Сейран споделя, че е бясна на съпруга си за това, че е разбил мечтите ѝ да продължи образованието си. Тя категорично настоява, че единствената ѝ цел в живота е да учи и че това е единствената ѝ мечта. Тя призовава Ферит да поправи тази ситуация. Ферит, от друга страна, твърди, че мечтите на Сейран са се променили от времето, когато е била в бащината си къща, и намеква, че тя трябва да приеме ролята си на бъдеща господарка на къщата на Корхан. Това твърдение вбесява Сейран още повече. Сейран, потресена от думите на Ферит, отхвърля идеята да стане господарка на къщата, отхвърляйки я като фантазия, подходяща за любовницата на Ферит, Пелин. Тя заявява, че не се стреми към такава позиция.
В разгара на острия им спор Сейран изразява дълбоката си омраза и отвращение към Ферит, обвинявайки го, че си е изгубил ума. Ферит, невъзмутим, предполага, че ако Сейран беше изразила чувствата си на закуската по-ранно, развръзката можеше да бъде различна. Той твърди, че Сейран е длъжна да даде на дядо му внуче. Сейран категорично отхвърля идеята да бъде принудена да направи каквото и да било, заявявайки, че бракът не е истински. Ферит оспорва това, като ѝ напомня, че двамата са се съгласили да действат като семейна двойка, влизайки в моногамни отношения. Той настоява, че Сейран е единствената, която съществува в живота му, и нежно докосва косата ѝ. Сейран се съгласява с условията на Ферит и обещава да не се вижда с никого, ако той не иска тя да го прави. Тя го призовава да оправи ситуацията. Ферит изразява разочарованието си от това, че е изпратен на чиракуване, че е загубил свободата си, и неприязънта си към бащата и лелята на Сейран.
Латиф извиква Ферит и Сейран в кабинета на дядо им Халис. За тяхна изненада там е и Юсуф. Откриват, че Юсуф е станал нов слуга в имението. Ферит, разгневен от присъствието на Юсуф, се изкушава да го нападне отново, но Сейран се намесва, предупреждавайки, че разкриването на конфликта им ще доведе само до още проблеми. Ферит си тръгва, като предупреждава съпругата си, че не трябва да разговаря с Юсуф в негово отсъствие, иначе няма да може да учи повече.
В коридора Гюлгюн спира Ферит, като изразява неодобрението си към поведението му. Тя поставя под съмнение липсата на срам и го критикува, че е застрашил мечтите на Сейран да учи. В отговор Ферит настоява майка му да поговори със Сейран и рязко си тръгва. Ферит, разочарован от последните събития и от присъствието на Юсуф, настоява майка му да отпрати Юсуф. Гюлгюн, развеселена от ревността на сина си, пита дали Ферит ревнува Сейран заради Юсуф. Ферит признава, че ревнува, и Гюлгун изглежда доволна от неговата честност. Тя успокоява Ферит, че ще се справи със ситуацията. Междувременно Суна започва работа като асистент на Фуат. Тя пристига в резиденцията заедно с Кязим. Сестрите се чудят как да скрият присъствието на Юсуф от баща си.
Ферит пристига в апартамента на Пелин. Пелин споделя своята версия за разговора, който е чула между Сейран и Суна в тоалетната на ресторанта. Пелин лъже, че Сейран все още е влюбена в Юсуф и ще изневери на Ферит с него. Ферит, който е скептичен и не желае да повярва на подобни твърдения за съпругата си, отхвърля разказа на Пелин като глупост.
Суна отново разлива кафе. Тя започва да плаче, а Фуат се опитва да я утеши. Асуман, съпругата на Фуат, влиза в офиса и става свидетел как съпругът ѝ утешава Суна. Тя ревнува.
Междувременно Кязим научава, че Юсуф, който се преструва на негов далечен роднина, е в имението. Той излиза навън, където открива дъщерите си да разговарят с Юсуф. Конфронтира се с него, като изразява недоволството и гнева си от използването на името му, за да си намери работа. Юсуф се опитва да се обясни, твърдейки, че е излъгал Халис, за да си осигури работа, защото е изправен пред трудности. Кязим, чувствайки се измамен, предупреждава дъщерите си и ги държи отговорни за ситуацията. Той се сбогува с Корханови и се прибира със Суна.
Ферит отново се разправя с Юсуф, като го заплашва с насилие и настоява незабавно да напусне къщата. Юсуф твърди, че Сейран все още е влюбена в него. Ферит се смее, прикривайки скритата си ярост. Междувременно Кязим насочва гнева си към Суна, като я разплаква. Абидин , който е закарал бащата и дъщерята до жилищната сграда, изразява загриженост си от поведението на Кязим. Той моли Сейран за обяснение. Сейран, обзета от емоции, започва да плаче. Той я пита какво се случва. Сейран със сълзи на очи разкрива на Ферит, че баща ѝ ги е хванал да говорят с Юсуф. Ферит, загрижен за благополучието на Суна, решава да се обади на Кязим, за да се поинтересува за ситуацията.
Разговорът преминава в търсене на информация от Ферит за случилото се между Суна, Юсуф и Кязим. Кязим се защитава, утвърждава ролята си на техен баща, като подчертава различните емоции, които децата могат да изпитват към родителя си - любов, уважение и страх. Ферит директно пита дали се е случило нещо, за което трябва да знае. Кязим отрича да е имало някакво значимо събитие, но предлага на Ферит възможността да попита Суна на следващия ден. Ферит, изразявайки намерението си да заведе Суна и Сейран на семейната вечеря, цели да осигури тяхната безопасност и индиректно притиска Кязим да го позволи. Междувременно Суна, която е наясно с променливия характер на баща си, крие притеснението си, знаейки, че разкриването на истинските ѝ емоции може да доведе до по-нататъшни последствия.
Ферит успокоява Сейран и ѝ предлага подкрепа. Тя го прегръща, изразявайки благодарността си за помощта, която е оказал на сестра ѝ. Кязим отправя строго предупреждение към Суна, изисквайки от нея мълчание за събитията от този ден.
