„Наследство“ еп.207 (NOVA) – какво ще се случи...

В епизод 206 на турския сериал „Наследство“ Яман е бесен от неспособността си да разкрие истината, но разговорът на Сехер и майка ѝ Надире го кара да се замисли.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 207на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 23 януари 2024 по NOVA

Как ще се държи Яман със Сехер след като чу разговора между Сехер и майка ѝ Надире?

Яман пита Сехер за тайната, която тя крие от него. Дали Сехер ще му каже истината?

Какво се опитва да каже градинарят на Яман?

Икбал и Зухал все още се притесняват за детектива, защото докато не умре, той може да каже на Яман истината.

Фърат придружава Неслихан до модния курс всеки ден, което много ядосва Бора.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Действието продължава от там, от където свърши предни епизод. След като Яман без да иска чу разговора на Сехер с майка си Надире е шокиран от истината, която чу:

-Какво? Тя наистина ме обича?!... – пита се изненадан Яман.

Яман отново вади снимката от джоба си, на която Сехер ударя плесница на Селим и бързо прибира обратно в джоба си, защото Надире и Сехер излизат от къщата. Яман гледа Сехер за миг, а след това подава чантата на Надире, като казва, че Сехер я е забравила в колата. Яман ѝ пожелава приятен път. Сехер и Надире се прегръщат за довиждане, а Надире моли Яман да пази Сехер, като зеницата на окото си и да не ѝ разбива сърцето, а също така ги моли да се грижат един за друг.

Действието прескача Яман и Сехер се прибират в имението. Яман може би иска да каже на Сехер, че е чул разговора ѝ с майка ѝ Надире, но в последната секунда се отказва като ѝ казва, че е добре направила, че се е видяла и поговорила с нея преди да замине.

-Благодаря ти, ако не си бях взела довиждане с нея щеше да ми бъде много тежко на душата – признава Сехер и тръгва да слиза от автомобила, и пита Яман, дали и той ще дойде, а той ѝ отговаря, че има един проблем, които трябва да реши.

След като остава сам в колата Яман се обажда на Недим и разбира, че все още не са намерили детектива. Яман му заповядва да не спират да го търсят, и каквото и да струва, те трябва да го открият, защото каквато и да е истината, той трябва да я знае.

В същото време Селим казва на Баръш, че трябва да замине за определено време за родния си край, а ресторанта оставя на него и Кираз. Ако някой го пита, къде е заминал, трябва да казва, че не знае.

Селим тъкмо излиза от ресторанта, когато пристига Яман. Селим виждайки Яман тръгва да бяга. Яман тръгва след него, но не успява да го хване. Той веднага се обажда на Недим да търсят не само детектива, но и Селим.

Вечерта Яман се връща в имението. Дженгер го вижда да стои замислен пред къщата и го пита, дали може да направи нещо за него.

-Аз не можах да говоря с детектива, но исках да разбера нещо от Селим, но и той избяга от мен. Истината се изплъзва от ръката ми, всеки път, когато си мисля, че ще я хвана! А и този страхливец избяга!

-Вие си мислите, че той е избягал, защото е наклеветил г-жа Сехер ли?

-Не знам какво да мисля, може това да е така! Аз си мисля, че той избяга защото я е наклеветил, но след това се появява теория, която опровергава всичко това!

-Може би, отговорът се намира близо до вас? Защо вие не попитате г-жа Сехер, тя е човекът, които ще ви даде най-точните отговори!

Яман без да отговори влиза в къщата.

В същото време Сехер подрежда дрехи на Яман и си спомня думите на майка си Надире, че каквото и да се е случило между тях, тя е видяла любовта на Яман към нея в очите му.

-Ех, ако можеше това да е истина – мисли си тъжно Сехер.

В този момент в стаята влиза Яман.

-Не ми говори повече със загадки и не сменяй темата! Какво криеш от мен? Каква е тайната ти? – пита направо Яман.

Сехер притеснена гледа в земята. Яман повдига брадичката ѝ като казва:

-Искам да ме гледаш в лицето и най-накрая да разбера истината! Какво криеш от мен? Каква е тайната ти?

В този момент Сехер си мисли: „Не мога да ти кажа, че тайната ми е моята люб… Не мога да ти кажа!“

-Аз… - почва притеснена Сехер.

Яман нетърпелив я прекъсва: - Какво ти?

Сехер си мисли като затваря очите си: „Моля те, не ме притискай! Не ме карай да ти кажа!“

-Хайде говори! Кажи ми истината?! Какво криеш?! – повтаря Яман.

-Ти, искаш да разбереш истината?... Моята тайна е в това, че ти имах много голямо доверие, повярвах ти, но не можех да ти го кажа! Ти постоянно говореше, че всички са повярвали в играта ни и аз също повярвах! Ти си прав, дойде време, да направим така, че това да престане да бъде тайна! Аз ти повярвах, защото, за да ме спасиш беше готов на всичко, дори да не можеше да дишаш, да те боли… Знаеш ли на кой повярвах? На човекът, който дишаше с мен, когато аз не можех да дишам… Аз вярвах на човекът, който държеше силно в ръцете си писалката, която аз му подарих, за да не се счупи… Но, ти счупи тази писалка! Счупи я така както и всичко останало, което успя да счупиш… Ако искаш ме унижавай, ако искаш ми се присмивай, но аз наистина ти повярвах! Аз много бързо паднах от онова място, където ти ме пусна! Това е тайната, която криех от теб, вече знаеш! Надявам се да си вече по-спокоен! - Сехер избръсва сълзите си и добавя. – Повече няма никакво значение тази тайна! Има само една истина и това е, че най-важното, това е Юсуф и това, че заради него, между нас всичко трябва да бъде гладко! – казва Сехер и напуска стаята.

Сехер плачейки излиза на терасата.

Яман също излиза на терасата и гледа отгоре Сехер, която е на терасата под него като си мисли, че той също иска да ѝ вярва и да ѝ има доверие…

Сехер се обръща, но Яман не е вече на терасата и се пита, защо той е постъпил така с нея, като не спира да плаче.

Действието прескача Сехер се прибира в спалнята и взема завивките, за да си ляга в същото време Яман излиза от банята и двамата се сблъскват. Само се поглеждат един друг без да си кажат нищо.

Яман се сеща, че не са дали лекарството на Юсуф и казва, че ще ходи да го види. Сехер му отговаря, че тя му е дала лекарството и Юсуф вече спи.

-Ти си права! – нарушава Яман тишината в стаята. Сехер изненадана го поглежда. -Важното е, че между нас всичко да бъде спокойно и гладко, заради Юсуф! Хайде да продължим от момента, в който спряхме!

Сехер кима с глава.

Действието прескача на сутринта. Дженгер, градинарят и Адалет са в кухнята. Дженгер казва на Адалет, че е направил списъкът с нещата, които трябва да се купят и я пита, дали ще добави нещо.

-Притеснявам се за г-н Яман, той не се храни в последно време, само пие горчиво кафе. Да не би още да се притеснява за Юсуф, дали има нещо, за което ние да не знаем?! – пита Адалет.

-Той има много работа – отвръща Дженгер.

В този момент градинарят събира трохите в кърпичката си. Адалет му казва, да остави, тя ще почисти. Дженгер ѝ прави знак да остави човека. Градинарят излиза, а Дженгер казва на Аделет, че трохите от хляба ги дава на птичките, че е много добър човек и това което не може да каже с устата го казва със сърцето си.

Яман е в хола, когато към него се приближава градинарят и вади от джоба си някакъв бурен и с него сочи Зухал, която говори по телефона на терасата, а след това оставя на масата.

-Какво е това? – пита Яман.

Градинарят поглежда Зухал и излиза от стаята.

Зухал отива при Икбал.

-Какво разбра ли нещо? – пита Икбал.

-Цяла сутрин се навъртам около него, но Яман с никой не разговаря, нито с Недим, нито с детектива! – ядосва се Зухал. -Како, има ли новини от Селим?

-Чух се с него, този глупак за малко да бъде хванат от Яман! – ядосва се Икбал. -Със Селим решихме проблема, сега е ред на детектива, трябва да го намерим преди Недим! Но, през това време трябва да отвлечем вниманието на Яман, но как и с какво да го направим?

Действието се пренася в хола, където Яман се чуди, какво се опитва да му каже градинаря и тръгва да вземе тревата, която градинарят остави на масата.

-Не, не я пипай! – казва Зия, който в този момент влиза в стаята. -Това е отрова! Не я пипай! Тя нищо не оставя живо, нито цветя, нито трева! Всичко убива! Всичко убива! Аз не я харесвам! Откъде се взе?

Яман поглежда градинаря, който се занимава с цветята на терасата, а след това тревата, която той му остави и се замисля над това, което му каза Зия.

Зия взема бурена с кърпичка и казва, че ще го изхвърли далече, за да не попадне в градината им.

В този момент идва Сехер, която носи телефона на Яман.

-Ти си забравил телефона си, звъняха от болницата, но докато ти го донеса спряха да звънят! Да не би да е нещо с Юсуф – пита притеснена Сехер.

Отново телефонът на Яман звъни. Яман разбира, че го търсят от болницата във връзка със Зия, защото при последните изследвания са открили някой неща и трябва да променят терапията му.

Яман моли Сехер да му помогне, за да заведат Зия в болницата. Сехер веднага се съгласява.

Действието прескача в болницата. На Зия му вземат кръв, а след това Яман го моли да махнат тампона, но Зия не иска. Сехер предлага на Зия да залепят раната с лейкопласт и той веднага се съгласява. Сехер отива до болничното кафе, за да вземе сок и вода.

-Знаеш ли, когато Сехер държи ръката ти, всички болки ти минават, нали? Става ти така спокойно! – казва Зия. Яман си спомня, как Сехер го е държала за ръка и кима в знак на съгласие….