„Наследство“ еп.237: Сехер е много притеснена, че трябва да консумират брака си

В епизод 236 на турския сериал „Наследство“ Яман подготвя изненада за Сехер, а тя отчаяно търси годежния си пръстен, който остави в кухнята, но не може да го намери. Икбал отново задейства плана си, за да се отърве от Сехер като отново я изпраща до аптеката. Какво ще се случи, че Сехер отново се връща здрава и невредима в имението, което ще вбеси Икбал?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 237 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 6 март 2024 по NOVA

Яман подготвя специална изненада за Сехер. В блясъка на свещите, поставени на земята, под звездното нощно небе, той прави предложение на Сехер. Той иска тя да стане негова истинска съпруга. На Сехер не ѝ се налага да мисли дълго и трогната до сълзи се съгласява.

Сехер е много притеснена, защото Яман е намекна, че трябва да консумират брака си вечерта, това е единственото, за което може да мисли през целия ден.

Действието продължава от предния епизод. Сехер след като прочете писмото, което ѝ даде Юсуф си спомня вечерта, в която показа на Яман полярната звезда и му каза, че всички се ориентират по нея, защото тя показва правилния път. "-Както и ти – каза ѝ тогава Яман."

Действието се връща в настоящето.

-Полярната звезда – казва Сехер и излиза от къщата, където я очаква поредната изненада, пътека очертана от хиляди блещукащи светлинки. Сехер се просълзява и тръгва по нея. Тя я отвежда в градината, където я очаква Яман. Сехер избърсва сълзите си и застава срещу него.

-Ти… - развълнувана Сехер иска да каже нещо но, Яман поглежда към полярната звезда и ѝ казва, че откак тя му я е показала, той винаги гледа към нея. Тя винаги е била негов ориентир, за да не се загуби, и всичките си пътувания ги е планирал ориентирайки се на нея и добавя: -Понякога се губех, понякога вървях по път, по който не трябваше да тръгвам, а понякога заедно с мен и теб те завличах по тези неправилни пътища. Но, когато вдигах главата си към небето, твоята звезда винаги беше там. И всеки път отново и отново ми показваше правилния път… Пътищата, по които вървях ме доведоха при теб… Сега го разбрах най-добре, че освен пътя, който води при теб, за мен няма други пътища… Не искам да губя времето си, затова… - Яман вади от джоба си кутийка, в която е пръстена, който Сехер мислеше, че е изгубила. -Искам ти да вървиш до мен по този път завинаги, като моя жена! -

Разплакана Сехер казва да. Яман слага пръстена на пръста на Сехер, а след това изтрива сълзите ѝ.

В същото време Икбал ги гледа злобно от терасата, към нея се приближава Неслихан.

-Леле, какъв романтик се оказа, г-н Яман, като в приказка – възкликва Неслихан. -Дано никога не се разделят!

-Няма да се разделят, толкова неща им се случиха… - казва Икбал едва сдържайки гнева си.

-Те са много мили, нали? – възхищава се Неслихан.

-Да, много са мили! – отвръща Икбал. -Отново спечелиха! – казва ядосана на себе си Икбал, но Неслихан я чува.

-Какво? – пита момичето.

-Защо си дошла, нещо искаш да ме попиташ ли? – пита гневна Икбал.

-Не, извинявайте, просто се радвам за тях и се отнесох – отговаря Неслихан и се прибира в къщата...

Сехер и Яман са в спалнята си. Сехер казва на Яман, че е станало късно и предлага да си лягат. Яман тръгва да си ляга на дивана, но се хваща за кръста.

-Ти, как си, добре ли си? – пита притеснена Сехер.

-Това е за последно! Да смятаме, че тази нощ е нощта на къната. Първата ни среща беше в сладкарницата, нашият първи филм изгледахме в кабинета, предложението за брак в градината, така лека-полека с теб се сближаваме. Утре вечер ще се събудим не като формално семейство, а като истинско. Остана само едно нещо – меденият ни месец. Ще го прекараме утре вечер, тук, в нашата стая.

Сехер притеснена от последните думи на Яман изпуска кутийката с пръстените си.

Вдига я бързо, пожелава на съпруга си лека нощ и си ляга. Тя притиска глава към възглавницата, но заспиването след такива емоции няма да е лесно.

На следващия ден Сехер се измъква от стаята, докато съпругът ѝ все още спи, или поне така си мисли. Тя отново е развълнувана.

В кухнята мечтаещата Неслихан разказва на леля си за романтичната вечер, която Яман беше подготвил за Сехер.

-Надявам се, че Бог ще дари и теб с такова щастие - казва Адалет. - Ще намериш някого, когото да обичаш, и който ще обича теб. Искам това да ти се случи.

Когато Адалет излиза, Неслихан си казва: -Ах, скъпата ми леля... Не мога да ти го кажа, но вече намерих такъв човек.

Както не е трудно да се досетим, момичето няма предвид Фърат. За миг тя изважда от джоба си пръстена, който е получи от Бора, и добавя:

-Ще се моля на Бога тези дни да дойдат скоро. Ще бъдем щастливи, като Сехер и г-н Яман!

Действието се пренася в стаята на Икбал, където Икбал посърнала е още в леглото си. Зия идва при нея и я пита, дали ще слезе за закуска, а тя му отговоря, че е уморена и иска да си почине още малко.

-Икбал, ние от толкова дълго време сме женени, но никога не съм те виждал така. Какво е станало? – пита Зия.

-Аз ти казах, скъпи Зия, аз съм добре! Ти слизай да закусиш! – отвръща Икбал. Зия излиза от стаята.

-Това е, всичко свърши, ти победи! – говори си сама Икбал.

Фърат, Ибрахим и Али не успяват да организират съвместното си съжителство в една къща. Леля Султан решава да вземе нещата в свои ръце.

Междувременно Сехер е в хола и не може да мисли за нищо друго, освен за казаното снощи от Яман: - "Остава само едно нещо. Меденият месец. Той ще се състои утре, в нашата стая."

Към нея се приближава Яман и я пита, за какво се е замислила.

-За нищо, за нищо не мисля, просто се чудя!

-Сутринта като се събудих, никъде не те видях. На закуска, също беше мълчалива или ти ме избягваш?

-Не, защо да те избягвам?! Ти нещо искаше да ми кажеш ли?

-Да, трябва да те попитам, дали искаш да отидем някъде, където заедно да прекараме тази нощ? Защото тази нощ е много важна за нас, мога да резервирам стая в хотел, като за меден месец? Може би аз не помислих като ти предложих да го направим тук!

-Не е нужно! Няма да оставяме Юсуф сам. – казва смутена Сехер.

-Добре, както искаш, така ще бъде!

Яман погалва Сехер по лицето, а след това се навежда да я целуне.

-Някой може да види – казва смутена Сехер и бързо добавя. -Ще ми бъде неудобно, ако някой ни види!

Яман излиза на терасата, а Сехер отива в кухнята и си налива чаша вода, която на един дъх изпива.

-Сехер, това е вода с оцет, за да измия хладилника! Не трябваше да я оставям на видно място! – казва Адалет.

-Няма нищо! – казва Сехер и си нали от другата кана вода и отново изпива на един дъх.

-Сехер, какво става с теб, имам чувството, че цял ден не си пила вода!

-Не, како Адалет, просто ми се прииска да пия.

-Нещо да не е станало, което да те е притеснило?

-Не, како Адалет, аз имам малко работа. – Сехер излиза от кухнята и отива в спалнята, където Неслихан сменя чаршафите. Сехер е изненадана и я пита, нали вчера ги е сменяла.

-Г-н Яман, ме помоли отново да ги сменя.

Притеснението на Сехер се усилва мислейки си, спомняйки си намека на Яман, че довечера ще консумират брака си.

Действието се пренася в затвора, където Дунду признава на Мелехат, че Зухал я е принудила да открадне записа от телефона ѝ, а след това изпратила на сестра си, за да я шантажира. Също така ѝ признава, че Зухал е провалила плановете им, като е изпратила съобщение, къде се намира сестра ѝ.

Мелехат побеснява и се заканва, че ще изпрати Зухал направо в ада, но Зухал все още не се е върнала в килията.

Сехер слиза в кухнята и тръгва да прави кафе. Адалет ѝ казва, че г-н Яман е на терасата и тя ще им направи кафе и донесе. Сехер казва, че сама ще го направи и в джезвето слага сол вместо захар.

-Дъще, ти вместо захар сложи сол в кафето, по-рано изпи от водата с оцета, какво става с теб, все едно нещо те мъчи? – пита Адалет, а Яман е на вратата и чува разговора им.

-Не, како Адалет, просто съм се замислила – отвръща Сехер.

Яман се връща в хола и се замисля…