокатската кантора Зейнеп завършва презентацията си.
-Поздравления. Сега вече официално сте назначен по случая - обявява Баръш. - Ще работим заедно по него.
-Много ви благодаря, наистина съм много щастлива - казва Зайнеп.
-Сега предстои трудната част - срещата е следващия месец. Ще трябва да отидем в България. Искам да работиш усилено. Ще успееш ли да го направиш?- пита Баръш.
-Ще работя усилено, бъдете сигурни – отговаря Зайнеп.
-Искам да те предупредя, че си добра в теорията. Бях наистина изненадан от информацията, която е на всяко ниво. Но изглежда, че в реалния живот не си толкова решителни, колкото в работата. Бих го нарекъл наивност или може би невинност. Гледах биографията ти, както и речта ти на студентския бал. Струва ми се, че трябва да разбираш по-добре философията на живота. Чудя се дали преживяното е променило по някакъв начин възгледите ти за живота? – пита Баръш
-Откъде знаеш за речта ми? - пита изненаданата Зайнеп.
-Нали ми изпратихте видеоклип. Приех те обратно, защото ми хареса. Много добре знам, че най-добрите адвокати са тези, които са израснали в свят, лишен от справедливост – обяснява Баръш.
-Не съм ти изпратила видеото – казва Зайнеп.
-Тогава кой го е направил? Няма значение, трябва да тръгвам – отвръща Баръш.
Мехди иска от Зайнеп да напусне адвокатската кантора на Баръш.
Вечерта Зейнеп излиза от сградата, в която се намира адвокатската кантора. Навън Мехди вече я чака. Той не казва нито дума, а само ѝ показва да се качи в колата.
-Мехди, можеш ли да караш по-бавно? - казва Зейнеп, когато вече са на път.
-Можеш ли да намалиш скоростта? - задава същия въпрос Мехди.
-За какво говориш? Какво се опитваш да кажеш сега? Не разбирам, кажи ми го направо – пита Зайнеп.
-Каква е тази работа? – пита Мехди.
-Какво имаш предвид? Нормална работа – отговоря Зайнеп.
-Чичо Хюсеин също е адвокат, но може да отидеш при него и да пиеш чай. Знам кога работи и кога има почивка – обяснява Мехди.
-Виж, г-н Баръш има офиси в три държави. – казва Зайнеп.
-Какво общо имаме ние с това? Възнамеряваш ли да продължиш да посвещаваш свободното си време на работа? - пита Мехди.
- Да, докато не реализирам мечтите си – отговоря Зайнеп.
-И ние трябва да се адаптираме към теб? Няма да отговаряш на телефона, нали? – започва да се ядосва Мехди.
-Мехди, моля те, карай по-бавно – прави забележка Зайнеп.
-Аз съм твой съпруг. Моля те, не забравяй за мен – казва Мехди.
-Защо се обиждаш? Това няма нищо общо с теб – отвръща Зайнеп.
-Напротив, това е свързано с мен, с нас. Това е свързано с нашето семейство – казва Мехди.
-Значи, не знам какво е да имаш семейство? Хубаво! - отвръъъща Зейнеп.
-Тази работа разрушава нашия ред. Да се върнем от този път, докато не е станало твърде късно – отговоря Мехди.
-Какво предлагаш? – пита Зайнеп.
-Не искам да работиш за тази компания – отговоря Мехди.
-Ти, чуваш ли изобщо какво говориш? Не съм спал по цели нощи, за да получа тази работа. Ти беше свидетел на това. Днес имах презентация и получих първия си случай. Вместо да ме поздравиш, ти ми казваш това – отвръща Зайнеп.
-Винаги те поздравявам. Но искам да кажа, че докато преследваш мечтите си, не забравяй за семейството си. Не искам да работиш на място, което не ме устройва. Това е всичко! – казва Мехди.
