В епизод 39 на турския сериал „Преплетени съдби“ Йълмаз, който ранява Мехмет с нож, като залага капан на Юсуф, успява да задържи Бирсен и децата при себе си, като скрива оръжието на убийството. Това означава началото на мъчителни дни за Серай. Побоят, който Серай получава от Йълмаз през първата нощ, когато влиза в къщата, е предзнаменование за това, което следва.
НА КРАТКО какво се случва в еп. 40 на турския сериал „Преплетени съдби“, който може да гледате от 22:00 часа на 23 февруари 2024 по Diema Family.
Халил е изправен пред трудно решение.
Гробът на Дженет е отворен и тялото е отнесено за експертиза.
Резултатът от експертизата е готов. Йълмаз празнува, а Халил изчезва.
Зейнеп напразно стои пред къщата на Халил и го вика.
Халил е оставил бележка за Зейнеп.
Бирсен и Йълмаз тръгват за срещата, която адвокат Левент организира в кантората на Карат, за да окаже емоционален натиск върху Халил.
-Къде е дъщеря ти? – пита Йълмаз Бирсен преди да излязат от къщата.
-А, тя стана, казах ѝ да оправи къщата. – отговаря Бирсен.
-Добре! Хайде, излизай, че таксито ще дойде!
Излизайки на улицата Йълмаз вижда колата на зет си и пита Бирсен, дали знае, че леля ѝ си заминава. Бирсен отговаря, че не знае и тръгва да се връща, за да си вземе довиждане с нея.
-Не е нужно! Аз от всички ѝ пожелах, всичко най-хубаво!
В този момент от съседната къща излизат Тургут и Халил.
- Хайде да отидем първи, за да седнем, защото предстои голямо шоу! – казва Йълмаз високо, за да го чуят.
Тургут моли Халил да не се подава на приказките на Йълмаз.
Йълмаз пита зет си, къде е неговия куфар.
-Аз нямам куфар, г-н Йълмъз! Докато не те изпратя в затвора, никъде няма да ходя!
-Още дълго ще има да чакаш! Почисти си стъклата на очилата! - подиграва се Йълмаз.
-Дай Боже, да видим как го арестуват! – моли се Тургут.
Действието прескача. Бирсен и Йълмаз са в сградата на Карат и чакат асансьора.
Бирсен пита баща си, дали Фериде ще дойде.
-Ако охраната ѝ позволи! Зетят стана много смел, когато ние бяхме с вързани ръце! Контролира момичето и дори не го пуска при мен! Само един път всичко да свърши, аз и на него ще му дам урок! – заканва се Йълмаз.
В този момент идва Халил, а също така идва и асансьора. Йълмаз и Бирсен се качват в асансьора, а Халил остава да чака.
Къванч кара Фериде за срещата и ѝ казва, че след малко ще бъде с баща си в една стая, но той не иска тя да говори с него и да се държи така, както се е държала към майка си, все едно го няма.
Всички са се събрали в заседателната зала и чакат да дойде Фериде. Тя пристига с Къванч и както му обеща нито поздрави баща си, нито го погледна. Къванч също остава в залата.
-Какво си направил с това момиче, че изглежда като робот? – пита Йълмаз.
-Нима жена ти можеше да говори, когато ти ѝ заповядваше да мълчи – отвръща Къванч.
-Ти, какво, много си смел! – крещи Йълмаз и пита дъщеря си, какво ѝ е причинил Къванч.
-Не се опитвай, защото е напразно! Тя не може да говори без мое разрешение! – отвръща Къванч.
-Ще видите и вие и вашият ред ще дойде! – заканва се Йълмаз.
-Аз мислех, че няма да можеш, че ще се изплашиш, но браво на теб! – казва Халил на баща си.
След прочувствена реч на адвокат Левент, защо не трябва да се отваря гроба на Дженет. Той един по-един пита децата на Дженет, дали искат да се направи това.
Бирсен, която се страхува от баща си, и Фериде, която обича баща си са против отварянето на гроба.
-Г-н Халил, в тази зала никой освен вас не иска да се отвори гроба, ще поемете ли цялата отговорност за това ? – пита Левент.
Халил вади от раницата си едно пликче и казва, че в него са косите на майка му.
-Зейнеп, кога ги видя за първи път? – пита Халил.
-В деня, в който се запознахме! – отговаря Зейнеп.
-Аз не ги нося у себе си, не, за да правя шоу! Аз ги нося със себе си от първия ден, в който почина мама, където и да ходя, те са с мен! А, вие? – обръща се Халил към сестрите си. – Помните ли думите на мама? „Нека на Йълмаз да му липсват косите ми!“ Затова аз ще направя последно добро за мама, чувате ли ме, г-н Йълмаз, аз ще ѝ върна, това което ми остави! Мама е взела решение и е оставила писмо, затова сега аз също ще взема решение. Ако мама загуби, аз също ще загубя! Това е последната ми дума! – казва Халил и прибира плика с косите на майка си и тръгва да излиза, но се спира и се обръща към Йълмаз. -Не си и помисляй да идваш на гроба! Стой по-далече!
Действието се връща назад в годите, когато Йълмаз излиза от болницата, където се е лекувал от алкохолизъм и се прибира вкъщи мъртво пиян и отново бие Дженет, която се е надявала, че като се върне той ще спре да пие. Йълмаз я пребива пред очите да трите си деца.
Действието се връща в настоящето тялото на Дженет е извадено от гроба и отнесено за експертиза.
Действието прескача след няколко дни. Серай се събужда от зурлите и тъпаните под прозореца.
-Мамо, какво става? – пита Серай.
-Дядото ти си е поръчал музика! Безсъвестен човек! – казва ядосана Бирсен.
Действието прескача на улицата. Йълмаз казва на музикантите да спрат и като гледа към прозорците на дома на Халил крещи.
-Днес е денят на лудият Йълмаз, продавачът на кадаиф! Съвестта ми е чиста! Аз твърдо стоя на краката си пред безскрупулните хора! Къде си ти, Хвърчило без опашка?!
В същото време Халил е на гроба на майка си.
-Аз си мислех, че ти отново ще дойдеш и ще ни спасиш… Но, ние отново загубихме, мамо! Заради мен, всички ги боли… Прости ми, мамо!
В същото време Зейнеп пътува със констативният протокол, в който се посочва, че Дженет Текин е починала от инфаркт.
Зейнеп се опитва да се свърже с Халил, но телефонът му е изключен.
Междувременно радостна Фериде се качва на автомобила си. Шофьорът ѝ иска да я откара, а тя радостна му казва, че отива при баща си.
Действието се връща в къщата на Йълмаз, където Бирсен гледа как баща ѝ празнува победата си на улицата и си мисли.
„Мамо, твоята смърт продължи 38 години. Ще видим, колко дълго ще продължи моята?!“
Тъкмо Йълмаз се прибира в дома си, когато идва Зейнеп и крещи името на Халил.
В същото време Халил напуска гроба на майка си като си мисли.
„Сбогом, мамо! Не успях да бъда добър син!... От мен няма да стане любим… От мен няма да стане човек! Йълмаз отново е прав от мен нищо няма да стане!“
От гроба на майка си Халил отива в залата за незаконни боеве. Бие се и печели битката. А след това се договаря да му уредят още една битка вечерта.
Зейнеп все още е пред къщата на Халил. Идва Тургут, който ѝ обяснява, че като е разбрал резултатите Халил си е тръгнал.
-Кой му е казал, Йълмаз ли? Аз не исках да му казвам по телефона.
-Някакъв адвокат.
-Левент ли?
-Не знам това, но Халил, чувайки резултата, дъще, загуби контрол, а след това излезе!
-Къде отиде? Довечера ще се върне, нали?
-Това никой не знае! Защото той си тръгна, някак особено, помоли ме да му простя за всичко! Но, ми даде, да ти дам ключовете от стаята му. Май е зарязал работата, ако искаш се качи, може да останеш, колкото искаш! Аз по-късно ще дойда, дъще!
Зейнеп влиза в стаята на Халил и на леглото му намира кутия със своята шнола за коса и бележка: „Мисля, че ще е добре, ако всичко си събереш!“
