В епизод 49 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп прави опит да си върне работата. Мехди губи приятел.
НА КРАТКО какво се случи в 50 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 15 март 2022 по Diema Family:
Емине е много наранена от предателството на Фарук, но е щастлива, че се е върнала у дома.
Зайнеп предлага на Мехди да се преместят, но Мюжган упреква брат си.
Зайнеп получава обаждане от компанията, от която я уволниха. Г-н Баръш иска да се срещне с нея.
Нух подарява на Джемиле шал и я кани отново на чай.
Вижте повече
„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.51 (Diema Family) какво ще се случи
Г-н Баръш дава възможност на Зайнеп да се върне на работа. Мюжган се среща с Бурхан. Мехди ги вижда и изпада в ярост. Пребива Бурхан като...
Емине се ядосва, че майка ѝ е махнала снимките и ѝ казва, че ако иска на тяхно място може да постави снимка на Бенал.
-Мамо, да мислим за Бенал, наша работа ли е? – пита Емине.
-Дъще, за спокойствието на Мехди и Зайнеп, единственото място, където може да живее е при нас – отговоря Султан.
-Мамо, да се грижим за спокойствието на Мехди и Зайнеп, наша работа ли е? Това, че Зайнеп не иска да живее с Бенал, ние трябва ли да го правим? – пита Емине.
-Виж Емине, Бенал, няма майка, която да бяга след нея, като аз след теб! Освен детето си, което носи, тя си няма никого – отвръща Султан.
В същото време Бенал чува разговора им и казва, че не иска да им пречи и се върне в апартамента, който Мехди ѝ нае. Султан ядосан ѝ казва, да не е посмяла да ходи никъде, за да не види насреща си старата Султан.
В същото време идва Джемиле, тя е изненадана да види Емине и ѝ казва, че е много радостна, че се е върнала. Емине и казва, че е направила грешка като си е тръгнала от тук….
Нух вижда през прозореца Емине, а след това Джемиле.
-Защо се върнала? Тя плачеше – говори си сам Нух като посяга да позвъни на звънеца, но се отказва. -Какво ще им кажа… на Емине… на Джемиле?
Султан вижда Нух през прозореца и казва на Джемиле да купи за магазина млечни продукти. Джевиле обяснява, че ще му каже по телефона. Султан ѝ казва, че той е пред вратата.
-Нух? – провиква се Джемиле.
-Джемиле?! – изненадан е Нух.
-Емине се върна! Завинаги! – обяснява му тя.
-А Фарук? – пита Нух.
-Те са се разделили! – отговоря Джемиле.
-Така ли? – отвръща Нух.
-Поздрави – казва Джемиле. Нух започва да се оправдава, а тя му казва, че няма нужда…, защото може и Емине да е разбрала, че и е скъп…
Джемиле си тръгва, а след нея и Нух, който не знае какво да прави…
Зайнеп предлага на Мехди да се преместят от квартала.
Вечерта Зейнеп влиза в спалнята, където Мехди седи на леглото видимо разстроен.
-Добре ли си? - пита Зайнеп. - Нещо се е случило? Можеш ли да ми отговориш?
-Ами ако ти кажа? Не излизам ли аз винаги виновен накрая?
-Какво се случи? – пита Зайнеп отново.
-Нух продал кафенето…. И на този… на Бурхан. Ти не ми вярваш, но и моят стар приятел не ми вярва. Човекът, когото наричах брат. Бурхан ще донесе неприятности в квартала. Не знам кога ще го осъзнаете, дано не е твърде късно.
-Мехди, той не е купил това място насила – обяснява Зайнеп.
-Не, той е дал пари и с тях купи моя стар приятел!
-Но това няма нищо общо с теб - възразява Зейнеп и сяда до съпруга си. - Отдавна беше решил. Разбира се, че е направил това, което е най-добро за него. Сега той ще изгради нов живот за себе си. Не можем да го виним, че мисли за бъдещето си – казва Зайнеп.
-Трябваше да помисли за другите - заявява Мехди. - Как мога да защитя жителите в този квартал, ако Нух е позволил на този човек да своеволничи? Няма да оцелеем в този район, разбираш ли? -разстроен е Мехди.
-Мисля, че този район е като яке, което не можеш да свалиш. Не го сваляш, защото се страхуваш да не останеш без нищо. Страхуваш се, че ще бъдеш просто Мехди, а не брат Мехди.
-Нали такъв ме обичаше? - пита мъжът.
-Да, Мехди, и аз все още те обичам. Искам да вървя с теб в бъдеще. Искам да преследваме целите и мечтите си, вместо да се застояваме на едно място.
-А какво ще стане с усилията, които съм положил в този квартал? - Мехди се надига. - Влагам всичките си усилия в това семейство и този квартал. Когато имах нужда, не ядях, но хранех другите. Извиках всички на моята маса. Взех деца от сметището и ги нарекох свои деца. Никога не съм отхвърлял никого – обяснява Мехди.
-Добре, нека опитаме да променим мястото, вместо да променяме другите. Мехди, да се махаме оттук – предлага Зайнеп.
Виждаме, че в същото време в коридора Мюжган подслушва разговора на брат си и снаха си на вратата. Тя е хваната от Джемиле. -Какво правиш? - пита тя шепнешком, като отдръпва сестра си от вратата.
-Изплаши ме до смърт – казва Мюжган.
-Това е голям срам - заявява Джемиле.
-Какъв срам? Аз поне не спя с отворени очи като теб. Тя настоява Мехди да се махне оттук! Тя вече се опита да го направи, когато влезе в тази къща за първи път – обяснява Мюжган какво е чула.
-Добре, и ние ще се изнесем с тях, не сме завързани – казва Джемиле.
-Това е нашият дом, спомен от баща ни. Изглежда сте забравили това – напомня Мюжган.
-Затова ли искаш да останем тук? Защото е спомен за баща ни? – пита Джемиле.
-Остави това. Кажи ми по-добре какво става с теб? Напоследък летиш в облаците. Джемиле, погледни ме в очите - Мюжган хвърля проницателен поглед към сестра си. - Искаш ли да ми кажеш нещо?
-Не е нужно да преувеличаваш всичко. Нищо от това, за което си мислиш – уверява я Джемиле и веднага си тръгва.
-Нещо се случва с теб. Ще разбера какво – говори си сама Мюджан и се връща към подслушването на вратата.
Мюжган казва на брат си, че не може да си тръгне.
По късно Мехди влиза в кухнята, за да си налее вода. Мюжган затваря вратата и казва: -Чух те, Мехди. Дори не си го помисляй. Не можеш да отидеш никъде!
-Кога започна да подслушваш на вратата, како? - пита мъжът.
-Не сменяй темата, Мехди. Казвам ти го сега. Ако искаш да напуснеш тази къща, то ще е само през моя труп!- казва Мюжган.
-Няма да ходим никъде, како – отвръща Мехди.
-Да, разбира се, сега го казваш, но утре няма да можеш да се противопоставиш на жена си. Ще ни напуснеш – казва сестра му.
-Хайде, да поговорим! - Братът и сестрата сядат на масата. - Защо правиш това? Защо се превърна в такъв човек? Постоянно си в лошо настроение – пита Мехди.
-Защото тя иска да те промени. Тя ти казва на теб да не променяш хората около себе си, но самата тя не те приема такива, каквито си – обяснява Мюжган.
-Не говори така за нея – отвръща Мехди.
-Не казвам нищо, защото и ти искаш да я промениш - заявява сестра му - Искаш да бъде като Бенал. Вчера добре видях изражението на лицето ти, когато спорехте. Това момиче вече веднъж е напуснало този квартал, но ти искаш да я върнеш на старото място. Но не можеш да я спреш със сила, това е невъзможно. Още от първия ден тук, тя иска да напусне квартала. Мислиш, че се е променила, но не е така -казва Мюжган.
-Тя е различна – отвръща Мехди.
-Мехди, признай си. Искаш жена ти, да е като Бенал, да ти ражда деца и да си седи вкъщи – казва Мюжган.
-Какво право имам да изисквам подобно нещо от нея? - пита Мехди. Не говори така, защото ти си против нас от самото начало. Правиш всичко, за да я отблъснеш. Просто искаш да си права. Но Зейнеп е права, ние имаме нужда от промяна. В противен случай ще се убием един друг, въпреки че се обичаме – казва Мехди.
-Да се убиваме взаимно? Жалко, че си разбрал това, едва след като си съсипал целия ми живот, Мехди! - Възмутена Мюжган напуска кухнята.
Емине и Бенал си говорят за несбъднатите им любови
На следващия ден Емине седи на леглото в стаята си. Тя се измъчва, като гледа на телефона си видео запис, в който Фарук и Селин говорят за плановете си за сватба. Бенал влиза в стаята.
-Закуската е готова – казва тя и вижда Емине да бърше сълзи по бузите си и сяда до нея. - Боли те, нали? Няма да спре скоро – обяснява Бенал.
- Още ли тъгуваш за Мехди? – пита Емине.
-Ти имаш малко повече късмет от мен – отговоря Бенал.
-Той се сгоди за мен и ще се ожени за друга. Мехди не ти е давал надежда – казва Емине.
-Надежда... Когато той докосна косата ми, а аз си помислих, че е любов -заявява Бенал. - Когато си влюбен, виждаш това, което искаш!
-Искаш да кажеш, че съм повярвал в този пръстен, защото съм искал да е истина? - пита Емине.
-Когато Фарук ти предложи брак, знаеше ли за Селин? Принуден съм да гледам любовта на Мехди и Зейнеп, но ти... Когато свалиш този пръстен, нищо друго няма да ти напомня за Фарук. Но ти не си го свалила – казва Бенал.
-Аз поне нося само пръстена. Ти носиш дете на мъж, който се е оженил за друга – отвръща Емине.
-Искаш да ме нараниш ли по този начин? Всеки ден благодаря на Бога за това дете - заявява Бенал и докосва корема си.
-Съжалявам, беше грубо - признава Емине. - Ако знаеше, че Мехди няма да приеме това дете, щеше ли да искаш да го задържиш? – пита Емине
-Разбира се. Това дете в мен е моята надежда. Ако този пръстен ти дава надежда, запази го. Хайде, че леля Султан е приготвила чай. Идвай – подканя я Бенал, а Емине връща пръстена на нощното шкафче и излиза след Бенал.
Зайнеп получава обаждане от компанията, от която я уволниха. Г-н Баръш иска да се срещне с нея.
Зейнеп и Мехди са в едно кафене. Момичето получава телефонно обаждане от компанията, от която наскоро е уволнена.
-Какво се случи? - пита Мехди, когато Зайнеп приключва разговора.
-Викат ме в офиса. Г-н Баръш иска да ме види. Чудя се какво се е случило – пита се Зайнеп.
-Тогава да отидем и да го проверим - казва той, а Зайнеп му казва, че не искам да ходи.
-Давай, Зейнеп, не се отказвай - Мехди плаща сметката и напуска помещението заедно със Зайнеп.
Нух подарява на Джемиле шал и я кани отново на чай.
Междувременно Нух идва в дома на Мехди. Вратата му е отворена от Джемиле.
-Мехди излезе - съобщава жената.
-Джемиле, не съм дошъл да се видя с Мехди - казва Нух.
-Ако си дошъл да обясняваш заради Емине, не е нужно, не ме интересува. Ако искаш съвет от някого, отиди при Султан.
-Джемиле! - Нух и подава пакет.
-Какво е това? – пита тя.
-Отвори го! – подканя я Нух.
Жената отваря пакета. Вътре има шал.
-Когато вчера видях Емине, се ужасих - обяснява Нух. - От години бях влюбен в нея. Страхувах се, че ще си помислиш, че отново изпитвам нещо към нея. Не исках да бъда несправедлив към теб.
-Не си бил несправедлив към мен. Не можеш да бъдеш! Имаш право да бъдеш с човека, когото обичаш - твърди Джемиле.
-Да... Когато се събудих тази сутрин, разбрах, че червеното е любимият ми цвят – казва Нух.
-Любимият ми цвят е зеленият – отвръща Джемиле.
И какво да правим? Защо не изпием по чаша чай? - Джемиле се усмихва и приема поканата.
