„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.45 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 44 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Емине не иска да бъде другата жена в живота на Фарук. Мехди моли сестрите си, една от тях да живее с Бенал..

НА КРАТКО какво се случи в 44 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 7 март 2022 по Diema Family:

Фарук казва на Емине, че ако иска да остане с него, трябва да приеме всичко

Зайнеп признава на Мехди, че заради това, което прави, тя се чувства излишна.

Зайнеп и Емине се срещат. Емине признава на Зайнеп, че има огромна нужда от нея.

Зайнеп отива да се види с Емине и се опитва да я убеди да напусне Фарук.

Сутринта сърдита Зайнеп казва на Мехди, че иска да отиде на работа с метрото. Мехди ѝ казва, че много я обича, а Зайнеп без да каже и дума си взма чантата и излиза от къщата.

Фарук казва на Емине, че ако иска да остане с него, трябва да приеме всичко

В същото време Фарук пристига в новия си дом, който наеха с Емине.

-Къде беше цяла нощ? Кажи ми истината! - пита Емине.

-Защо да те лъжа? Не ти ли говорих вече за това? Трябваше да вечерям със Селин, после дойде баща ми и не можах да ти се обадя – отговоря Фарук.

-Когато говориш за това толкова спокойно, направо ме побъркваш! Цяла нощ гледах през прозореца и те чаках. Наистина не мога да одобря подобно нещо!- отвръща Емине.

-Защо ме чакаш? Не беше нужно да го правиш – казва Фарук.

-Тогава нека го направим. Разкарай ме от живота си и ме изпрати далеч, далече от тук! – предлага ядосана Емине.

-Емине, не искам такива спорове и скандали, моля те! В края на краищата вече обсъдих всичко това с теб. Ако искаш да бъдеш с мен, ще останеш в тази къща и ще приемеш всичко - казва Фарук и продължава: -Ако не убедя баща си, че нямам нищо общо с теб, той ще ме остави без нищо. Какво ще правим тогава?

-Мислиш, че те обичам само заради парите ти? – пита го Емине.

-Емине, всеки мъж трябва да е силен в нещо. Някой е добър художник, друг - добър търговец, а аз нямам друга сила освен парите – признава Фарук.

-Добре, признавам, че и аз обичам удобствата, но мога да живея и без тях, Фарук. Аз много години така и жевеех. Ти си образован човек. Можеш да си намериш всякаква работа, която пожелаеш – обяснява Емине.

-Ако баща ми иска, ще направи всичко, за да не получа никаква работа. Без баща ми и неговата подкрепа аз съм никой, разбираш ли? Не мога дори да забия пирон. Никога не съм го правил, разбираш ли? Ако ситуацията беше такава, не бих могъл да ти дам дори това, което майка ти ти е дала. Лишен от пари, аз ще застана пред теб като некомпетентен човек, лишен от всякаква власт. Можеш ли да обичаш такъв човек? Мисля, че трябва да преосмислиш решението си – казва Фарук и напуска къщата.

Мехди се обажда на Зейнеп, която в момента е на работа и е затрупана с работа и я моли да дойде в близкото кафе. След известно време двамата се срещат.

-Мехди, какво става? Защо дойде? – пита Зайнеп.

-Всичко е наред, успокой се. Искам само да поговорим. Липсваше ми. Живеем в една и съща къща, но ти си далеч от мен – отговоря Мехди.

-Мехди, това не е училище. Не мога просто да изляза да пия чай, имам работа. И така, аз се боря с времето. Има много други хора, които ме чакат само да сгреша – обяснява Зайнеп.

-Права си. Не знам какво е да работиш за някого - признава Михди.

-Мога да остана за 10 мин. - казва Зейнеп и двамата сядат на една от масите.

-Извинявам се за поведението си, но тази ситуация не ми харесва. Ти си някъде далеч от мен… – казва Мехди.

-Не исках да става така – отвръща Зайнеп.

-Знам, сутринта като ти казах, че те обичам, ти си тръгна – без да кажеш нищо. Можеш да ми крещиш, да се ядосваш, да правиш каквото искаш, но не ме лишавай от любовта си, Зейнеп! – казва Мехди.

-Това напрежение между нас и мен също ме притеснява, защото и аз те обичам, Мехди – отвръща Зайнеп.

-Тогава не се отдалечавай от мен! Говори с мен! – казва Мехди.

-Ще поговорим, но ти за нищо не ме питаш. Ти просто ми казваш как трябва да се случват нещата. Добре, разбирам, че искаш да направиш това, което ти се струва правилно. Но това, което е правилно за тебе, не е съвпада с това, което е правилно за мен. Искам Бенал да си тръгне! – отвръща Зайнеп.

Мехди въздиша и казва: -Ако имах избор, като твоя, Зайнеп, аз също щях да избера Бенал да си тръгне. Но аз нямам избор, принуден съм. Да, аз ти дадох обещание, което не я удържах. Но нали трябва да се доверяваме един на друг, да се подкрепяме. Аз също, това го смятах като обещание – обяснява Мехди.

-Мехди, наистина ли ще се държиш така, сякаш нямаш избор? - пита Зейнеп и му казва: -Нека да наемем медицинска сестра, да намерим доверен човек, който да бъде с Бенал. Сега аз също изкарвам пари.

-Мислиш ли, че това е решение? – пита Мехди.

-Опитвам се да направя нещо, Мехди. Моля, разбери ме! – казва Зйнеп.

-Не, ти искаш да прехвърля отговорностите си на някой друг. Ти искаш да променя решението си, а аз просто искам да изпълня бащинските си задължения. Не искам един ден това дете да си помисли, че баща му не го е искал. Споделям всичко това с теб, защото ти си моят партньор в живота. Наричам ни "ние". Казвам, че можем да се справим с всичко това. А ти ми казваш да избирам между теб и детето – обяснява Мехди.

-Мехди, сега ме обвиняваш, че съм егоист ли? - пита момичето.

-Не. Просто искам да ме разбереш – отговоря Мехди.

-Разбирам те много добре. Чувстваш се виновен, защото имаш дете от друга, а си с мен. Винаги ще се чувстваме така, сякаш дължим нещо на някого. Ти каза, че животът ни ще бъде красив. Ти ми обеща това. Заради твоите действия се чувствам излишна, разбираш ли? - казва Зейнеп и рязко става и напуска помещението.

В същото време Мюжган и Бенал са тръгнали за болницата, за да разберат пола на бебето. Мюжган казва на Бенал, че трябва да кажат и на Мехди, че той като баща трябва да присъства.

Мехди пристига в сервиза и вижда сестра си и Бенал, които го чакат. Той ги пита какво се е случило, а Бенал му припомня, че днес са имали час за преглед. Мехди ѝ отговаря, че е мислел, че ще отиде със сестра му, а Мюжган му казва, че е важно да дойде, защото днес ще разберат пола на бебето.

Емине пристига в квартала. Тя забелязва Зейнеп, която върви по пътя. Зайнеп също я вижда и веднага ускорява ход, а Емине слиза от колата и настига Зейнеп.

-Знам, че те нараних много. Знам, че си ми много ядосана. Може би си ме изхвърлила от сърцето си, но... наистина имам нужда да поговоря с теб. Нямам си никой друг. Имам огромна нужда от теб, Зайнеп - признава Емине като иска да хване ръката на Зейнеп, но тя веднага прави крачка назад.

-Осъзнаваш ли какво си направила? Изчезна за два месеца. Не се обади, за да ме попиташ как съм. По-рано писма си пишехме една на друга! Всяка сутрин проверявах дали не си ми писала. Виждах те в сънищата си всяка нощ. Аз ти се ядосвах, виках! Ти плачеше, извиняваше се, аз се смилих над теб и ти простих всичко. Знаеш ли какви битки водих със себе си, само защото ми липсваше? Аз също имах нужда от теб, но ти не беше до мен – признава ядосана Зайнеп.

-Някой те е обидил. Мехди ли е? Откъде се връщаш? – пита Емине.

-Това вече не те засяга. – отвръща Зайнеп.

-Как така не ме засяга? Виждам, че някой е наранил душата ти. Кажете ми. Мехди ли е, или някой друг? – пита Емине.

-Какво ти пука, Емине? - бясна е Зейнеп.

-Как можеш да кажеш, че това не ме засяга? Аз съм ти като сестра. Разбира се, че ми пука. Ти трябва да ми кажеш! – настоява Емине.

-Върви, Емине. Моля те, върви си. И забрави всичко, което ти казах – казва Зайнеп.

-Трябва да те попитам нещо. Ти смяташ, че аз съм виновна, за това, което преживяваш? Отнасяш се с мен така, сякаш аз съм отговорен за това, което ти се случва, но това не е така. Ти не искаш да обърнеш внимание на хората, които наистина те нараняват отново и отново. Пак аз съм виновна за всичките ти страдания, нали, Зейнеп? – пита Емине.

-Никой в живота ми не ме е предавал така, както ти, Емине! Сега стоиш пред мен и искаш да говориш с мен, сякаш нищо не се е случило. Но така е по-лесно, нали? Защо изобщо дойде? Какво искаш?- пита Зайнеп.

-Казвам ти, че трябва да поговорим. Трябва да поговорим за Фарук – откровена е Емине.

-Остави ме и си тръгна, без да кажеш нито дума, а сега идваш, сякаш нищо не се е случило, и казваш, че трябва да поговорим за Фарук. Що за наглост е това? – пита Зайнеп като блъска Емине.

-Когато напусна този квартал, знаеш ли колко бях тъжна? – отвръща Емине. - Когато си тръгна и се качи в колата с госпожа Нермин, аз тичах по улиците след вас. Падах, боляха ме коленете. Знаеш ли изобщо за това? Не знаеш, защото никога не съм ти казвала. Бях толкова сигурна, че никога няма да ме оставиш! Но ти си тръгна, разбираш ли? Ти си тръгна и аз останах сам тук! Въпреки че ти бях ядосана, когато дойде, те прегърнах отново. Никога не съм ти обръщала гръб. Винаги съм те обичал, винаги съм те прегръщала! Може би не си се ядосала, че избягах с Фарук. Може би си се разгневила от факта, че за първи път някой те е изоставил.

Изведнъж до момичетата се появява... Султан! Тя поглежда заплашително дъщеря си и пита: -Емине, ти нямаш ли граници? Не те ли е срам да крещиш така на Зейнеп?

-Винаги съм виновна, нали, мамо? Винаги съм виновен аз! Това момиче - тя посочва Зейнеп - беше само на шест години, когато е напусна родителите си. А аз останах с теб! Работих с теб! Най-много се ядосваше на Зейнеп. Какво се случи сега? Сега тя е станала ангел, а аз - дявол?

-Не съм си тръгнала по собствена воля! - възразява Зейнеп. - Ти знаеш най-добре, че не съм го направила!

-Но ти напусна по своя воля! И не се връщай!- казва Султан на дъщеря си.

-Чудесно. Никога не сте се обичали, а сега сте станали като майка и дъщеря. Отсега нататък ме смятайте за мъртва! – казва Емине и си тръгва.

Зайнеп прегръща Султан, а Емине се качва в колата си и се прибира вкъщи.

След известно време Зайнеп се появява пред вратата ѝ...

-Зейнеп! Откъде се взе? – пита Емине, като отваря вратата. Тя е изненадана, но предишният ѝ гняв е изчезнал.

-Взех адреса от Толга, той също ми е приятел – обяснява Зайнеп.

-Защо дойде? Нещо се е случило с мама ли? – пита Емине.

-Ако продължаваш да се държиш така, някой ще пострада, Емине - отвръща Зейнеп и прегръща приятелката си, като и двете плачат.

- Какво се случи с нас? – пита Емине.

-Защо не ми каза? – пита Зайнеп.

-Щеше ли да ме разбереш, ако ти бях ти казала? – отвръща Емине.

-Ти унищожи тази възможност. Никога няма да разберем – казва Зайнеп.

-Защо си дошла, Зейнеп? Майка ли те изпрати? – пита Емине.

-Разбрах за Селин. Фарук и тя са заедно. Много съжалявам – казва Зайнеп.

-Какво имаш предвид?- пита Емине.

-Емине, това нормално ли е? Искаш ли да живееш в такава лъжа? Ще останеш ли в нейната сянка? Не се чувствай безпомощна. Ако е необходимо, ще говоря с майка ти – предлага Зайнеп.

-Не, не. Подобно нещо не е необходимо - уверява я Емине. - Не е така, както си мислиш. Фарук ми обясни всичко. Връзката им е просто бизнес. Фарук и аз сме много щастливи – обяснява Емине.

-Емине, ти вярваш в това, което ме казваш в момента? - пита Зейнеп. - Фарук се отнася така с теб, защото ти си дъщеря на продавачката от квартала.

-А ти си дъщеря на госпожа Нермин и той не би могъл да направи това с теб, нали?- пита Емине.

-Не е така. Фарук те смята за безпомощна. Той вижда, че си сама, затова се отнася така с теб. Скоро ще се оженят. Как ще се справиш с това? – пита Зайнеп.

-Какво да правя, Зейнеп? - пита Емине.

-Събери си нещата и веднага напусни Фарук. Ще се приберем вкъщи, аз ще те заведа - предлага Зейнеп.

- Отново си играеш на принцеса. Отново вършиш добрите си дела. Никога няма да се промениш – отвръща Емине.

-Погледни ме, Емине, Фарук никога няма да се ожени за теб. Искаш ли да бъдеш негова любовница през целия си живот? – пита Зайнеп.

-Каза ми, че съм дъщеря на продавачка. Не можете да си ме представиш до Фарук. В края на краищата ти си дъщеря на госпожа Нермин, а какво стана. Живееш в къщата си като в харем. Вие сте в устата на целия квартал. Дори дойде до мен, Зейнеп- казва Емине.

-Това не е вярно. Аз съм съпруга на Мехди – възразява Зайнеп.

-Да, още по-лошо е! Ти ще отглеждаш дете на съпруга си от друга жена. Аз поне няма да живея с жената на Фарук в една къща- обяснява Емине.

-Бенал ще замине след раждането. Мехди и аз ще се върнем към стария си живот, но връзката ти с Фарук няма да е здрава, повярвай ми. Винаги ще се чувстваш безполезна и безпомощна. Искаш ли да живееш такъв живот? – пита Зайнеп.

-Ако Фарук можеше да избира - да остане с мен или със Селин, щеше да избере мен. Но ако Мехди трябваше да избира между теб и детето си, той щеше да избере детето. А сега ми кажи коя от двете ни е в по-лошо състояние? – пита на свой ред Емине.

Фарук излиза от къщата и застава до Емине. Зейнеп хвърля кратък поглед на бившия си годеник, после се обръща и си тръгва.

Зайнеп се прибира вкъщи и в двора вижда Мехди, Бенал, Джемиле и Мюжган, които са си спретнали бебешко парти. Зайнеп влиза и поздравява Бенал, а Мюжган я пита, дали иска торта, Зайнеп и отговоря, че не иска и разочарована се прибира в къщата, а след това отива при Султан.