В епизод 55 на турския сериал „Преплетени съдби“ Али Фуат излиза в морето с яхтата си през нощта, но не се връща... Халил трябва да съобщи новината на Зейнеп, че Али Фуат е изчезнал, и да ѝ каже, че Али Фуат е нейният истински баща!
НА КРАТКО какво се случва в еп. 56 на турския сериал „Преплетени съдби“, който може да гледате от 22:00 часа на 18 март 2024 по Diema Family.
Али Фуат се отправя с яхтата си навътре в морето и изчезва.
Халил е разстроен от изчезването на Али Фуат. Той не знае как да каже истината Зейнеп.
Джем разкрива шокираща тайна пред жена си, че именно Али Фуат е бащата на Зейнеп! Има и още нещо, от което се страхува Джем, което Зейнеп не трябва да разбере.
Зейнеп сама стига до истината, че всъщност тя е дъщерята на Али Фуат, която тя търсеше.
Зейнеп е ядосана на Али Фуат, че не ѝ е казал истината. Халил ѝ обяснява защо не го е направил.
Тялото на Али Фуат е намерено. Зейнеп е безутешна.
Халил и Зейнеп пристигат във вилата на Али Фуат. Халил се връща в автомобила си, за да си вземе телефона.
В същото време Тургут пристига в заведението и е изненадан, че майсторите си тръгват. Един от работниците му отговаря, че за днес приключват с работата.
Идва Гюл Бахар, архитектът, който се зае с ремонта и го пита, дали Халил ще дойде.
-Той има проблеми, г-це архитект, но можете да кажете на мен.
-По-принцип бригадата днес нямаше да дойде, но аз ги помолих да си довършат това, което са започнали, а останалата работа ще приключат, когато Халил плати останалата сума пари.
-Аз ви казах, че има проблеми. Вие сте стари приятели, не може ли няколко дни да почакате? Халил, всичко ще оправи като се върне, дъще!
-Да, ние с Халил се познаваме отдавна, но аз имам хора пред които трябва да се отчитам.
-Добре, когато Халил се освободи ще ви се обади – казва Тургут, а Гюл Бахар и си тръгва.
Тургут се пита, какво ще прави Халил сам. В този момент идва един младеж, който носи пратка за Халил от Али Фуат. Тургут я приема, а също така отваря.
В този момент му се обажда Халил.
-Чичо, как си?
-Ти, как си, синко? Взе ли Зейнеп, заведе ли я в дома на баща ѝ?
-Чичо, аз самият съм като ходещ мъртвец! Аз не мога да я погледна в очите. Тя ми задава въпроси, а аз не мога да ѝ отговаря.
-Синко, довери се на Бога и го направи с един замах!
-Чичо, как да ѝ кажа, нима е толкова лесно? А и когато ѝ кажа, как ще се справи момичето? Добре, чичо, аз оправих телефона, ако има нещо обади ми се!
-Чакай, чакай не затваряй! Преди малко една пратка дойде за теб!
-Добре, чичо, остави я настрани!
-Чакай синко, тя е от Али Фуат!
-Какво? И какво е изпратил?
-Бяла риза.
-Той навярно я е изпратил за откриването.
-Синко и бележка има. „Сега ти ще облечеш тази бяла риза!“
Халил влиза при Зейнеп и двамата сядат да вечерят. Халил споделя, че е измислил име на заведението „Клуб 40“. Зейнеп казва, че много ѝ харесва и пита, дали е казал на Али Фуат. Халил отговаря, че не е имал възможност да поговори с него.
-Аз мисля, че той ще те попита за причината?
-Ако ме попита, аз ще му отговоря, скъпа. Ще му кажа, че моето детство е минало в това да броя до 40, а сега пораснах и продължавам след 40.
Зейнеп забелязва, че нещо не е наред с Халил.
-Халил, нещо станало ли е?
-Нали знаеш, темата за 40, когато става дума за това, аз се разстройвам. Аз ти развалих вечерята! Извинявай!
-Не, но ти цяла вечер си много странен! Ту си тук, ту те няма! Има ли нещо, което не ми казваш? В работата някакви проблеми ли има? Скара ли се с някой?
-Не, скъпа, нищо няма!
-Ти ми каза, че ще дойдеш с г-н Али Фуат, а него също го няма?! Ти скара ли се с г-н Али Фуат?
-Не, не това няма нищо общо, заради темата с 40, аз се разстроих.
Действието се пренася при родителите на Зейнеп. Майка ѝ казва на баща ѝ, че се опитала да обади на Зейнеп, но тя не ѝ вдигала, а не посмяла да отиде в офиса, за да не влоши нещата и добавя: -А ти, защо си толкова спокоен?
-Тя ми е дъщеря! Ще се сърди ден, два, а след това ще се върне. Ако не се върне, аз знам как да се сдобря с нея!
-Ти снощи, къде беше?
-Казах ти, че се разходих! Реших да оставя всичко на времето.
-Преди да излезеш от вкъщи, ти говори с някой? На телефона ти има запис! С кой говори, Джем?
-Никой, просто познат.
-Аз имам един човек наум – Али Фуат?
-Какво общо има той, Армаган?
-Добре, аз запазих номера, ще го изпратя на Зейнеп, за да ми каже на кой е?
Джем скача и взема телефона от ръцете на жена си.
-Али Фуат е бил, нали?
-Да и какво от това?
-Какво говори с него по среднощ? Или вие се срещнахте?
-Срещнахме се! Казах му да разкара този младеж от къщата ми и да се държат по-далече от дъщеря ми! Какво, аз не мога ли да го кажа като баща на Зейнеп?
-Защо този човек преследва дъщеря ни? Какви сметки имаш с Али Фуат?
-Нищо нямам с този човек! Аз се видях с него за 5-10 минути, казах каквото исках и се върнах обратно!
-Джем, искам да ми кажеш истината, какво общо имаш с този човек?
-Нищо общо нямам! Това е истината, която ти трябва да знаеш!
-Добре, но аз ще кажа на Зейнеп, ще ѝ разкажа за всичко, което се случи! Ще я помоля тя да ми направи среща с Али Фуат, за да видим, той какво ще каже.
-Да не си посмяла! Зейнеп не трябва никога да разбере за това… Защото ако аз не бях отишъл при този човек, щяхме да изгубим дъщеря си.
-Как така?
-Али Фуат ще вземе дъщеря ни! Защото Али Фуат е баща на Зейнеп. Разбра ли?! Баща!
-Човекът, който е убил бременната си жена е баща на Зейнеп? – шокирана е Армаган. -Защо ми го казваш чака сега? Как си им позволил да се срещнат? Защо не ми каза? Защо скри? Веднага отиди да намериш Зейнеп!
-Армаган, може и да съм закъснял, но не се притеснявай в нашият живот, няма повече опасност, която да се казва Али Фуат! – заявява Джем.-Дъщеря ни ще се върне вкъщи!
Действието се връща при Зейнеп и Халил.
Зейнеп е притеснена, че Али Фуат не се е обаждал, и Халил не му е звънял.
-Той е възрастен човек, защо да му се обаждам? Нека и той да не ми се обажда, защото аз съм тук с любимата си жена!
-Тук има нещо! Той да не е болен? – пита притеснена Зейнеп.
-Откъде го измисли сега това, Зейнеп?
-Тогава му се обади!
-Стига де, какво питаш само за него?
Зейнеп отговаря, че той непременно е щял да ѝ се обади, за да я попита, дали ѝ е харесало колието.
-Добре тогава, аз ще те попипам: Харесва ли ти колието?
-Да, най-красивото, което съм виждала през живота си! Но това колие е на Салкъм... Не мога да го нося…
След малко Зейнеп заспива на коленете на Халил. Той внимателно слага главата на възглавницата, покрива я със завивка и излиза тъжен и притеснен навън.
Действието прескача на другия ден. Зейнеп се събужда и вижда, че ѝ се е обаждал младежа, който ѝ помага да разбере истината за дъщерята на Али Фуат.
Младежът ѝ казва, че в същата нощ в родилния дом са докарали сираче, а след седмица предали в детски дом. Зейнеп пита, дали е а разбрал какво е станало с момиченцето след детския дом. Той ѝ отговаря, че е било трудно, но един от работниците в детския дом си е спомнил за момиченцето, защото на ръката е имало дълбока рана, като тази на Салкъм и този работник дълго време е правил превръзки на раната ѝ.
Зейнеп поглежда раната на ръката си.
-Всичко това доказва, че децата са били разменени! – казва младежа. -Сирачето, което са предали в детския дом, може да бъде Салкъм!
-И колко време е била там?
-Някъде около 2 месеца, а след това я осиновили.
-Кой?
-Доколкото това е лична информация не искаха да кажат, но аз разбрах, че я е осиновил някакъв полицай, но ще те помоля тази информация да си остане между нас.
-Не се притеснявай! Искам да те помоля да провериш за още едно бебе, което се е родило тази нощ.
-Име?
-Зейнеп Йондер – казва през сълзи Зейнеп. -Виж имало ли е бебе с това име?
Докато говореше по телефона Зейнеп стига до гроба на Салкъм и Лейла Гърли.
Халил я намира там.
-Ти си знаел, затова ме доведе тук! Защото Али Фуат ти е казал! – плаче Зейнеп.
-Зейнеп!
-Той се е изплашил да ме види? Затова ли не ми е казал?
-Той го е направил, за да те защити! Не е имал никаква друга цел! Той те е защитил от брат си! От онзи негодник Сефер! – Халил иска да прегърне Зейнеп.
-Не ме докосвай! Защо сега ми го казваш? Защо мълча толкова време?
- Това беше негово право да ти го каже, Зейнеп! Този човек 27 години е чакал, за да му кажеш татко! Той живееше с тази мечта! Затова чаках той да ти каже, но той се страхуваше да не те нарани, да не те изгуби!
-Аз много пъти го питах за Салкъм, той знаеш, че аз я търся? Как е издържал? Какво чакахте, за да ми кажете? И къде е той? Къде? Разбира се, че е избягал! Защото той е най-големият страхливец, който съм виждала! Изплашил се от малкото дете, не е могъл да намери място в живота си за него!
-Зейнеп, баща ти е най-смелият човек, който някога съм виждал! Той се е отказал от теб, за да спаси живота ти! Хайде, да вървим, Зейнеп! Аз ще те заведа при баща ти!
Халил и Зейнеп пристигат на пристанището. Йомер казва на Хелил и Зейнеп, че все още няма новини от Али Фуат и чакат.
В същото време Йълмаз отива в дома на Кадер и я кани в дома си на кафе.
Действието се пренася в дома на родителите на Зейнеп. Джем чете новините за изчезването на Али Фуат в морето.
Армаган го пита, дали да не се обадят на Зейнеп. Той ѝ казва, че сега не е моментът. Първо трябва да разберат съдбата на Али Фуат, а и може Халил да е знаел истината, и да е казал на Зейнеп.
-Той е влязъл в морето след теб – казва жена му.
-Какво искаш да кажеш с това?
-Ти сам каза, че сте се скарали. Джем, кажи истината, криеш ли нещо от мен?
-Какво може да се е случило? Отидох ли при него на яхтата? Отидох! Скарахме ли се? Скарахме се! Виж, престани да говориш така, че все едно ме обвиняваш! Ние не сме излизали в морето на яхтата му!
-А, как може така да си уверен, че Зейнеп ще се върне?
-Виж какво, аз само му казах да се държи по-далече от дъщеря ни! Но, представи си ако Зейнеп разбере, че аз съм се виждал с Али Фуат преди да изчезне, какво може да стане! А и ако е разбрала, че е осиновена, а ние досега сме мълчали?!
-Тя няма да ни прости!
-Точно! Дори и да съм имал добри намеренията, аз все пак съм последният човек, който се е срещнал с родният ѝ баща преди смъртта му. Тя винаги ще мисли за това! И тогава тази нишка, която ни свързва ще се скъса! Нужно ли е това?
Действието се връща на пристанището.
-Защо е дошъл по среднощ на яхтата? – пита Зейнеп ядосана Йомер. -Защо сте му позволили да плава сам?
-Това е г-н Али Фуат, нима ще ме послуша? Той от нищо не се страхува! - отговаря Йомер.
В този момент по радиостанцията спасителите съобщават, че е намерен човек на около 60 години и плават към брега.
Тялото на Али Фуат е пренесено от кратера на брега. Един от спасителите отваря чувала, в който е тялото. Халил със сълзи на очи поглежда към него и пада на колена на земята. Зейнеп плахо се приближава. Виждайки баща си тя пада на колене и плачейки безутешно вика:
-Татко! Татко! Татко!...
