В епизод 194 на турския сериал „Наследство“ Яман и Сехер откарват Юсуф в безсъзнание в болницата. Те са ужасени, защото усещат, че положението е сериозно. Сехер плаче през цялото време, защото е притеснена за Юсуф, а Яман се опитва да я успокои, че не е сама, че той е до нея. Каква ще бъде ужасната диагноза, която лекарят ще постави на Юсуф?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 195 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 5 януари 2024 по NOVA
В болницата лекарят съобщава на Яман и Сехер, че Юсуф има левкемия. Сехер е съсипана от новината. Яман е бесен и не може да повярва.... Той не разбира защо това се случва с тях?
Неспособен да се справи с мъката си, Яман отива в родната си къщата, където е преживял най-голямото си страдание и болка.
Дженгер разбира, че Юсуф е болен от левкемия, и казва на Сехер, че синът му Йомер също е страдал от левкемия.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Вижте повече
„Наследство“ еп.196 (NOVA) – какво ще се случи...
Сехер отива при Яман в родната му къща и му казва, че трябва да се върне при тях, защото тя и Юсуф имат нужда от него....
След като Юсуф припада, Сехер и Яман го завеждат в болницата. Момчето веднага е прегледано и е установено, че става въпрос за сериозна заболяване. Всички резултати от изследванията показват, че Юсуф има левкемия. Необходимо е лечението да започне възможно най-скоро, за да може лекарите да държат ситуацията под контрол. Сехер и Яман не са подготвени за това и самите те са уплашени.
-Това е грешка, племенникът ми не може да е болен! – казва Яман на лекарката.
-В изследванията не може да се допуснати грешки, г-н Яман! – отвръща лекарката.
-Още един път погледнете! Може да сте объркали изследванията с изследванията на някой друг! – казва Яман, който не може да приеме, че Юсуф може да е болен.
-Г-н Яман, това е невъзможно, нашата болница… - опитва се да обясни лекарката.
-Дай тук! – Яман ядосан взема папката с резултатите от лекарката.
-Моля те, кажи ми, че това не са изследванията на Юсуф, моля те! – казва му плачеща Сехер.
Яман е съкрушен, защото вижда, че резултатите са на Юсуф, а Сехер плачейки бяга от кабинета и съсипана сяда на пейката в салона.
Сехер си спомня думите на умиращата си сестра, че оставя детето си на нея, и Сехер се обвинява, че не се справила със задачата.
В кабинета Яман къса резултатите от изследванията на Юсуф и заявява на лекарката, че това не са резултатите от изселванията на Юсуф. Яман заявява, че ще отидат да го види друг лекар.
-Да, отидете и колкото по-скоро го направите, толкова по-добре ще бъде за Юсуф. Знам в каква трудна ситуация се намирате, но левкемията, която има Юсуф може да се излекува! При правилното лечение Юсуф има 85% шанс да се излекува! – казва лекарката.
-За какво лечение, за какъв шанс ми говорите! Юсуф не е болен, не ме ри разбирате! – отказва Яман да повярва, че неговия любим племенник може да е болен.
Сехер влиза отново в кабинета и моли Яман да чуят лекарката, но Яман отсича, че всичко това са лъжи, че Юсуф не е болен и излиза от кабинета.
Лекарката казва на Сехер, че много добре ги разбира какво изпитват, но трябва в най-кратки срокове Юсуф да постъпи в болницата и започната лечението, защото може да закъснеят.
Яман и Сехер съсипани и съкрушени от мъка се прибират в имението. Двамата стоят в колата.
-Знаейки, че Юсуф е болен, как ще го гледам в очите, как ще издържа това! – плаче Сехер.
В този момент от къщата излиза Юсуф, който си играе със самолета. Той ги вижда и тръгва към автомобила.
-Лельо, чичо аз сам оправих крилете на самолета! - казва Юсуф.
Сехер се опитва да изтрие сълзите си и казва на Яман, че трябва да излиза от автомобила. Яман слиза пръв и прегръща племенника си.
-Къде бяхте, чичо, много ми липсвахте? – пита Юсуф. Яман поглежда към Сехер. -Виж, чичо, аз оправих самолета, но още няколко неща трябва да се залепят! – Яман забелязва синините по ръката на Юсуф и едва сдържа сълзите си. -Може ли, заедно да ги залепим, аз съм ги приготвил, щях да опитам сам, но чаках теб?!
-Малко по-късно, юначе! – казва Яман с болка в гласа и се качва в автомобила си.
-Лельо, защо чичо замина, за какво се разстрой?
Сехер не знае какво да отговори, затова Дженгер ѝ се притича на помощ и обяснява на детето, че чичо му има работа във фирмата.
Неспособен да се справи с мъката си, Яман отива в къщата на родители, за да остане сам.
-Първо взе баща ми, след това брат ми, а сега племенника ми! Защо не вземеш моя живот! Вземи моя живот! – крещи Яман, като ударя с юмруци по стената.
Сехер е в същото разбито състояние както Яман. Тя се моли, да не ѝ вземат Юсуф, защото всичките ѝ близки са починали, а ако сега си отиде и Юсуф, то тя няма за какво да живее.
Неслихан се извинява на леля си Адалет и я моли да ѝ прости. Леля ѝ я моли да ѝ обещае, че никога повече няма да я лъже и няма да се вижда с онзи младеж.
-Всичко ще направя за теб, лельо, но това не мога! Ти не познаваш Бора, затова си така лошо настроена към него. Той ме спаси от клеветата и благодарение на него ходя на този курс. Той не е като останалите богати момичета – плаче Неслихан.
Действието се пренася в салона, където Сехер среща Зухал, която я пита какво отново е намислила. Сехер иска да отмине Зухал, но тя я спира и казва, че не е свършила с това, което иска да ѝ каже.
-Ти си змия, още в първия ден, ти отрови всички в имението! - казва Зухал.
-Всеки път, когато гледам на теб, аз си спомням две важни неща, които трябва да притежава всеки добър човек! Първото е чисто сърце, а второто е човечност! Но, жалко, че нищо от това няма у теб! – отвръща ѝ Сехер.
Дженгер научава, че Юсуф е болен от левкемия, и казва на Сехер, че синът му Йомер също е страдал от левкемия.
Дженгер разказва на Сехер, че синът му се е родил слаб, а след това открили левкемията…
-Аз много месеци прекарах със сина си в болницата, много пъти той се събуждаше с болки и с малките си ръчички ме прегръщаше, все едно очакваше аз да вземе болката му… Много неща забравям, но никога няма да забравя болките на това невинно малко дете… - плаче Дженгер. – Какво ли не направих, но не можах да го отърва от тези болки… Аз никога не съм бил толкова безпомощен, както тогава…
-Аз, не знаех, прости ми…