„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.36 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 35 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп съобщава на Мехди, че Бенал е бременна. Дали Мехди ще остане при Зайнеп?

НА КРАТКО какво се случи в 36 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 23 февруари 2022 по Diema Family:

Мехди е ядосан на семейството си, че са скрили от него, че ще става баща.

Джемиле, Мюжган, Султан и Емине обсъждат новината за бременността на Бенал и какво ще стане с брака на Зайнеп и Мехди.

Мехди признава на Зайнеп, че въпреки, че е разбрал, че ще става баща, той иска да живее с нея, но решението е нейно.

Зайнеп оставя на Мехди прощално писмо, в което му признава, че го обича.

Мехди е ядосан на семейството си, че са скрили от него, че ще става баща.

Мехди се връща у дома, а майка му казва, че се е върнал, защото тя се е притеснявала за него.

-Мамо, как можа да го направиш? Как можа да скриеш това от мен? – пита ядосан Мехди.-Какво съм скрила? За какво говориш, сине? – пита Зелиха.-Много добре знаеш, че говоря за Бенал – отвръща Мехди и вади от джоба си плика, който е получи от Бенал, и го хвърля яростно на масата. Парите се разпиляват по масата и пода. -Просто исках тази жена да се махне оттук, за да не те притеснява - обяснява Зелиха, като в същото време идват и останалите членове на семейството. - Не съм направил нищо нередно!-Как можеш да участваш в това, майко? Прилича ли ти на годините? Всичко се е усложнило, не виждаш ли това? – пита Мехди.-Исках само да си тръгне, за да не нарушава спокойствието ти. Затова ѝ дадох парите - повтаря Зелиха. -Майко, проблемът ми не са парите? Моят проблем е Бенал! Новият живот, моята кръв! - обяснява Мехди.

Зелиха прави гримаса на неразбиране.

-Мехди, майка не е виновна – намесва се Джемиле. - Аз съм отговорна за всичко. Само аз и сестра Султан знаехме. Мама не знаеше за бебето.

-Какво, за кое дете? Какво дете, дъщеря! – пита изненадана Зелиха.

-Мамо, не можех да ти кажа. Бенал е бременна от Мехди – признава Джемиле на майка си.

-Каква бременност! За какво говориш, Джемиле! - избухва Зелиха и изведнъж млъква, забелязвайки Зайнеп.

-Как можа да го направиш, како? Наясно ли си с вредата, която си нанесла на Зейнеп и Бенал? Ти си взела решение вместо мен! Как можа да го направиш, како? - пита Мехди.

-Да! Реших, че така ще е най-добре за теб. Аз съм твоя сестра! Това е мое задължение! Каза ми, че си влюбен в жена си! Не можех да позволя да те наранят - отговаря твърдо Джемиле.

-Фактът, че си ми сестра, не ти дава право да правиш това! – бесен е Мехди.

-Зейнеп, направих го и за теб! - казва Джемиле като търси подкрепа от снаха си. -Остави Зейнеп, не я намесвай в това! Това, което си направила, не може да бъде оправдано! - казва Мехди. -Мехди, стига! Достатъчно! Не я притискай повече. На нейно място щях да направя същото. Все пак тя е по-голяма ти сестра - казва Мюжган като се приближава до сестра си и ѝ подава ръка. - Тя не може! Всеки сам взема решения за живота си! Никой няма да се намесва в живота ми! Никой няма да взема решения вместо мен! – бесен е Мехди.

-Боже, Боже. Кой от нас в тази къща може да взема решения за себе си? Мога ли? Нима не беше ти този, които хвана Бенал за ръка и я доведе у дома, защото съпругът ѝ я бие? - припомня Мюжган. - Защо го направи? Защото тя ти е твоя сестра, нали? Не си ли помисли, че може да заслужават още един шанс. Направи го, за да нямат шанс да спасят брака си. Сега Джемиле е направила всичко това за твоето щастие. Ако Зейнеп наистина те обича, няма ли да приеме това дете, като свое? В края на краищата тя вече е приела дете, което не е твое. По същия начин и тя трябва да приеме и твоите.

-Мълчи, Мюжган! Достатъчно ме боли душата, мълчи! - казва Зелиха.

Джемиле, Мюжган, Султан и Емине обсъждат новината за бременността на Бенал и какво ще стане с брака на Зайнеп и Мехди.

Джемиле предлага на сестра си, че ще е най-добре ако излязат.

Сестрите отиват в къщата на Султана, където разказват за случилото се.

--Кълна се, вие сте невероятни - казва Емине с ирония и поглежда към майка си и Джемиле. - Как можахте да измислите такова нещо? Наистина ли дадохте пари на Бенал, за да се изнесе оттук? Това звучи като шега.- А какво би направила ти, Емине? - пита Султан.

-Със сигурност не това, което сте направили вие. Направихте всичко, за да накарате Зейнеп и Мехди да се разделят. Направихте от Бенал жертва. Сякаш не знаеш, че щом се появи жертва, Зейнеп веднага е готова да пожертва собственото си щастие. Не ме гледай така, мамо. Ти го знаеш най-добре. Момичето беше щастливо в дома на госпожа Нермин. И какво направихте с леля Сакине? Жената започна да плаче, да скърби, да се разкайва и на следващия ден Зейнеп беше в сватбена рокля! – обяснява Емине.

-Не, Зайнеп го е направила, за да я възприемат другите като жертва. Тя просто се преструваше – изказва мнение Мюжган. -Зейнеп е добро момиче с меко сърце! – казва уверено. -Добре, нека засега оставим темата за мекото сърце. Какво да направим сега, за да спасим брака на Мехди и Зейнеп?- пита Емине.

Мюжган я пита за какво спасение говори, като брат ѝ ще има дете от друга жена.

-И какво сега? Трябва да се разделят ли? - пита Емине. -Те със сигурност не си пасват. От една страна, бившият ѝ годеник, от друга - проблемният ѝ баща, цялото ѝ гадно семейство. Кога Зейнеп се е държала като снаха? Виж, сега Бенал ще ни даде здрав племенник – казва Мюжган.-Како, не си видяла състоянието на момичето в болницата. Тя беше съсипана заради Мехди. Те се обичат. Сега се появи и Кибрит. Той не може да я изостави – обяснява Джемиле.-Тогава ще направим следното. Ще вземем детето Бенал у дома и ще го оставим да расте с Кибрит. И дали Зейнеп няма да избяга направо при майка си Нермин? Как се казваше бившият ѝ годеник? – пита Мюжган, Емине отговоря – Фарук, а Мюжган продължава -Фарук и Зейнеп ще се сдобрят незабавно.-Не, това е невъзможно, како Мюжган. Познавам добре тази тема, връзката им е приключила – сигурна е Емине.-Ах, моето наивно момиче. Може ли да има такова нещо? Напротив, всичко е даже по-лесно. Когато този Фарук разбере, че Зейнеп и Мехди са се развели, той ще дойде на вратата и ще отведе Зейнеп. След три месеца всички вестници ще пишат за сватбата в богато и известно семейство. Сватбата на Зейнеп и Фарук – казва Мюжган.

Мехди признава на Зайнеп, че въпреки, че е разбрал, че ще става баща, той иска да живее с нея, но решението е нейно.

В същото време Мехди моли Зайнеп да поговорят.

-Зейнеп, не искам да се отказвам от нас. Говорих с Бенал. Казах, че ще бъда баща на детето, но никога няма да бъда неин съпруг. Дори не знам дали имам право да те помоля да останеш. Може да не искаш мъж, който има дете от друга. Имаш пълното право да си тръгнеш. Но искам да знаеш, че дори и да си заминеш, няма да престана да те обичам – признава Мехди, а Зайнеп го пита: -Сигурен ли си в това решение? Не искаш ли да живееш с детето си под един покрив? Не искаш ли да наблюдаваш първите му стъпки? Ти имаш право да го прегърнеш, когато те нарече за първи път татко?

-А нямам ли право да живея с теб, Зейнеп? - пита Мехди.

-Нашето право не е по-голямо от правото на детето. Не искаш ли да отгледаш детето си с майка му? – пита тя.

-Разбира се, всяко дете трябва да расте с родителите си под един покрив. Кой не би искал това? Но има и разведени, има и сираци. Не ни е писано да отглеждаме дете заедно. Това право ми беше отнето. Мехди слага ръка върху дланта на любимата си и продължава: -Желанието ми е да имам дете от теб. Разбира се, решението е твое. Ти ще имаш последната дума за брак ни.

-Мисля, че ще е по-добре, ако остана другаде тази вечер - заявява Зейнеп, като пуска ръката на съпруга си.

Зайнеп оставя на Мехди прощално писмо, в което му признава, че го обича.

На следващия ден Мехди чете прощалното писмо, което Зейнеп му е оставила:

"Скъпи, това вероятно е първото и последното ми писмо до теб. Никой не се появява случайно в живота на някого. Разбрах това, защото го изпитах. Много съм ти благодарна, че отвори сърцето си за мен. Ти каза, че връзката ни е любов, и аз приех това. Но за съжаление пътищата ни се разделят завинаги. Единствената ми утеха е, че един ден, когато се погледнем в очите, там ще се отрази нашата безкрайна любов. Знам, че напускайки те, те оставям с едно дете, с една нова надежда. Вече не ми е жал за теб. Такъв е животът, трябва да го приемем. Мехди, обичам те.!“