„Ставах рано, в 5:30 ч. – 6:00 ч., започвах да давам първите си интервюта – за нидерландското, белгийското, швейцарското радио – и това продължаваше нон-стоп през целия ден до 22:00 ч. вечерта. През целия ден правех включвания и материали за радиото и телевизията. Разбира се трябва и да обикаляш навън, за да търсиш истории. В началото, когато пристигнах, бяхме съвсем малко журналисти. Работеше се трудно, но винаги е така по време на война. Украинците толкова се страхуват от саботьори и руски шпиони, които се правят на журналисти, че по улиците бивах спиран за проверка на всеки 100-200 метра. Но се отнасяха приятелски. Не съм привърженик на това да съм внедрен в армията, винаги съм отказвал, което понякога се отразява на сигурността ти като журналист. Но за мен независимият поглед е важен, разговорите с хората са важни, без някой от министерството на информацията да ти представя своята версия. Предпочитам да говоря с обикновените хора, да пия едно кафе с тях – така получавам различна от тази на министерството информация.“, споделя Бруно Бекман.
Според белгийския журналист, обикновените украинци не мразят руснаците. По думите му, украинците знаят, че това не е война на руснаците, а на Владимир Путин.
„Решението е само в Москва, ако по някакъв начин някой успее да убеди президента Путин да промени курса. Тази война не може да бъде спечелена от руснаците, защото украинците се бият с мотивация, те знаят защо го правят, по-голямата част от руските войници не знаят защо се бият. Пристигането им в Украйна беше представено като нещо друго – смятаха, че става въпрос за военно учение, че ще бъдат посрещнати с отворени обятия от населението. Войната не може да бъде спечелена, защото в градове като Херсон, Суми, Чернигов, Запорожие украинците не се страхуват, те са навън по улиците и ще останат там, ако трябва с години. Всеки ден, през който тази война продължава, е изключително вреден за бъдещите украинско-руски отношения. Всеки час, всяка секунда нанасят вреди занапред.“
