„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.46 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 45 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп признава на Мехди, че заради това, което прави, тя се чувства излишна. Зайнеп се опитва да убеди Емине да напусне Фарук.

НА КРАТКО какво се случи в 46 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 9 март 2022 по Diema Family:

Зайпен споделя със Султан, че Емине се е примирила да бъде любовница на Фарук, защото си мисли, че няма дом, в който да се върне.

Зейнеп прекарва нощта със Султан, Нермин и Сакине, опитвайки се да забрави проблемите си.

Зайнеп казва на Мехди, че ако трябва да стане другата… е по добре да го напусне!

Султан се опитва да убеди Емине да се върне у дома, но без успех.

След сериозен разговор със Зейнеп Мехди казва на Бенал, че трябва да се изнесе от дома му. Мюжган е възмутена.

Зайпен споделя със Султан, че Емине се е примирила да бъде любовница на Фарук, защото си мисли, че няма дом, в който да се върне.

Зейнеп е в къщата на Султан. Показва ѝ снимка на Фарук и Селин от социалната мрежа.

-Коя е тази жена до Фарук? - пита Султан. - Пише, че тя е неговата любов. Това нова снимка ли е?

Зайнеп кимва с глава в отговор.

-Боже мой! Емине ще бъде смазана, когато види тази снимка! – става Султан възмутена.

-Емине вече знае, но тя се е примирила с това и защитава Фарук – казва Зйнеп.

-Какво искаш да кажеш, дъще? Виждаш ли, той е хванал това богато момиче за ръка и отгоре на това позира с нея за снимка. Защо Емине се примирява с това? За пари, за богатство? – пита Султан, а Зайнеп ѝ отговоря, че Емине може би си мисли, че няма дом, в който да се върне.

-Дойде ли да ме пита за разрешение да се върне? - пита Султан.

-Това не е толкова просто. Виж мен и майка Нермин. Дойдох тук без нейно знание и се ожених, но тя не спираше да ми повтаря, че при нея е моят дом – обяснява Зйнеп.

-Дъще, ти си станала законна съпруга, а Емине е съгласна да бъде другата жена – обяснява ситуацията Султан.

-Емине дойде тук, защото искаше да поговорим. Тя искаше да ни обясни, но ние дори не я погледнахме в лицето. Ние бяхме тези, които я върнаха обратно. Добре, може и да не мога да ѝ простя, но ти си нейна майка – казва Зайнеп.

На Султан ѝ прилошава и моли Зайнеп да ѝ донесе хапчетата.

В този момент на вратата се звъни. Зейнеп отива да го отвори и вижда пред вратата застанали двете ѝ майки – Сакине и Нермин.

Сакине казва, че много са се притеснявали за нея и затова не са могли да стоят у дома и са дошли да я видят….

По късно Мехди идва и моли Зайнеп да поговорят, но тя му отвръща, че ще поговоря друг път и затваря вратата под носа на Мехди.

Зейнеп прекарва нощта със Султан, Нермин и Сакине, опитвайки се да забрави проблемите си.

Сутринта Зейнеп излиза от къщата на Султан и вижда Мехди да спи в колата. Оказва се, че мъжът е прекарал цялата нощ тук, чакайки я. Момичето се приближава до него и го събужда.

-Добро утро! Тук ли си спал? Не беше нужно да го правиш! - казва тя.

- А, какво трябваше да правя, след като ти не поиска да се прибереш? – пита Мехди.

-Щеше да е по-добре, ако си беше останал вкъщи – казва Зайнеп.

-Искам да поговоря с теб. Вчера не успяхме – казва Мехди, а Зайнеп му отвръща, че трябва да отиде с лелея си Султан при Емине.

-Какво общо има Емине с това сега? – пита Мехди.

-Мехди, сега няма да правим проблем от това, нали? Леля Султан има нужда от Емине, аз трябва да бъда с нея – отговоря Зайнеп.

В този момент Султан излиза от дама си.

-Зейнеп, дъще, дай ми адреса. Ще отида сега, за да не закъснея – казва Султан.

- Лельо, няма ли да отидем заедно? - пита Зейнеп.

-Не, дъще, остани тук. Искам да поговоря насаме с Емине – отговоря Султан, а Зайнеп ѝ отговоря, че ще ѝ изпрати sms с адреса.

Султан тръгва, а Мехди и Зайнеп сядат на стълбите.

-Моля те, не се сърди, Зейнеп! Знам, че си уморена, изтощена, но всички сме такива. Вярата ти в нас е разклатена, но искам да ти напомня, че много те обичам - казва Мехди, а Зейнеп слага глава на рамото му, а той продължава: -Винаги ми помагаш по този начин. Сякаш целият свят казва: бъди моя. Сякаш всичките ми молитви са били чути. Нощем затваряш очи и потъваш в сънища, а аз потъвам в теб. Потъвам в мечтите си. Представям си, че имаме едноетажна къща, заобиколена от дървета. От небето падат снежинки. Запалвам огън, слагам чай на котлона. Събуждаш се. Закусваме. Поглеждаме се един друг. Само ти и аз, без проблеми. Няма ли да е страхотно?

-За да живеем в рая, се чудя колко живота ни трябват?- пита Зейнеп. – Моля те, разбери и мен. Не искам бракът ни да бъде като този на родителите ми. Искам повече от теб.

-На същото мнение съм и аз. Аз също искам това. Какво още мога да искам? Искам само теб, Зейнеп. Помниш ли деня, в който ме хвана за ръката? Не си единственият смелчага в този живот, господин Мехди – каза ти. И сега заради тази обикновена ситуация искаш да пуснеш ръката ми, ли Зайнеп? – пита Мехди.

-Мехди, моля те, не подценявай ситуацията, в която се намираме. Става дума за мен. Ако направя отстъпки, към какво ще се върна? Какъв човек ще стана? Моля, разбери ме и намери решение. Ако не можеш, кажи ми. Ще бъда отново смела, не се притеснявай. Ако трябва да стана другата... Тогава предпочитам да си тръгна - заявява Зейнеп, става и си тръгва.

Султан стига до къщата на Фарук. Емине ѝ отваря вратата.

-Мамо? - казва тя, прекрачва прага и застава пред майка си. - Зейнеп те изпрати, нали? Дойде, за да ми се караш, ли?

-Много ми липсваш, дъще. Ето защо дойдох – казва Султан.

Майката и дъщерята се прегръщат, защото и двете имат нужда от това. След малко те вече седят на дивана във всекидневната.

-Мамо, харесва ли ти къщата? - пита Емине.

-Дом като дом, дъще – отговоря Султан-

-Всичко е над очакванията ти, майко – отвръща Емине.

-Най-важното е гордостта ти да не бъде накърнена – казва Султан.

-Мамо, моля те, не се вслушвай в думите на Зейнеп. Това, което ти е казала, не е вярно. Слушай ме – опитва се Емине да убеди майка си или по-скоро себе си.

-Видях снимка на Фарук и онази жена! Във вестника пише, че тя е негова приятелка. От самото начало си знаех, че двамата не сте подходящи един за друг, а сега се появи и тази Селин – казва Султан.

-Мамо, казвам ти, че не е това, което изглежда. Говорих с Фарук. Ше дойдем с него и ще ти обясним – казва Емине.

-Елате, дъщеря. И тримата елате! Нека дойде и приятелката му Селин. Ние сме модерно семейство – отвръща Султан.

-Майко, защо ме притискаш толкова много? Мислиш ли, че ми е лесно? -пита Емине.

-Трудно ти е, разбира се. Ето защо дойдох, дъще. Нямаш нужда от Фарук. Това е моя грешка, трябваше да те потърся веднага. Мисли, че си самотна, и те унижава. Аз съм до тел, да вървим! – казва Султан се надига от дивана.

-Мамо... Прости ми! Знам, че ти беше трудно да дойдеш тук, но аз... не мога да дойда с теб. Обичам Фарук. За Бога, разбери ме, мамо. Но и теб много те обичам. Не ме карай да избирам, моля те. Може би правя грешка, но ме подкрепи. Моля те, не ме оставяй сама. Трябва да знам, че ще ме вдигнеш, когато падна – казва Емине

-Дъще, затова дойдох, за да бъда с теб. Ти си просто още една от играчките на Фарук. Докато си тук, няма да бъдеш оценена. Не се отказвай от себе си, от майка си и от гордостта си заради мъж, който не може да помръдне и пръста си заради теб. Моля те, нека да си тръгнем оттук – умолява я Султан като хваща дъщеря си за ръката, но тя все още не иска да се изправи.

-Забравила си ключовете – сеща се Султан и изважда ключовете от дома си и ги поставя на пейката, като съобщава на дъщеря си, че може да се върне по всяко време и си тръгва.

Мехди се прибира вкъщи и казва на Бенал, че иска да поговори с нея.

Мехди и Бенал искат да седнат на масата, когато изведнъж в къщата нахлува Мюжган.

-Мехди, почакай! - казва тя и се обръща към Бенал: "Скъпа, можеш ли да ни оставиш насаме? Искам да говоря с Мехди. Вървеше толкова бързо, че не можех да го настигна.

Бенал иска да си тръгне, но Мехди я спира.

-Мехди, винаги съм казвал, че постъпваш правилно. Помисли, преди да сгрешиш – казва сестра му.

-Чакай малко! Може ли някой да ми обясни за какво става дума? - пита Бенал.

-Бенал, харесва ли ти къщата, която майка ти е наела? - пита Мехди.

-Да - потвърждава несигурно Бенал.

-Приготви се, ще те заведа дотам – казва Мехди.

-Държиш се така, защото изпитваш угризения към Зейнеп, но това не е твоя вина - заявява Мюжган.

-Не, како. Зейнеп страда, за да не се чувствам аз виновен. Нито ти, нито аз, нито Бенал можем да я нараним. Моля те, да ме разберете – отвръща Мехди.

-Имам само една чанта - казва Бенал, примирена, че ще се изнесе. - Ще я вземеш по-късно.

-Чакай малко! - Мюжган спира Бенал, която се отправя към изхода, и обръща поглед към брат си. - Мисля, че си забравили какво каза лекарят. Какво ще се случи с племенничката ми?

-Мислиш ли, че съм човек, който не би помислил за това? Говорих със сестра Хаджер, тя ще се погрижи за всичко. Ние също няма да седим безучастно, ще я държим под око. Ще направим каквото е необходимо, това е наша грижа. Защо не искаш да разбереш? – пита Мехди.

-Ти ми показа, къде е мястото ми още преди да се е родило бебето - казва Бенал, застанал на вратата. - Много ти благодаря. Няма да те безпокоя! Но ако нещо се случи с детето ми, никога няма да благословя Зейнеп.

-Остави Зейнеп настрана от това, Бенал. Това е мое решение. Никой няма да нарани детето ни, не се притеснявай – казва Мехди.

Бенал не казва нищо повече, а напуска къщата със сълзи на очи.

-Ще се обадя на майка и ще ѝ разкажа всичко - заявява Мюжган, като грабва телефона. - Ще видим какво ще каже тя?

-Како, това е мое решение - повтаря Мехди. -Никой няма да го промени. Но ако искаш да се обадиш на майка, давай, обади ми се смело!