Нова Броудкастинг Груп внесе жалба в КЗК срещу нелоялна търговска политика от страна на Би Ти Ви Медия Груп
Потърпевш е както бизнесът на конкурентните телевизии, така и крайният потребител – българският зрител
Нова Броудкастинг Груп подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу нелоялна търговка политика на Би Ти Ви Медия Груп, чието господстващо положение на пазара КЗК потвърди в предишни свои решения. Нова Броудкастинг Груп сезира Комисията с доказателства, че чрез действията си Би Ти Ви Медия Груп е нарушила конкурентното право с цел привличане на клиенти, което от своя страна води до нанасяне на щети на конкурентните търговски телевизии. Поводът за жалбата са конкретни казуси, резултат от усилията на бТВ да осигури своя пазарен успех чрез действия, водещи до монополизиране на пазара.
През последните години глобалната икономическа криза се отрази негативно както на бизнеса, така и на крайния потребител. Телевизионните компании се изправиха пред предизвикателството да развиват дейността си, въпреки силно редуцираните бюджети за реклама, представляващи техен основен доход. Ограничените приходи от реклама доведоха до ограничаване на възможностите на телевизиите да инвестират в закупуване и производство на качествено съдържание, с което да удовлетворяват очакванията на своите зрители.
Кризата провокира компаниите да търсят различни, иновативни начини за справяне с нелеката икономическа ситуация. Част от тях обаче заложиха на агресивни подходи за привличане на клиенти, въпреки вече поставените граници от съвременното общество. Историята познава много нарушения на конкурентното законодателство и затова са създадени превантивни мерки, които да ги ограничават и да предпазват клиентите, в конкретния случай – зрителите.
Именно в условията на икономическа криза, в края на 2010 г. бТВ анонсира няколко агресивни кампании с цел привличане на клиенти. Телевизията предложи необосновано големи отстъпки за своите клиенти рекламодатели, с което застраши конкуренцията на пазара. Пример за нелоялна търговска практика е ексклузивната промоция - „Зима 2011”. Тя представлява съвкупност от по-благоприятни търговски условия, валидни за кратък период от време (януари – март 2011 г). Рекламодателите, възползвали се от условията на предложението, са получили определен брой бонусни излъчвания във всички канали от групата на Би Ти Ви Медия Груп – от 100 % през месец март до 160 % през месец януари – върху броя на заявените и платени рекламни спотове. Клиентът е могъл да се възползва от промоционалните условия единствено ако гарантира, че в периода на промоцията няма да рекламира в други телевизионни медии. При неизпълнение на това условие, клиентът заплаща неустойка.
Описаната промоция нарушава конкурентното законодателство в няколко насоки, описани по-долу:
Хипотеза за т.нар. „хищническо ценообразуване”. За сравнително кратък период от време Би Ти Ви Медия Груп предлага продажба на рекламно време при необосновано ниски цени, като целта на тази продажба е да се изтласкат конкурентите на пазара и/или да се обезкуражат нови конкуренти да навлязат на пазара на телевизионна реклама. Хищническото ценообразуване е една от най-често срещаните ценови злоупотреби на предприятие с господстващо положение. Крайната цел е реализиране на по-големи печалби чрез рязко завишаване на цените при условие, че последните не биха могли да се повишат, ако преди това не е извършено хищническото им намаляване.
Налице е типична форма на „клауза за лоялност” – друг вид ценово изключваща злоупотреба на предприятие с господстващо положение. Съгласно условията на „клауза за лоялност” рекламодателят се задължава да получава изцяло необходимата му услуга от един доставчик, което поведение води до сериозно ограничаване на конкуренцията на пазара на телевизионна реклама. В резултат на прилагане на „клаузата за лоялност” бТВ предопределя чрез непазарни механизми избора на поведение от страна на потребителите на съответния продукт не поради неговото съществено по-добро качество, а заради съществените и непропорционални финансови стимули, които телевизията предлага на клиентите си.
На следващо място, бТВ предлага отстъпката предварително и в случай че рекламодателят не реализира гарантирания обем, той дължи неустойка. Подобно поведение също се третира като нарушение на конкурентното право. Условие да се получи отстъпката е рекламодателят да предопредели пазарното си поведение за три месеца напред. Ако ангажиментът не бъде изпълнен и рекламодателят промени пазарното си поведение в течение на съответния период, той понася финансова санкция, като заплаща по-висока цена на закупения продукт в сравнение с първоначално уговорената. Решаващо значение има и обстоятелството, че отстъпката се предоставя авансово, т.е. преди съответния изискуем обем от парични средства да е вложен в реклама в бТВ.
Подобни методи не са новост за пазара и именно тях конкурентното право забранява. Използването на нелоялни търговски практики ще доведе до монополизиране на пазара, оставяйки рекламодателите без избор. Продуцентите ще имат една платформа за изява, а зрителите ще бъдат лишени от правото да избират съдържанието, което им харесва, и ще се налага да избират между монополиста, обществената БНТ и платените канали.
Потърпевш е както бизнесът на конкурентните телевизии, така и крайният потребител – българският зрител
Нова Броудкастинг Груп подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу нелоялна търговка политика на Би Ти Ви Медия Груп, чието господстващо положение на пазара КЗК потвърди в предишни свои решения. Нова Броудкастинг Груп сезира Комисията с доказателства, че чрез действията си Би Ти Ви Медия Груп е нарушила конкурентното право с цел привличане на клиенти, което от своя страна води до нанасяне на щети на конкурентните търговски телевизии. Поводът за жалбата са конкретни казуси, резултат от усилията на бТВ да осигури своя пазарен успех чрез действия, водещи до монополизиране на пазара.
През последните години глобалната икономическа криза се отрази негативно както на бизнеса, така и на крайния потребител. Телевизионните компании се изправиха пред предизвикателството да развиват дейността си, въпреки силно редуцираните бюджети за реклама, представляващи техен основен доход. Ограничените приходи от реклама доведоха до ограничаване на възможностите на телевизиите да инвестират в закупуване и производство на качествено съдържание, с което да удовлетворяват очакванията на своите зрители.
Кризата провокира компаниите да търсят различни, иновативни начини за справяне с нелеката икономическа ситуация. Част от тях обаче заложиха на агресивни подходи за привличане на клиенти, въпреки вече поставените граници от съвременното общество. Историята познава много нарушения на конкурентното законодателство и затова са създадени превантивни мерки, които да ги ограничават и да предпазват клиентите, в конкретния случай – зрителите.
Именно в условията на икономическа криза, в края на 2010 г. бТВ анонсира няколко агресивни кампании с цел привличане на клиенти. Телевизията предложи необосновано големи отстъпки за своите клиенти рекламодатели, с което застраши конкуренцията на пазара. Пример за нелоялна търговска практика е ексклузивната промоция - „Зима 2011”. Тя представлява съвкупност от по-благоприятни търговски условия, валидни за кратък период от време (януари – март 2011 г). Рекламодателите, възползвали се от условията на предложението, са получили определен брой бонусни излъчвания във всички канали от групата на Би Ти Ви Медия Груп – от 100 % през месец март до 160 % през месец януари – върху броя на заявените и платени рекламни спотове. Клиентът е могъл да се възползва от промоционалните условия единствено ако гарантира, че в периода на промоцията няма да рекламира в други телевизионни медии. При неизпълнение на това условие, клиентът заплаща неустойка.
Описаната промоция нарушава конкурентното законодателство в няколко насоки, описани по-долу:
Хипотеза за т.нар. „хищническо ценообразуване”. За сравнително кратък период от време Би Ти Ви Медия Груп предлага продажба на рекламно време при необосновано ниски цени, като целта на тази продажба е да се изтласкат конкурентите на пазара и/или да се обезкуражат нови конкуренти да навлязат на пазара на телевизионна реклама. Хищническото ценообразуване е една от най-често срещаните ценови злоупотреби на предприятие с господстващо положение. Крайната цел е реализиране на по-големи печалби чрез рязко завишаване на цените при условие, че последните не биха могли да се повишат, ако преди това не е извършено хищническото им намаляване.
Налице е типична форма на „клауза за лоялност” – друг вид ценово изключваща злоупотреба на предприятие с господстващо положение. Съгласно условията на „клауза за лоялност” рекламодателят се задължава да получава изцяло необходимата му услуга от един доставчик, което поведение води до сериозно ограничаване на конкуренцията на пазара на телевизионна реклама. В резултат на прилагане на „клаузата за лоялност” бТВ предопределя чрез непазарни механизми избора на поведение от страна на потребителите на съответния продукт не поради неговото съществено по-добро качество, а заради съществените и непропорционални финансови стимули, които телевизията предлага на клиентите си.
На следващо място, бТВ предлага отстъпката предварително и в случай че рекламодателят не реализира гарантирания обем, той дължи неустойка. Подобно поведение също се третира като нарушение на конкурентното право. Условие да се получи отстъпката е рекламодателят да предопредели пазарното си поведение за три месеца напред. Ако ангажиментът не бъде изпълнен и рекламодателят промени пазарното си поведение в течение на съответния период, той понася финансова санкция, като заплаща по-висока цена на закупения продукт в сравнение с първоначално уговорената. Решаващо значение има и обстоятелството, че отстъпката се предоставя авансово, т.е. преди съответния изискуем обем от парични средства да е вложен в реклама в бТВ.
Подобни методи не са новост за пазара и именно тях конкурентното право забранява. Използването на нелоялни търговски практики ще доведе до монополизиране на пазара, оставяйки рекламодателите без избор. Продуцентите ще имат една платформа за изява, а зрителите ще бъдат лишени от правото да избират съдържанието, което им харесва, и ще се налага да избират между монополиста, обществената БНТ и платените канали.
