В епизод 265 на турския сериал „Наследство“ Яман и Сехер се развързват, но Яман е твърде слаб, за да отвори вратата. Сехер се бори, докато успеят да се измъкнат от стаята, и освобождавайки Юсуф, си проправят път през гората към магистралата. Яман е изгубил много кръв и е много слаб, затова те се придвижват бавно през гората.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 266 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 17 април 2024 по NOVA
Заради раната на Яман Сехер, Юсуф и Яман са принудени да почиват от време на време, докато бягат. Яман изпада в безсъзнание.
Дженгер чува разговор на Икбал, която планира да вкара Зия в психиатрична клиника, след като получи наследството на Кърмил.Тя си мисли, че Яман е убит.
Зухал застава пред съда, за да чуе присъдата си. Икбал не идва на делото.
В същото време Селим бяга от Фърат и намира своите пленници. Селим насочва пистолет в Яман. Чува се изстрел…
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Юсуф, Сехер и Яман подпирайки се на тоягата и на Сехер вървят бавно през гората. Той спира и се оглежда, а след това казва на Сехер да се оглежда в четирите посоки, защото онзи негодник като се върне и не ги намери в къщата, ще тръгне да ги търси. Сехер предлага да спрат, за да си почине малко. Яман ѝ отговаря, че не може да спират, а трябва да продължат да вървят.
-Моля те, нека да спрем, защото ще ти стане по-зле! – моли го Сехер.
-Чичо, аз се уморих, а също така съм и гладен – признава Юсуф.
-Добре, юначе, ние малко ще си починем – казва Яман като се оглежда и се обръща към Юсуф: -Виждаш ли онези дървета, това са сливи, ходи и си отбери от тях, ще ти дадат енергия.
Яман дишайки тежко сяда и се подпира на едно дърво. Сехер иска да погледне раната му. Яман ѝ отговаря, че нищо му няма, просто го е заболяло, защото е седнал. Сехер докосва челото му и притеснена констатира, че Яман е вдигнал температура и му казва, че няма как да стигне в това състояние до пътя.
-Каквото и да става, ние ще излезем на този път! – отсича Яман.
-Ами ако ти стане зле или нещо се случи с теб? – пита притеснена Сехер.
-Нищо няма да се случи с мен! – уверява я Яман. -Спомни си, ние вече сме били в тази ситуация, бяхме в гората, а аз също бях ранен, а ти излекува раната ми. Аз отново ще стана на краката си и ще се приберем вкъщи!
В същото време Фърат със Селим и още двама полицаи пристигат в гората и слизат от колите.
-Тук няма нищо! – казва Фърат.
-Май съм се заблудил, трябвало да завием наляво, а не на дясно – казва Селим.
-Селим, някаква следа, знак, който да си запомнил, спомняш ли си? – пита изнервен Фърат.
-Не знам, не си спомням, не познавам местността добре – отвръща спокойно Селим. -Но си мисля, че къщата беше зад онази скала – сочи Селим и така разсейва Фърат, а през това време Селим взема пистолета на един от полицаите и заплашва, че ще го застреля.
-Селим, хвърли пистолета, защото където и да отидеш аз ще те намеря! Само си усложняваш положението! Хвърли пистолета!
-За смъртта на този полицай, само ти ще си виновен, Фърат!
-Знаеш ли, аз не съм старият Селим! Приятелството ни, братството ни са само глупости! Ако искаш да бъдеш с някой, трябва насила да го получиш, иначе ще дойде друг и насила ще ти го вземе! През цялото това време, аз чаках като глупак и какво получих? Този тиран дойде и взе Сехер от мен!
Фърат е принуден да остави пистолета на земята. Селим кара полицая да му свали белезниците, а след това стреля по гумите на една от полицейските коли, а в другата се качва и бяга с нея.
-Сега никой не може да ме спре! Сехер е моя и докато не я имам, няма да се успокоя! – крещи Селим.
Фърат се обажда на Ибо, че Селим е избяга и да му изпрати на телефона какви обекти има около него.
В същото време на Яман започва да му става много студено. Сехер го прегръща и разтрива, за да го стопли.
-Така ми е добре в твоята прегръдка – признава Яман. -Аз няма да забравя този момент и няма да те загубя! Много трудно те намерих, но никога няма да те загубя!
-И, аз теб! Аз теб не мога да те загубя, затова! – отговаря Сехер, а Яман ѝ казва, че никога не трябва да се предава.
В този момент при тях идва Юсуф и им казва, че им е донесъл малко сливи.
След малко Яман с помощта на Сехер става. Сехер вижда, че Яман въобще не е добре.
-Нищо ми няма! До пътя ще издържа!
-Не, не можеш да продължиш така! Може би трябва да погледна раната ти?!
-Единственото, което трябва да направим сега е да вървим! Когато онова копеле се върне, ще тръгне да ни търси!Затова преди да ми е станало по-зле трябва да стигнем до пътя. Не може да губим време!
-Но, колкото повече ходиш, толкова повече кръв ще губиш! – казва притеснена Сехер.
-Аз мога да живея с тази рана! – отвръща Яман. Но, ако това копеле дойде и ви вземе от мен, то тогава… Хайде да вървим!
Действието се пренася в имението. Човекът на Икбал се обажда и ѝ казва, че са унищожили почти всички доказателства от миналото ѝ, но е останало още нещо да свършат. Икбал щастлива му отговаря да се обади, когато приключи напълно работата.
-Дори и да не се справиш, вече няма значение. Яман от онзи свят нищо няма да може да ми направи! – мисли си Икбал.
В същото време в съда започва делото на Зухал. Тя притеснена се чуди, къде може да е Яман, защото иска да му даде записа, който взела от Мелехат.
Адвокатът на Зухал ѝ съобщава, че Икбал има много работа и затова не може да дойде за делото. Зухал се изправя сама пред съдията, треперейки от страх какво ще реши той за нея. Първоначално съдията определя на Зухал година и половина лишаване от свобода за извършената от нея измама, но след това подчертава, че тя никога преди това не е извършвала престъпления, че има чисто минало и поради тази причина ще бъде освободена под гаранция. Зухал със сълзи на очи празнува свободата си и се подготвя да отмъсти на сестра си, като се кълне, че ще я накара да си плати за всички страдания, които е преживяла в затвора, при положение че Икбал също е участвала в престъплението.
Междувременно Яман вече не контролира тялото си и осъзнава, че състоянието му се влошава. Затова той моли Сехер и Юсуф двамата да тръгнат и да го оставят тук, където е, но Сехер категорично се противопоставя: -Заедно ще стигнем до този път! Хайде почини си малко и след това заедно ще продължим напред!
Но, за ужас на Сехер, Яман губи съзнание.
Действието се пренася в имението. Икбал се обажда на своя човек и му казва, че не се знае, дали Сехер и Юсуф ще се върнат, а и Яман не се знае дали е жив, затова те трябва да започнат да търсят психиатрична клиника за Зия, а също така да разбере колко е голямо богатството на Яман, защото трябва да бъде подготвена отрано как да го управлява. Камерата ни показва Дженгер, който е чул целият разговор на Икбал и е шокиран от чутото.
В същото време побеснял Селим стига до къщата и вижда, че заложниците му са избягали и тръгва да ги търси. На един камък забелязва следи от кръв и разбира, че те са много близо.
В същото време Яман идва на себе си. С помощта на Сехер се изправя и тримата продължават да вървят.
-Лельо, чу ли звук от автомобил? – възкликва радостен Юсуф.
-Малко остана! – повтаря Сехер, за да окуражи Яман, който е на ръба на силите си.
Те излизат на пътя, където се натъкват на Селим.
-Аз няма да ти позволя да ми я вземеш, Къръмлъ! Няма да ти позволя да ме победиш! – крещи Селим насочил пистолет в Яман.
-Дори да ме застреляш, ти нищо не можеш да ми вземеш, копеле! – отвръща Яман.
-Не, ти няма да направиш това! Ако го направиш, аз няма да ти позволя да живееш повече! – крещи Сехер.
-Той няма да го направи, не се страхувай! – казва Яман на Сехер.
-Аз отдавна трябваше да те убия, но закъснях! Но, това което не направих преди, сега ще го направя! Сехер, тя винаги е била моя! – отвръща като крещи ненормалния Селим.
-Не, ти няма да го направиш! – крещи Сехер.
Чува се изстрел. Сехер е застанала пред Яман.
-Лельо…… - крещи Юсуф закрил ушите си с ръце.
Какво се случи? Кой застреля Селим или… Ще разберем скоро!
