След като Реян си тръгва, държейки ръката на Азат, сърцето на Миран кърви, той онемява. Но въпреки всичко, Миран разбира разочарованието и негодувание на Реян.
Миран
осъзнава, че самият той сега гори в
огъня,
който е запалил със собствените си ръце.
В имението всичко е заплетено: от една страна, Хандан и Джихан Шадоглу, които не искат синът им да се ожени за Реян, и от друга, Азизе Асланбей, която губи властта над Миран.
Миран насочва оръжието си към Хазар, като иска да отмъсти за всичко, което е преживяла. Но той не стреля...
Хазар се връща в имението, казва на Реян, че човек, чиито очи са толкова изпълнени с омраза, никога не може да погледне друг с любов.
Реян решава да напусне имението на Шадоглу, тя не иска Азат да страда, като се ожени за момиче, което никога няма да го обича.
След като научава за нейното бягство, Азат изпада в ярост.
Миран следва Реян, той много добре разбира отчаянието й, че тя не е имала друг избор, натиск от всички страни, включително и от него самия...